Search the Community

В този епизод от поредицата за синдрома "Arteta Out" ще си припомним един приятен сезон с не толкова приятен завършек. Целите пред Микел Артета за сезон 2022/2023 вече безспорно бяха да класира Арсенал в Шампионска лига за първи път от седем сезона извън турнира. Испанецът успя да подсили отбора на някои от позициите, за които имаше нужда с привличането на Габриел Жезус и Олександър Зинченко. След като вече беше изградил основа от футболисти, които са негов избор в състав Аарън Рамсдейл, Бен Уайт, Габриел Магаляеш, Уилям Салиба, Олександър Зинченко, Гранит Джака, Томас Партей, Мартин Йодегор, Букайо Сака, Габриел Мартинели и Габриел Жезус, Арсенал изигра може би най-добрия сезон под ръководството на Артета. Отборът играеше атрактивен и резултатен футбол, амбициран за успехи и жаден за победи, съставен основно от млади момчета, с което влязоха в статистиката като най-младия отбор във Висшата лига през този сезон. Отборът вече имаше нов капитан в лицето на наложилия се в клуба Мартин Йодегор, а Уилям Салиба най-после получи своя шанс за изява още от самия старт на сезона и даде началото на уникалната симбиоза, превърнала се в може би най-стабилната двойка централни защитници в световен мащаб, заедно с Габриел Магаляеш. За Салиба кариерата в Арсенал започна впечатляващо, след като беше избран за играч на мача още в дебюта си. В едва втория си мач си отбеляза злополучен автогол при домакинството на Лестър, който предизвика изумителна реакция на подкрепа по трибуните, защото след допуснатия гол Салиба беше надъхван и аплодиран при всяко свое докосване до топката. Французинът се реваншира подобаващо още в следващия двубой срещу Борнемут, като наниза забележително попадение от границата на наказателното поле, провокирало невярваща реакция в съотборниците му. Може би мнозина от вас все още помнят изражението на Зинченко, който падна на колене, хващайки се за главата след фамозния гол. Сезонът се развиваше чудесно и за Габриел Жезус, който реализира две попадения още във втория си мач, докато не се контузи на Световното първенство в участие с националния отбор на Бразилия и отсъства от терените в продължение на три месеца. Това не попречи на доброто представяне на Арсенал, който нижеше победа след победа в първенството и личеше, че Артета сякаш е напипал правилната формула за успех през сезона. След продължаващото добро представяне и откъсването на първото място, изведнъж Арсенал се превърна в претендент за титлата. Нещо, което и в клуба и сред привържениците беше позабравено като усещане. С това се завърна и тръпката да бъдеш част от борбата за трофеи и удоволствието сред феновете да се наслаждават на играта на отбора. Целият сезон изглеждаше като една красива приказка, но за съжаление, без щастлив край. „Артилеристите“ поставят рекорд от 248 дни на първо място във Висшата лига или от 3-ти до 33-ти кръг. Любопитното е, че втори са Нюкясъл с 212 мача през сезон 1995/1996, след което са отново Арсенал със 189 дни през сезон 2002/2003, година преди сезона на „Непобедимите“. Преди това са Манчестър Юнайтед през сезон 1997/1998 със 187 дни за една от най-сладките и първа за Арсен Венгер титла на Арсенал. Началото на сезон 2022/2023 започна ударно с 5 поредни победи, злощастна и незаслужена загуба на „Олд Трафорд“, след което поредица от 13 мача без загуба, от които 11 победи и 2 равни мача. Арсенал дори успя да победи Ливърпул за първи път от 6 сблъсъка помежду им, като изключим една победа след изпълнение на дузпи за купата на лигата. Всичко вървеше добре докато „артилеристите“ не срещнаха Манчестър Сити, предшествано от тежко гостуване на „Гудисън Парк“ и първа загуба от пет месеца, последвана от разочароващо равенство срещу Брентфорд у дома. Последвалата загуба от „гражданите“ не успя да разколебае устрема на младия отбор на Арсенал, които направиха следваща поредица от седем поредни победи, докато не дойде гостуването на „Анфийлд“ през април. Момчетата на Артета поведоха с два гола след силно първо полувреме и сякаш не си повярваха, че могат да спечелят. Двубоят завърши при резултата 2:2, както завърши гостуването и на Уест Хям седмица по-късно, отново след пропилян аванс от два гола и пропусната дузпа при резултат 1:2, след която две минути по-късно Джаред Боуен отбелязва за 2:2. Всичко това беше последвано от домакинско разочарование срещу Саутхямптън след измъчено 3:3 и развяването на белия флаг на терена на Манчестър Сити. Всичките тези разочароващи резултати бяха предвождани от контузията на правещия уникален сезон Уилям Салиба, което сложи край на мечтите за така бленуваната от „артилеристите“ титла. В другите турнири Арсенал не постигна нищо запомнящо се, след ранни отпадания в домашните купи и в първия кръг от елиминационната фаза на Лига Европа след дузпи от Спортинг Лисабон. Най-голямата загуба в този мач всъщност се оказа контузията на Салиба, което до голяма степен коства и борбата за титлата в Англия. Като цяло за феновете сезон 2022/2023 не беше приет като провал, но въпреки че според мнозина Арсенал надскочи развитието си, очакванията се вдигнаха до такава степен, че отборът вече беше спряган за претендент за титлата през следващия сезон. В следващия епизод ще разгледаме накратко представянето на отбора през последните два сезона и най-после ще сложим край на превърналата се в толкова дълга поредица. Дотогава се надяваме нашите момчета да ни зарадват след гостуването си в новия дом на Евертън, където ситуацията не е благоприятна, предвид четиримата отсъстващи основни футболисти в халфовата линия на "карамелите". За контузиите в Арсенал няма да споменаваме нищо, защото те станаха неизменна част от почти всеки мач на клуба, но със сигурност ни очаква напрегнат сблъсък в негостоприемната синя част на град Ливърпул. Пожелаваме им успех, за да ни е приятна съботната вечер и неделния ден!

В днешното издание на рубриката, посветена на синдрома "Arteta Out", ще си припомним ключовите трансфери за отбора от постъпването на Микел Артета в отбора досега, които се превърнаха в основата за стабилността и доброто представяне на Арсенал в момента. Приятно четене! Трансферите в отбора на Арсенал изглеждат внимателно премерени и остават впечатление, че се подбират футболисти с профил за позиции и манталитет, от които Артета е преценил, че има нужда. Освен, че се търсят поливалентни играчи, които с лекота могат да съвместяват няколко позиции, се цели укрепването на точно определени зони. Още през първия летен трансферен прозорец на 2020 г. Арсенал правят може би най-успешния си трансфер към днешна дата, като привличат възпятия от феновете „King of Brazil“ или младия бразилски централен защитник от френския Лил, Габриел Магаляеш. Излишно е да споменаваме каква роля има той днес в клуба, а интересен факт е, че отбелязва гол още в дебюта си в първия мач от новия сезон срещу Фулъм. През този трансферен прозорец беше привлечен и доказан стълб в халфовата линия, а именно Томас Партей от Атлетико Мадрид. За жалост честите му контузии го вадеха за дълги периоди от игра, с което не успя да помогне много в подобряването на представянето на отбора. Поредното бижу, което артилеристите успяват да привлекат е креативния полузащитник Мартин Йодегор, който е привлечен под наем от Реал Мадрид през зимния трансферен прозорец и след като се вписва перфектно в състава на Арсенал, се присъединява за постоянно през лятото на 2021 г. за скандалните 35 млн. евро. Предвид какво се случи с норвежеца в Арсенал, който дирижира играта на отбора и по-късно е избран и за капитан, сумата за неговото привличане си е равносилна на кражба. През този втори за водения от Артета отбор летен трансферен прозорец продължи подсилването на защитната зона с успешни трансфери като на Бен Уайт от Брайтън, Аарън Рамсдейл от Шефил Юнайтед и никому неизвестния японец Такехиро Томиасу от Болоня. Разбира се, последните два трансфера предизвикват вълна от недоволство, като Рамсдейл дори получава лични заплахи, тъй като му се носи слава, че в който отбор отиде, той изпада. Всичко това бързо утихва със солидното представяне и на двамата на терена, а историята на вратаря е толкова трогателна, че бързо печели симпатиите на много от привържениците с това как цялото му семейство са фенове на Арсенал. Photos by afcnewsroom.com През лятото на 2022 г. „артилеристите“ привличат превърналите се в ненужни в Манчестър Сити Габриел Жезус и Олександър Зинченко, които успяват да дадат нужното на отбора до такава степен, че едва не спечелват титлата, а в лагера на „гражданите“ вече забраняват да се извършват трансфери на играчи в конкурентни отбори. Все пак Артета вече е работил с тях в Манчестър Сити и добре знае как да използва техните качества (като си помисля, че си представях същото и за Стърлинг, но това е една друга тема, която не заслужава особено внимание). След силния старт на сезона, Арсенал имаха необходимост от подсилване, за да продължат доброто си представяне. Така в отбора през януарския трансферен прозорец на 2023 г. се присъединява Леандро Тросар, след дълга трансферна сага с Михайло Мудрик, който в последния момент е трансфериран в отбора на Челси срещу крупна сума. И тук е момента да отбележим, че както казват мъдрите хора: „Явно така е трябвало да стане!“, защото Тросар и до ден днешен вкарва решаващи голове за Арсенал, а някой помни ли какво се случи с Мудрик? Други два трансфера през зимата, които се превърнаха в успешни, са на Якуб Кивиор от италианския клуб Специя и……Жоржиньо от Челси, разбира се. Това отново беше посрещнато от феновете с: „Какво по дяволите!“, но с опита си Жоржиньо успяваше да внесе нужното спокойствие, когато влизаше в игра. По важното е, че лично за мен италианецът с бразилски корени от изключително неприятен, се превърна в дори симпатичен, особено след онзи гол в добавеното време на „Вила Парк“. С престоя си в Арсенал вярвам, че и на други хора е повлиял така повратно за настроението им към него. За Якуб Кивиор е ясно, че никой не очакваше нищо от него, при положение, че е взет за резерва, но когато се налагаше да влиза в игра от пейката, имаше много колебливи изяви. Много хора (сред които признавам включително и аз) бяха на мнение, че това момче не е дорасло за отбора, докато не се наложи да замени контузения Габриел Магаляеш в решителни мачове от заключителната фаза на сезон 2024/2025, както и в четвъртфинални и полуфинални двубои от Шампионската лига, в които се представи безупречно. Трансферният прозорец през лятото на 2023 г. остава впечатление, че амбициите на отбора стават все по-големи, каквото търсят да бъде и представянето им на терена. Естествено дежурният трансфер от Челси отново хвърли в недоумение привържениците на Арсенал и доведе до поредната вълна от недоволство, след като бяха дадени 75 млн. евро за Кай Хаверц, който не се слави с велики футболни умения. Все пак след това последва привличането на двама от най-стабилните изпълнители на терена в лицето на Юриен Тимбър и рекордната дълго желана покупка на Деклан Райс, която до момента оправдава всеки един цент, даден за него. Този трансфер беше жизнено необходим на отбора, особено след напускането на Гранит Джака в посока Байер Леверкузен. Странно за мнозина беше привличането под наем на Давид Рая от Брентфорд, при положение, че Аарън Рамсдейл не само се наложи на вратарския пост, но и спечели симпатиите на феновете. Това действие за пореден път доказа правилния ход на Артета, който искаше да стабилизира играта в наказателното поле, като вярваше, че Рая ще внесе нужното спокойствие и увереност това да се случи. Следващото лято на 2024 г. се превърна в по-скоро разочароващо на трансферния пазар, най-вече защото все повече се говореше и си личеше нуждата на Арсенал от нов нападател. Вместо това в отбора бяха привлечени Рикардо Калафиори и Микел Мерино, които са защитник и халф, въпреки че шеговито бих добавил как Мерино по-късно разкри своя потенциал на нападател. Не, че тези футболисти не са необходими на отбора, но всички очакваха привличането на атакуващ футболист, още повече, че с отбора се разделиха Емил Смит Роу и Еди Нкетия, което сякаш даваше заявка за привличането на нов изпълнител за офанзивния вал на отбора. В крайна сметка трансферният прозорец приключи без привличането на нападател, а в последния момент като компромисен вариант беше прибегнато до привличането на никому ненужния вече Рахим Стърлинг от…..познайте откъде? От Челси, разбира се! В сезон 2024/2025, когато всички очаквания бяха Арсенал да са основен претендент за титлата, отборът разполагаше с един единствен чист нападател, страдащ от постоянни контузии в лицето на Габриел Жезус и Кай Хаверц, който изпълняваше тази функция някак принудително, при положение, че се тиражираше мнението как той не е привлечен в Арсенал за върха на атаката. След неговата контузия и последвалата такава на Габриел Мартинели, през зимния трансферен прозорец всички отново очакваха, че „артилеристите“ вече ще имат така бленувания нов нападател. В този период в Арсенал бяха останали без спортен директор, след раздялата с Еду и очакваният трансфер така и не се случи, което оправдано отново засили разочарованието сред феновете. Образно казано ножът вече толкова беше опрял до кокала и напрежението до такава степен се усещаше във въздуха, че очакванията за силно трансферно лято бяха неизбежни. Така първо дойде новината за назначаването на новия спортен директор Андреа Берта и рекордното до момента за клуба трансферно лято на 2025 г. с привличането на общо осем нови футболисти в отбора. Photos by GiveMeSport Напрежение не липсваше, защото очакваното привличане на необходимия нападател така и не се случваше, трансферният прозорец вече се беше преполовил, а междувременно бяха привлечени Кепа Аризабалага, Мартин Зубименди и Кристиан Ньоргорд, като освен също дългоочаквания Зубименди, останалите по-скоро бяха варианти за добиване на широчина в състава. Чашата на търпение сред феновете вече преля, когато слуховете за привличането на Нони Мадуеке се превърнаха в реалност. Трансфер някак появил се съвсем неочаквано отникъде, изглеждащ напълно ненужен и то срещу 55 милиона евро, не от кого да е, а отново от Челси. Едва ли някой беше очаквал такава бурна реакция, но на следващата сутрин районът около стадиона на Арсенал осъмна с надписи „Arteta Out” върху стените с рисунки на настоящите футболисти, дори беше организирана подписка срещу реализирането на този трансфер. Все пак дългоочакваното привличане на нападател се случи след достойната за сапунен сериал драма в преговорите със Спортинг Лисабон за реализатор номер едно в Европа за миналия сезон Виктор Гьокереш. Едно момче, натоварено с много очаквания, все пак беше категоричен в избора си на отбор до последно, може би благодарение на което този трансфер се превърна в реалност. Преди него Арсенал привлече още едно подкрепление в защитата на отбора в лицето на младия испанец от Валенсия Кристиан Москера. Може би най-сладкият трансфер се случи в заключителната седмица на трансферния прозорец, когато съвсем неочаквано беше обявен Еберечи Езе, току под носа на съседите от Тотнъм, които вече подготвяха документите за неговото привличане. За мнозина беше разочароващо бездействието на Арсенал към трансфер на Езе и изглеждаше сякаш от клуба вече се бяха отказали от него, докато всички знаеха фенската принадлежност на футболиста от Кристъл Палас и не можеха да си представят как ще отиде в местния съперник Тотнъм. Photos by Arsenal Fanatics News За добри трансфери могат да се определят и подписването на нови договори на ключови футболисти като Габриел Магаляеш, Уилям Салиба и младите таланти Итън Нуанери и Майлс Луис Скели. След като вече всички си мислеха, че това е всичко, че и предостатъчно, дойде привличането под наем на еквадорския бранител Пиеро Инкапие от Байер Леверкузен. Сега остава само да им пожелаем да са здрави, без сериозни контузии и да се впишат подобаващо в отбора. В следващата част на рубриката, ще си припомним кои футболисти и как напуснаха клуба след идването на Артета и няма да го пожалим, като напомним и за неуспешните трансфери през този период. А сега ни остава да очакваме следващото предизвикателство на "Стамфорд Бридж", което или ще изстреля Арсенал още по-високо или ще намали разликата с опонентите им. Ние, разбира се, се надяваме на първото! COYG и до скоро!

3 spots up for grabs? Looking at the current squad I think it is reasonable to say that there are only 3 positions that are not nailed on. Possibly less as there is an argument that the 11 I am about to reveal is first choice for sure with the possible exception of the players in red. David Raya Timber, Gabriel, Saliba, Lewis-Skelly Rice, Zubimendi, Odegaard Saka, Gyokeres, Martinelli Is Jurrien Timber a certain starter? If all are fit, is there anyone out there to argue that I am wrong? And if I am right, then Arteta has managed to secure a settled first team squad in which substitutions and injuries are the only way to allow others to get games. Over 60 games or whatever means that 15, 16, others will play some part in matches but the default could well be these 11. How will that play out, if opportunities are only short term and players don’t get a settled run of games to stake their claim? Goal and defence may have no spots really In goal, Raya seems certain to get back in straightaway even after an injury. Arrizabalaga seems to be there as second choice only and it is hard to see him snatching the net except with a longterm injury to Raya. Anyone disagree? Ben White won't stay as sub, I am certain Gabriel, Saliba and Lewis Skelly are nailed on, surely? Is Timber also? He could be. However, keeping Ben White happy seems unlikely in that scenario. He has made it clear he doesn’t want to get splinters on the bench. Calafiori also hasn’t come here for a bit part. Zinchenko and Kiwior will need to move as well if opportunities this season are limited. Both are first choice internationals and they will lose out if they play few games. Mosquera will presumably be willing to bide his time and may even be sent out on loan as he is young. So, at most one spot open in defence. Nor is there truly one in midfield Nobody is going to argue that Rice and Odegaard haven’t got their places. That means incredible competition for one place. And over 60 million pounds for Zubimendi indicates that that place is his to lose, not someone else to take. Nwaneri is too strong a talent to leave idle but where can he fit? He does not seem like a holding midfielder anyway so Rice or Odegaard are his targets, or maybe upfront? I am certain of one thing, Nwaneri will need lots of games this year to keep him on board. Merino, Norgaard and Havertz are the others most likely to hunt this possible one spot. Bit part players? Seems unlikely considering all are internationals and Havertz and Merino are with major teams that can win trophies. Martin Zubimendi at 60 million pounds must be first choice? If I am right, though, the eleven posted above will get the majority of games as Arteta seems to trust certain players and uses them a lot if fit. Does anyone disagree with me? Goalkeepers and central defenders only get subbed if injured so midfield and upfront at least allow plenty of appearances if not always a lot of minutes. Maybe even 2 spots in attack? In attack, Saka is certain. Gyokeres also but he will have to score or create a lot of assists, or threats/space to allow others to score. He is this season’s signature signing, relieving the pressure on Zubimendi which should work in the Spaniard’s favour. All indications are that Martinelli is also first choice although the competition is getting fiercer. Mandueke knows he has to take this chance but will he get it? Nwaneri is lurking, as is Trossard. Trossard is, I believe, a favourite of Arteta, because of his reliability to score. Somehow, he rarely seems to be first choice but is often the first sub. I feel that may continue. When we need a goal send on Trossard. Nwaneri must get plenty of games or surely he will go? And whither Havertz? He has come back looking bigger, fitter and more determined than ever. If Gyokeres falls apart he is surely the one to step in? Jesus was supposed to be going out on loan but so far that has not happened. Could this finally be his year? Gyokeres will be under a lot of pressure but if he handles it and does a Haaland then chances for the names I have mentioned will be very limited. And I haven’t even mentioned Max Dowman or the others bursting to appear from the Academy. A lot of unhappy players? So, is that what is going to happen? The top eleven above play the majority of matches and the rest have sore arses? Some really good players could get little opportunities. And of course, lack of game time makes it harder to do well when called upon. Yes, most seasons there are plenty of injuries and last season was for sure one of them, but we may have a fairly clear season this time and that will also generate problems. It is not easy being a manager as only 11 can be on the pitch at any one time. I could be wrong but only Martinelli of the top 11 I have posited is probably not everyone’s first choice. He does seem to be Arteta’s, though. Gabriel Martinelli's position may really be the only one open I feel it is good for the team to have a settled 11. The only way in now is to play superb when chances are given. That is a test of character for players, to handle the pressure of playing well when coming on as sub or replacing a key player as starter when injured. Kiwior did well last season but the problem is that every mistake is magnified when replacing someone key. Gabriel wouldn’t have done that, or Saka or Rice or Odegaard and the fans get frustrated. Two things seem certain this year – we appear to have greater depth but we also need to win a major trophy because of it. The excuses have run out. Winning is the only currency Arteta can invest in. It may be that this is his year, one way or the other. I hope it is his good year, not his last. And Kai Havertz is first choice sub striker and midfielder?