Search the Community

Нотингам Форест победи Арсенал с 1:0 в мач от предпоследния кръг на Висшата лига. Тази победа за Форест означаваше две неща - оцеляването им в Лигата и трета поредна титла в първенството за Манчестър Сити. Единственото попадение в срещата бе отбелязано от Тайво Авонии в 19-та минута. Въпреки поредното разочороващо представяне, Арсенал изпраща една силна кампания, в която бе в битката за титлата до самият край. Да, ''Ако си първи си първи, ако си втори си никой'' биха казали много хора и то с основание. Едва ли е имало привърженик на Арсенал, който да не е останал разочорован след 90-те минути на Сити Граунд снощи. Но също така едва ли през месец август повечето от нас са очаквали Арсенал да се окаже единственият конкурент на ''гражданите'' за титлата. И това не са празни приказки, с които привърженикът да се самозалъже и да замаже положението. Честно казано искам да задам един (хиляди) въпрос/и и той е/са следният/те: Още ли сме ''Крьонке аут'' на фона на цялостното представяне и светлото бъдеще пред отбора, което се очертава? Манчестър Сити, но вече в компанията на Арсенал ли ще бъдат двата отбора, които ще диктуват темпото в Лигата? ''Trust the process'' съществуващо понятие ли е или PR заблуда? Какво щеше да се случи, ако Букайо Сака бе вкарал онази дузпа срещу Уест Хям? Какво щеше да стане, ако Уилям Салиба не се бе контузил срещу Спортинг Лисабон? Пропускът да се начертаят линиите срещу Брентфорд нарочно ли бе или чиста човешка ''грешка''? Отговорниците за тази ''грешка'' забравиха ли да си изтеглят парички от банкомата на другия ден? Както сами виждате въпросите са много, а отговорите насреща твърде малко с изключение на последния зададен... Предстои лято, след което очакванията към този отбор ще бъдат още по-големи и това е неминуемо. През този сезон Арсенал определено успя да затвори устите на твърде много критици и разбирачи, които твърдяха, че тези момчета ще завършат на 6-то или 7-мо място в крайното подреждане. И както спомена и Микел Артета, същите тези хора сега твърдят, че 2-то място е провал. Абе, общо взето угодия няма. It's never enough! Изглежда така, всякаш следващата кампания ще бъде тип ''All or Nothing''. Може би от Amazon избързаха с това да заснемат ''всичко от кухнята''. Всичко обаче сочи към това, че в идните месеци Еду и Артета ще направят всичко по силите си, за да добавят качество и широчина към вече ясно очерталото се ядро. През месец декември пък ще се навършат точно 4 години откакто Микел пое рулят в клуба и аз лично съм твърде любопитен да видя как ще се справя Арсенал тогава. И то не заради друго, ами просто защото ще бъде интересно да се проследи как ще реагира догодина отбор, който е бил съвсем близо до нещо немислимо и го е изпуснал по един класически начин. Тук разбира се не бива да се подценяват нечовешките качества на играчите на Манчестър Сити, които през февруари отключиха ''Alien mode''. Този Арсенал има още твърде дълъг път за вървене, който вече ще е осеян и от мачове в Шампионската лига. Това автоматично означава, че дълбочината в състава ти е просто задължителна. И то не просто дълбочина, а сплав от играчи, които да имат умението да променят мачове, когато това се налага. Или пък просто да ги приключват в положителна посока, когато това е наложително. А то впрочем е наложително все по-често в модерния футбол. Именно последния критерий ще бъде доста важен за надграждане, защото в не малко мачове през сезона Арсенал не съумяваше да прекърши противника и да вкара решаващото попадение. Естествено, че двубоите срещу Фулъм (домакинството), Астън Вила (на два пъти), Уест Хям (домакинството), Борнемут, Манчестър Юнайтед и Ливърпул донесоха несравними емоции с постоянните обрати по време на изиграването на самите мачове. Изброените спечелени срещи, а и не само те, поставиха Арсенал срещу всички залози. В позиция, в която този клуб не се бе намирал от 2016 година насам - в борбата за първото място. Именно на базата на добитите емоции през сезона, повечето от които бяха положителни, не малка част привърженици отсъждат, че в крайна сметка кампанията е успешна. Въпреки домакинската загуба от Брайтън в Карабао Къп, загубата от Манчестър Сити във ФА Къп и отпадането след дузпи от Спортинг Лисабон за Лига Европа. Емоциите са голяма работа, било то сдържани или не. Само си спомнете какво изпитахте и как се почувствахте когато Рийс Нелсън заби онзи удар във вратата на ''черешките''... Или пък когато топката срещна главата на Емилиано Мартинез след удар на Жоржиньо и се озова в мрежата на ''виланите'' за 3:2 в полза на Арсенал... Несравнимо, нали?! Емоциите имат къде съзнателната и къде несъзнателната сила да ни управляват в ежедневието, колкото и всеки да твърди ''Аз не съм им подвластен''. Напротив! И именно заради това в момента всеки привърженик на Арсенал е избрал своят собствен начин да се справи в сегашната ситуация, в която официално стана ясно, че Манчестър Сити ще бъде новия/стар шампион в Англия. ''Моят начин'' между другото и както вероятно всеки е запознат, е една страхотна автобиография на една славна личност - Йохан Кройф. Ще си позволя да го цитирам, като отбележа, че ''Футбол се играе с главата. Краката са просто инструменти.'' Това е нещото, което ще пожелая на играчите в този отбор на Арсенал - през новата кампания да мислят още повече върху детайлите в играта си и как те биха могли да се доразвият като личности и спортисти. Защото куража и смелостта ги имат, както и качествата - видно е. Това, което не достигна на този колектив е разнообразие. Било то на резервната скамейка и в стартовия състав, или пък просто в отиграванията с топка в крака. Но затова пък съм сигурен, че най-доброто едва сега предстои. И това е просто защото това е началото, а не краят. Този отбор е специален заради специалните емоции, които ни накара да изпитаме!

Арсенал спечели домакинството си на Борнемут с 3:2 в спиращ двубой от Висшата лига. Това бе един наистина инфарктен мач, след който чак сега емоциите са леко понамалели и събрахме сили да напишем някой и друг ред по темата. През тази кампания ''артилеристите'' записаха още няколко сходни срещи, в които показаха неузнаваем характер, който сякаш последните години се бе напълно изпарил. Онова обръщане на Фулъм през лятото, онази хладнокръвна дузпа на Букайо Сака срещу Ливърпул, онези корави 90 минути в гостуването на Лийдс, онова финално докосване на Еди Нкетия срещу ''червените дяволи'' и онзи удар на Жоржиньо на Вила Парк са само малка част от примерите за това, че трябва да вярваш до самият край. Изминалата съботна вечер беше белязана от един вдъхновяващ обрат, дело на едни момчета, които правят именно това - вярват в себе си до последният съдийски сигнал. Начело им е една млада личност, която с идването си в Северен Лондон възвърна едни леко позабравени традиции - да действаш класно и да играеш за оръдието, колкото и тежко да е то на моменти. В този отбор на Арсенал няма нито един футболист, който да поставя себе си пред съотборниците си или целите на клуба. По този показател ''топчиите'' вероятно са водещи във Висшата лига. Микел Артета като с магическа пръчка превърна хаоса в уединение, а това може би бе очаквано на фона на това, че е човек, който е напълно наясно с това какво е да носиш капитанската лента, докато си с червено-бялата фланелка. В добавка, е играл под ръководството на страхотни мениджъри, един сред които е Арсен Венгер. Попил е и не малко от знанията и тактическите указания на Пеп Гуардиола, който пък му е предал знания от Йохан Кройф например. Както е в живота, така е и във футбола - придобиването на знания са едни от най-ценните неща, които могат да ти се случат. Обаче, трябва сам да го поискаш. Насила хубост не става... Този млад отбор на Микел Артета отново сплоти привържениците и ги накара да си припомнят какво е то да тръпнеш в очакване на следващия мач. Да си лягаш и да се събуждаш с усмивка, защото знаеш, че дори и да има някой лош резултат, който е неминуем по пътя, то тези момчета са дали всичко от себе си и са си оставили дробовете на терена. Така се случи и тази събота, когато докато се усетиш Борнемут поведе с 1:0, а през второто полувреме дори покачи резултата на 2:0. Смените на Артета и желанието на този колектив събрани в едно без малко не ти докараха инфаркт от емоции, нали?! Още в момента, в който Бен Уайт вкара първото си попадение с екипа на Арсенал за 2:2 знаеше, че каквото и да стане до края, този отбор е избрал теб, а не ти него, нали?! И точно когато всичко отиваше към точка за Арсенал, появилият се като резерва Рийс Нелсън подпечата една толкова изстрадана победа, която е символ и олицетворение на една вълшебна приказка, разказана в 97 минути. Впрочем Нелсън дори асистира на Бени Бланко за изравнителното попадение, а трябва да споменем и това, че една от другите резерви Смит Роу асистира на Томас Партей за 1:2. Едно е сигурно - We Will Never Be Beyond That Stage... Пишещият тези редове лично видя как след мача в очите на много от присъстващите в град Добрич имаше напиращи сълзи в очите на хората, разбира се породени от радост. И то една толкова невинна радост, като тази тогава, когато баща купи сладолед на детето си и след това го прегърне. Този мач може би надминава емоциите от онези незабравими победи над Барселона и Лестър що се касае до ерата Емиратс Стейдиъм. Онези запомнящи се коментари ''Аршавииииииинннн'' и ''Уелбееееекккк'' са също част от фолклора на този стадион, но през уикенда Рийс Нелсън с гордост получи правото да се присъедини към тази елитна група. И не само той, а и всеки негов съотборник през този стадион, защото най-малкото, което е, през тази кампания Арсенал има отбелязани попадения в първенството от цели 14 различни играча. Това само доказва, че всеки в отбора е готов да даде своят принос за каузата. Впечатляващо, нали?! Тази победа позволи на отбора да запази преднината си от 5т. на върха, а до края на този вълнуващ сезон остават 12 финала. Следващият такъв е тази неделя, когато Арсенал гостува на Фулъм. Преди това обаче Артилерията е на гости в Португалия на Спортнг Лисабон за Лига Европа. https://www.youtube.com/watch?v=_fPUmgoU7q8&ab_channel=Arsenal Микел Артета: ''Съкрушен съм. Това е наистина страхотно чувство, когато е породено от радост. Допуснахме твърде ранен гол и след това тръгнахме в търсене на изравняването. След това обаче допуснахме ново попадение и вече изглеждаше така, всякаш не е нашият ден. Ние обаче показахме дисциплина и характер и продължихме да търсим своето. Имахме незабавна нужда от гол и Томас Партей ни върна в мача. Малко след това стигнахме съвсем заслужено до изравняването. Привържениците ни бяха страхотни за кой ли път и това оказа огромно влияние в мача. Не искахме да се предаваме именно заради тях. Да отпразнуваме попадението на Рийс, който е имал толкова трудни моменти и да го направим по такъв начин... Беше толкова красиво. Не бих заменил за нищо.''

Честит Национален Празник на освобождението на България от турско робство, българи! Нека не само днес си спомняме за делата и подвизите на нашите герои! "Артилеристите'' приемат ''черешките'' в утрешният късен следобед в пореден важен мач от Висшата лига, а ето и по-важното преди сблъсъка: Възпитаниците на Микел Артета посрещат и този уикенд като лидери в класирането със своите 60т. от 25 изиграни мача. Втори остава Манчестър Сити с 5т. по-малко, но двата отбора вече са с изравнен брой мачове, след като в сряда вечер Арсенал унижи Евертън с 4:0. Борнемут от своя страна заема едва 19-та позиция в таблицата и е с актив от едва 21т. при 24 изиграни срещи. По всичко изглежда, че на ''черешките'' ще им бъде доста трудно, за да оцелеят във Висшата лига, а в тежката борба са замесени още отборите на Саутхямптън, Евертън, Лийдс, Уест Хям, Уулвс, Лестър и Нотингам. В първия двубой изиграл се вече между Арсенал и Борнемут през този сезон, ''топчиите'' разбиха своя опонент на Виталити Стейдиъм с 3:0. Това се случи още през август, а точни тогава бяха Мартин Йодегор (2 гола) и Уилям Салиба. Да, от онзи летен ден насам се промениха доста неща, но пък едно от тях все още е факт - Арсенал е в борбата за титлата! Фото кредит: Planet Football Кога: Утре, 04 март, 17:00ч. българско време. Стадион: Емиратс Стейдиъм, Лондон. Телевизия: Диема Спорт 2. Рефер на двубоя: Крис Кавана. Новините в отбора на Арсенал: В групата за двубоя няма да фигурират имената на Мохамед Елнени (контузия, отсъствие вероятно до края на сезона) и Габриел Жезус. Макар и на някои места в интернет пространството да се спекулира това, че има шансове Габи утре да е на резервната скамейка, то няма изгледи за нещо подобно. През миналата седмица бразилеца е започнал интензивни тренировки с топка, така че вероятно той ще е на разположение за някой от мачовете с Фулъм или Кристъл Палас. Другият вариант е вероятното му попадане в групата за някой от предстоящите сблъсъци със Спортинг Лисабон в турнира Лига Европа. Вече излезна информацията, че от медицинския щаб на ''артилеристите'' се надяват да видим Габи обратно на терена преди паузата за националните отбори. В крайна сметка на провелата се пресконференция преди мача самият Микел Артета даде сериозни индикации за скорошното завръщане на нападателя. Въпросителни за утре има около Еди Нкетия, за когото се спекулира, че е с лека травма. Твърде вероятно е младокът отново да остане на резервната скамейка, а Леандро Тросар да започне в атака. Всички останали имена в отбора са на разположение за селекция, включително и Жоржиньо, който е преодолял настинката/заболяването от сряда вечер. Именно неразположението на играча е принудило Микел Артета да го замени на полувремето с Томас Партей, който след появата си на терена изора всички играчи в син цвят. Фото кредит: Daily Cannon Микел Артета преди мача: ''Определено понатрупахме самочувствие след тези три поредни победи в първенството. Това обаче не е послание към нашите преследвачи, а към нашите играчи. Те трябва да продължат да се представят в същия дух и да поддържат високото ниво. Това е главната дискусия, която водим в отбора. Да не спираме да се отказваме и да продължим да гоним целите си. Намираме се в добра позиция и със сигурност има импулс в момчетата. Сега нашите погледи са изцяло насочени към утрешния мач. Той е нова възможност за победа, така че ще дадем всичко от себе си, за да я спечелим. Бих могъл да кажа, че когато имаме възможност наблюдаваме мачовете на преследвачите си. Това също би могло да се превърне в импулс. Но отново държа да отбележа, че най-важно е това как самите ние се представяме. Всичко останало би било евентуален бонус и нищо повече. Тези, които решаваме собствената си съдба, сме самите ние в крайна сметка. Борнемут е страхотен отбор, въпреки че се намира в края на класирането. Имах възможността да наблюдавам последните им няколко мача. Наистина съм впечатлен от това, което те правят. Те са доста агресивни и определено при различно стекли се обстоятелства можеха да запишат различни резултати в тези последни няколко двубоя. Както вече казах, целта ни е да ги победим. Мислим мач за мач и гледаме напред. До края на сезона все още остава твърде много време и няма място за отпускане.'' Фото кредит: Fottball London Игра с прогнози във форума на ASCB:

Честит уикенд! Вашият любим псевдо-блогър е отново тук. Нещо, което започна да зачестява, но сори, това е положението. Този път пиша за първи път след мача и, честно да ви кажа, тайминга няма как да е по - добър. Арсенал победи Астън Вила с 3:1 в мач от деветия кръг на Висшата лига, което ни изкачва поне временно до 9-тото място. Трите точки са супер, трите вкарани гола също. Но аз искам да отлича в случая цялостното представяне на отбора. Досега през сезона имахме кажи-речи едно силно полувреме в лигата - първото срещу Тотнъм. В последните два мача бяхме изключително колебливи, като успяхме да избегнем загубата по трудни начини. Днес обаче представянето беше наистина невероятно. От началото до края на мача. Започнахме ударно, както впрочем правим доста често през този сезон. Изключително стабилни в защита, Партей и Локонга контролираха центъра, а в предни линии Сака, ЕСР, Оба и Лака не спряха да тормозят цялата отбрана на Астън Вила. Страшно много енергия вложи всеки един играч на терена, но нападението ни днес беше на друго ниво. Невероятно живи, остри, инстинктивни. Въпреки това първият гол дойде от статично положение. Минути, след като уцели гредата, Партей вкара първия си гол за клуба, което ни изведе напред. В края на полувремето беше отсъдена дузпа, която за някои може би беше доста лека, но аз отдавам заслуженото на Лака понеже той се справи прекрасно със ситуацията. Когато разбра, че няма да може да овладее топката или да я отиграе така, че да запазим владение, той постави крака и тялото си пред нея, което направи контакта неизбежен. Това беше само допълнение към страхотното полувреме, което той изигра. Невероятно енергичен и концентриран. Обамеянг изпусна дузпата, Мартинез реагира добре, но само дотам, че да избие топката на късо разстояние, от което Обамеянг се възползва светкавично бързо и удвои резултата в наша полза. По този начин Арсенал се оттегли на почивката без да позволи на Вила да отправи нито един удар към вратата си, което за последно се случи в последния мач на Арсен Венгер начело на отбора през 2018. През втората част нещата не бяха коренно различни, като Вила започна да играе една идея по - организирано и създаде някои опасни положения. Рамздейл се намеси брилянтно на места и точно когато изглеждаше така, сякаш Вила ще успее да се върне поне частично в мача, моят любим играч ЕСР вкара страхотен гол, било то и с малко късмет, което направи резултата 3:0 в наша полза. Астън Вила вкара почетен гол след едно страхотно отиграване от Джейкъб Рамзи, при който Рамздейл нямаше никакъв шанс да направи каквото и да е, но това не доведе до паника у нашите футболисти и успяхме да завършим мача при резултат 3:1, който е най - малкото, което заслужавахме след тази игра. Раздейл заформя уникално партньорство със защитата пред себе си, днес се отличи и с няколко невероятни "прогресивни" паса, които действително бяха такива, колкото и абсурдно това да звучи, понеже той е вратар. Томиасу, Бенджамин Уайт и Габриел бяха стабилни, като всеки един от тях демонстрира силните си страни. Тиърни отпадна поради контузия, но заменилия го Тавареш беше на много високо ниво. Като цяло изглежда като доста забавен играч за гледане, експлозивен и на места ексцентричен. Личи си също, че е работил върху дефанзивната си игра, понеже това му беше малко като слабост, когато се присъедини към нас. Като цяло страхотна вечер за Арсенал. Лака и Оба напуснаха терена с леки накуцвания, но Артета каза в пресконференцията след мача, че не е нищо сериозно и се дължи по - скоро на умора, отколкото на травма. Мениджърът беше радостен след представянето на своите хора: "Аз съм наистина доволен. Начинът, по който започнахме срещата, темпото ни, бързината ни, колко доминирахме с топката. Агресията, която показахме без топката. Бяхме живи." Този път постройката беше по - особена, с нещо като 4-4-2, което мен лично ме вдъхнови много преди мача. На хартия изглеждаше обещаващо, но на практика беше още по - добро. Апропо това беше подарък за рождения ден на Арсен Венгер, който вчера навърши 72 години, а победа на неговия празник е нещо обичайно за Арсенал. Имаме изключително млад отбор, у който от известно време насам забелязвам една сплотеност. В това число влиза и мениджърът. Дори след колебливи или лоши изяви, няма индикации за това, че играчите не са зад него или че губят вяра в него. Което, независимо дали човек е за или против Артета, е хубаво нещо, защото говори за хармония и разбирателство в самия клуб, което от своя страна е ключова предпоставка за каквито и да е успехи. Изключително млад състав имаме, ще има непостоянство и моменти на колебливост, но снощи играхме прекрасно и това няма как да не бъде празнувано. Преди да тръгна искам само да кажа две думи за ЕСР. Поначало нямам любими играчи в Арсенал. Много рядко се случва някой да се откроява за мен, защото по принцип обичам всички. Или поне повечето, хаха. Последните такива бяха Сеск и Джак Уилшър. Но сега смело мога да кажа, че обожавам ЕСР. Невероятно интелигентен футболист с поглед върху играта, технически много надарен, дрибълът му на скорост със сигурност е един от най - добрите в лигата. В последните седмици добави и резултатност към играта си, вкарвайки и асистирайки за голове. Виждам в него една много особена харизма, особено присъствие. Не смея да правя големи прогнози, но мисля, че той има много сериозно бъдеще. А това е само началото. Честита победа и до скоро! https://www.arsenal.com/news/highlights-arsenal-turn-style-beat-villa

Арсенал приема Кристал Палас в осмия кръг от Висшата лига след поредната пауза за националните отобри, която имах чувството, че се проточи с месеци. Лондонските дербита винаги носят един особен заряд със себе си, но в случая нещата са дори още по - специални. Това се дължи на факта, че Кристал Палас са водени от Патрик Виера. Обичан и боготворен от всички фенове на Арсенал, днес той ще изведе отбора си срещу бившия си клуб за първи път в треньорската си кариера. Макар и влиянието, което Артета и Виера имаха като играчи на Арсенал да не е едно и също, няма как да игнорираме днешния наратив: двама бивши капитани, доведени в клуба от Арсен Венгер, играещи в центъра на полузащитата. Ще е интересно да видим това надлъгване. Ситуацията е още по - пикантна заради историята, която излезе преди няколко месеца наяве, че Виера е част от групата, съставена още от Тиери Анри, Денис Бергкамп и основателя на "Спотифай" - Даниел Ек, която неуспешно опита да откупи Арсенал от семейство Крьонке. Сега обаче нещата са по - различни. Както можете и да предположите, много от въпросите към Микел Артета в пресконференцията преди мача бяха свързани с Виера, имайки предвид неговия статут измежду феновете на Арсенал. Запитан, дали Арсенал все още изпитва трудности в опитите си да замени Виера в центъра, Артета каза, че такъв футболист няма как да бъде заменен 1:1. Артета също беше шеговито запитан, дали му се иска да е играел по - често срещу виера в игровата си кариера, на което той отговори с твърдо "Не!" и обясни, колко талантлив беше Виера във всяко отношение. Което е така. Аз лично не съм гледал чак толкова много от Виера наживо, защото станах фен на Арсенал през първия сезон без него, но съм прекарал часове, гледайки негови мачове и компилации и тактически анализи. За съвсем младите фенове - ако не сте гледали много от Виера, гледайте! Това е образование. Палас правят нелош старт на сезона, феновете им са изключително обнадеждени за Виера и неговите успехи. Моделът им на водене клуба леко напомня на нашия - през лятото инвестираха основно в млади и перспективни играчи. Стилът им в момента е съвсем различен от този, който налагаше предишният им треньор Рой Ходжсън. Докато той беше от типа "safety first", където да се запази чиста мрежа беше най - важното нещо, Виера използва доста по - атакуващи стратегии и офанзивни идеи. Игрят по - директен и опасен футбол, срещу което Артета има решение, надявам се. Любопитен съм, как точно Артета ще подреди състава. Поне по последни информации нямаме особено посещение от великия мислител "Контузий" освен леката травма, която Мартинели получи, въпреки която той би трябвало да е на линия днес. Което означава, че Артета разполага с почти целия си отбор без Джака(и евентуално Мартинели, ще видим). Защитната формация заедно със вратарят са според мен залостени и няма да бъдат променени. Напред виждам Обамеянг, Йодегор, Сака и Смит Роу. Партей със сигурност ще започне в ценъра. Там за мен идва големият въпрос - дали Томас Партей ще започне в 4-3-3 както срещу Бърнли, където той игра от дълбочина. Това ще ни позволи да използваме още един атакуващ футболист - Никола Пепе. Другият вариант е да остави Пепе на пейката и да стартира с Локонга и Парти в центъра както срещу Брайтън. Аз си мисля, че по - скоро това ще е схемата, но няма как да знаем със сигурност. Мачът е от 22:00ч. българско време и ще бъде излъчван по Диема Спорт 2. Със сигурност ще бъде емоционална вечер, Емиратс ще е пълен и аз съм сигурен, че Патрик Виера ще получи топлото посрещане, което заслужава. Пожелавам му да има успешен сезон, с изключение на две срещи и се надявам, Арсенал да направи всичко възможно, той и неговите хора да си тръгнат леко тъжни от Арсенал днес. Vieira, whoah...