Search the Community

В разгара на завърналите се съмнения в качествата на Микел Артета и способността му да изведе Арсенал до значим трофей, ще ви представим следващата част от посветената на синдрома "Arteta Out" поредица, в която ще си припомним кои футболисти си тръгнаха от отбора след идването на испанеца и ще обърнем внимание на неуспешните трансфери от началото на неговото назначаване до момента. Голямата чистка Една от първите дългосрочни цели на Артета беше да подбере необходимите му изпълнители, които да отговарят на неговите изисквания за морал, достойнство и футболни умения. Първата жертва на тези промени се оказа една от т. нар. звезди на отбора Месут Йозил, който изигра няколко мача под ръководството на испанеца и след принудителната пауза така и не се завърна в игра, тръгвайки си заедно с ограниченията за COVID-19 епидемията. До края на сезона германският национал беше изваден от отбора по дисциплинарни причини и си тръгна тихомълком след като разтрогна договора си с клуба в средата на следващия сезон през януари 2021 г. Тогава като свободни агенти клуба напуснаха и Шкодран Мустафи и Сократис Папастатопулос. През лятото на същата година като свободни агенти си тръгнаха още и двамата бразилци, привлечени от Челси, Давид Луиз и Уилиан, Дани Себайос се завърна след края на наема си в Реал Мадрид, а кадърът от школата Джоузеф Уилок беше преотстъпен на Нюкясъл срещу нелоша трансферна сума от близо 30 млн. евро. Междувременно през лятото на 2020 г. от отбора бяха трансферирани Хенрих Мхитариан и Емилиано Мартинес, който направи силен завършек на изминалия сезон, след като замени контузения Бернд Лено и си тръгна, защото в клуба не можеха да му гарантират титулярно място в отбора. През януари 2022 г. като свободни агенти напуснаха Сеад Колашинац и Калъм Чеймбърс, а бившият капитан и голмайстор на отбора Пиер Емерик Обамеянг беше принуден да разтрогне договора си с клуба, след като също беше изваден от състава по дисциплинарни причини през декември 2021 г. А като си припомним как всички очаквахме с нетърпение да подпише нов договор с Арсенал през лятото на 2020 г. След което обаче рязко разочарова с представянето си. Всички тези действия бяха категорично послание, че в клуба няма да се правят компромиси за лични своеволия и неспазване на наложената дисциплина, независимо за кого. Photo by Bleacher Report През лятото на същата 2022 г. ,което бележеше края на втория пълен сезон на Микел Артета в Арсенал с първия реален прогрес на отбора и завръщането му в европейските клубни турнири, бяха освободени още ненужни за градения от испанеца състав играчи. Като свободни агенти си тръгнаха още Александър Лаказет и Ектор Белерин, а след серия от наеми бяха завършени трансферите на Константинос Мавропанос, Матео Гендузи и Лукас Торейра, както и на… забележете! Даниел Балард в Съндърланд! Говори ли ви нещо това име сега след последния мач на Арсенал срещу Съндърланд? След налагането на Аарън Рамсдейл на титулярното място под рамката на вратата беше ясно, че времето на Бернд Лено в Арсенал е вече приключило и той беше преотстъпен на Фулъм за скромна сума от няма и 4 млн. евро. В края на сезон 2022/2023 и последвалия летен трансферен прозорец като свободни агенти напуснаха едно момче от школата на клуба Ейнсли Мейтленд-Найлс, който така и не успя да се наложи в отбора след изиграни немалко мачове, и може би най-спорният трансфер в Арсенал на Никола Пепе, който така и никога не блесна, но все пак Артета търсеше повече качество на терена. През този трансферен прозорец си тръгнаха още неуспели да се докажат като Пабло Мари и Мат Търнър, а най-тежка беше раздялата със стожера в халфовата линия и истински лидер Гранит Джака. Отборът напусна също Роб Холдинг и обещаващият талант Фоларин Балогън, чийто трансфер предизвика недоволство, при положение, че в Арсенал се нуждаеха от чист нападател. Въпреки едва десетте си мача за първия отбор „артилеристите“ прибраха в касата 30 млн. евро от Монако по тази сделка. През следващия сезон и трансферното лято на 2024 г. като свободни агенти си тръгнаха Седрик Соареш и Мохамед Елнени, а поредният талантлив нападател Мика Бирет беше трансфериран в Щурм Грац, както и недоказалия се за първия отбор Чарли Патино, преотстъпен на Депортиво Ла Коруня. Най-болезнено беше напускането в посока Фулъм на още едно момче от школата - Емил Смит Роу, което успя да спечели любовта на феновете през последните сезони преди чести травми да го изваждаха редовно от игра и да му попречат да се утвърди в титулярния състав на „артилеристите“. Едва преживели това, за привържениците следваха още две тежки раздели с Еди Нкетия и винаги усмихнатия любимец на публиката Аарън Рамсдейл, който беше изместен от вратарския пост от Давид Рая, след едва два сезона в клуба. През последното лято на 2025 г. от отбора като свободни агенти си заминаха Жоржиньо, Киърън Тиърни и Томас Партей, който не поднови договора си, а впоследствие срещу него беше започнато разследване за посегателства над жени. Такехиро Томиясу разтрогна договора си с клуба, след като беше измъчван от непрестанни травми, а недоказалите се в отбора Маркиньос, Нуно Тавареш и Алберт Самби Локонга бяха окончателно продадени след няколко сезона отдаване под наем. На фона на всичките трансферни прозорци до момента Арсенал определено изпитват проблем при изпращането на своите ненужни футболисти в други отбори и поредното доказателство за това е напускането на много играчи като свободни агенти, осъществени трансфери за минимални суми и често отдаване под наем. Все пак на новия спортен директор му се носи славата на добър продавач, но понеже през първия му трансферен прозорец беше прекалено зает да купува, остава да разберем как ще се справи с продажбите през следващия. Проба-грешка Първите трансфери, които Арсенал прави през януари 2020 г., едва месец след назначението на Артета, са привличането под наем на Седрик Соарес от Саутхямптън и Пабло Мари от Фламенго, които лятото на 2020 г. биват взети за постоянно съответно със свободен трансфер и за 6 млн. евро. Тогава като свободен агент към отбора се присъединява и бразилеца Уилиан от Челси, който е упорито налаган в първите няколко мача на клуба през новия сезон на десния фланг, но без особено добри резултати. След това бразилеца е изпробван и на други позиции, които отново не дават добри резултати, докато не бъде оставен трайно на резервната скамейка с продължаващи слаби включвания при влизанията си от пейката и стигането до бърза раздяла с него през следващото трансферно лято. През същия трансферен прозорец е привлечен и обещаващият млад вратар Рунар Алекс Рунарсон от френския Дижон, който записва общо 6 мача и едва 15 минути във Висшата лига, след което следва поредица от отдавания под наем и освобождаването му като свободен агент. През лятото на 2021 г. към отбора се присъединяват Нуно Тавареш от Бенфика и Алберт Самби Локонга от Андерлехт. След неубедително представяне португалецът започва да бъде изпращан под наем в други отбори още от следващия сезон, а белгийският състезател не успя да се наложи в Арсенал в цели два последователни сезона, следваха периоди на наеми в други клубове и реализирани трансфери едва през последното лято на 2025 г. Може би най-голямото разочарование на трансферния пазар се оказа Фабио Виера, който беше привлечен като обещаващ халф от Порто срещу 35 млн. евро. през лятото на 2022 г. Португалецът се оказа прекалено неустойчив физически за играта във Висшата лига и след два неубедителни сезона така и не намери място в титулярния състав на отбора и вече втори сезон е изпратен да играе под наем първо в родния си Порто и след това в Хамбургер. Същото лято от Сао Пауло беше трансфериран младият бразилец Маркиньос, който записа гол и асистенция в първия си мач като титуляр за отбора в турнира Лига Европа, след това не успа да се наложи в първия отбор, за който има записани минути в едва шест мача. Има изиграни пет мача в отбора до 21 години, след което още през януари 2023 г. е преотстъпен под наем и след поредица от наеми в няколко различни отбора в крайна сметка е продаден на бразилския Крузейро едва през последното трансферно лято на 2025 г. Във вероятно най-слабия трансферен прозорец откакто Артета е наставник на Арсенал се превърна лятото на 2024 г. И то точно може би в най-важния момент, когато трябваше да бъде направена последната крачка за пълното окомплектоване на състава и привличането на офанзивен футболист. Вместо това в последния ден на трансферния прозорец в отбора се озова Рахим Стърлинг под наем от Челси. За изиграните 28 мача във всички турнири, предимно като резерва, приносът му е едва колкото на Маркиньос в неговите шест мача за отбора, като единствено направените асистенции са с четири повече от бразилеца. Така това трансферно лято за мнозина ще си остане пропусната възможност за Арсенал да бъдат конкурентни в битката за титлата през сезон 2024/2025, спечелена изненадващо от Ливърпул още в първия сезон на новия им наставник Арне Слот. Вероятно именно заради тази пропусната възможност клуба се раздели с бившия си спортен директор Едуaрдо Гаспар. И така на фона на сполучливите трансфери, изглежда неуспешните не са чак толкова много, освен може би нереализираните такива в точния момент, а феновете са все по-безмилостни за грешните решения. И все пак нима има безгрешни хора или треньори? Да припомним ли отново изказването на собствениците при назначаването на Артета? Да, едно е ясно със сигурност и то е, че в развитието съществуват грешни решения и ще продължава да ги има, но се надяваме с времето да бъдат все по-малко и да не се оказват решаващи за крайния резултат.

В този епизод на рубриката "Синдромът "Arteta Out"" ще си припомним може би първия повратен момент в кариерата на Микел Артета, когато оставането му в отбора беше поставено под сериозна въпросителна, ще се върнем също така да си припомним какви млади таланти наследи и ще надзърнем към втория му сезон в Арсенал. Коледното чудо В най-критичния момент на незапомнена серия от загуби и равенства, когато всички вече правеха прогнози кой ще е поредният нов треньор на Арсенал, предвид факта, че на „артилеристите“ им предстоеше да се изправят срещу Челси, отборът имаше нужда от Коледно чудо, което да помогне на Артета да остане начело. Арсенал спечели с 3:1, като повече впечатление направи не самата победа, а категоричния начин, по който беше постигната, защото „артилеристите“ буквално попиляха градските си съперници, напук на всички очаквания. За този мач екипът на Артета реши да подходи изненадващо различно с подмяната на ключови изпълнители на терена и включването в стартовия състав на младите момчета от школата на клуба Емил Смит Роу и Букайо Сака, превърнали се впоследствие в любимци на публиката. За Смит Роу този двубой е и първият негов официален старт в мач от Висшата лига, като се има предвид, че до този момент рядко попадаше и в разширения състав на артилеристите. Букайо Сака вече се беше наложил в титулярния състав на отбора, но използван предимно като ляво крило, а в първите си мачове за отбора и като ляв бек. Новото в състава за този мач е, че за първи път стартира на дясното крило….и то какъв старт само! Отляво мястото беше заето от завърналия се от дългосрочна контузия Габриел Мартинели, с което атакуващата линия на отбора се подмени изцяло с общо шест промени в стартовия състав. На скамейката бяха оставени разочароващите Уилиан, Обамеянг и Никола Пепе, а младите момчета се отплатиха подобаващо за предоставения им шанс с гол на Сака и асистенция на направилия истински летящ старт Емил Смит Роу, който след това се превръща в неизменен титуляр, а отборът се пробужда и прави серия от победи. Головете на Лаказет, Джака и Сака вдъхновиха публиката, като сред трибуните стана популярен рефрена: “Boom Xhaka, Saka, Laka!” от небезизвестната песен от 90-те. Credit by 433 football Наследството от неошлайфани диаманти Микел Артета наследи от Унай Емери няколко неошлайфани диаманта. Това са закупеният за скромната сума от 7 млн. евро никому неизвестен дотогава младеж Габриел Мартинели от бразилския клуб Итуано, момчетата от школата Букайо Сака и Емил Смит Роу и френският талантлив млад защитник от Сент Етиен Уилям Салиба. Всъщност, като изключим Емил Смит Роу, който беше продаден миналото лято, останалите трима са единствените, които не само останаха в сегашния отбор на Артета, а и се превърнаха в основни фигури в него. Сака, Смит Роу и Мартинели бяха постепенно наложени в отбора, докато за Уилям Салиба надеждите на феновете да го видят с екипа на Арсенал все повече намаляваха, след прекаран полусезон в Арсенал без нито минута игрово време и изпращането му за пореден наем във френския отбор Ница, след сезон под наем в бившия му клуб Сент Етиен. Артета гласува доверие на Букайо Сака още от първите си мачове, но залага на него като ляв бек, поради липса на алтернатива на този фланг след последователни контузии на Киърън Тиърни и Сеад Колашинац. Тогава получават шансове и други три момчета от школата – Рийс Нелсън, Джоузеф Уилок и Еди Нкетия, които така и не успяха да се утвърдят в отбора. Всичките тези момчета от академията започват да получават шансове и при Унай Емери, докато последните трима имат игрови минути още по времето на Арсен Венгер. При Артета Букайо Сака и Еди Нкетия започват да имат все по-сериозна роля в отбора, като Сака бива изместен постепенно от левия бек в халфовата зона и лявото крило, докато не намери досегашната си позиция на дясно крило и не разгърне пълния си потенциал там. Еди Нкетия на свой ред записва първия си старт в титулярния състав на отбора именно при Артета. Credit by SPORTbible Очаквай неочакваното В първия пълен сезон на Артета, изпълнен с възходи и падения, все пак Арсенал успяват да завършат на осмо място в първенството за втора поредна година. Този сезон е по-успешен от предходния в Европа, след като артилеристите успяват да достигнат до полуфиналите в Лига Европа. Въпреки това осмото място за втора последователна година във вътрешното първенство е поредното разочарование за феновете, а липсата на успехи и в другите турнири означава, че Арсенал през следващия сезон няма да участват в европейските клубни турнири за първи път от незапомнени времена. Този път новият сезон 2021/2022 за момчетата на Микел Артета започна катастрофално с три поредни загуби, последно място в класирането с голова разлика 0:9 и съвсем оправдани нови повсеместни съмнения и възгласи за оставката на младия наставник. В този период се появиха нарицателни като „помощника“ и „физкултурника“, които бяха най-културните определения по негов адрес и твърдението, че Арсенал не е училище и опитно зайче, върху което да се упражнява, както и че отборът този сезон едва ли не ще се бори за оцеляване. Една от истините за кошмарното начало на новия сезон е, че точно преди старта на шампионата много от основните футболисти дават положителни проби за COVID-19, което не им позволява да вземат участие в мачовете. Това е едно от задължителните изисквания по това време, а хубавото в случая е, че публиката отново се завръща по стадионите. Разбира се, след завръщането в игра на основните футболисти, представянето на отбора се стабилизира и влиза в серия от три поредни победи и общо осем мача без загуба. През този сезон Арсенал все още не успява да бъде конкурентен на най-силните отбори в лигата, като редовно отстъпва без сериозна съпротива на Манчестър Сити и Ливърпул. Единственото силно представяне, което си заслужава внимание, е в първия ден от новата година в домакински сблъсък срещу Манчестър Сити, в който артилеристите правят впечатление с добрата си борбена игра, повеждат в резултата с гол на Сака, но след почивката гол от дузпа, червен картон и късно попадение в добавеното време обръщат развоя на срещата. След продължаващи победни поредици, редувани от откъслечни загуби, в заключителната фаза на сезона Арсенал окупират четвъртото място в класирането, което дава право на участие в Шампионска лига. Това надминава очакванията към отбора, тъй като целите пред Артета преди началото на сезона са да върне артилеристите в европейските турнири, визирайки класиране за Лига Европа и между пето и шесто място в класирането. Всичко хубаво си има и своя край, когато през април настъпва поредната серия от три загуби. Това се случва преди настъпването на поредното чудо, този път Великденско, отново срещу добрите стари съседи от Челси, но този път на „Стамфорд Бридж“ с 2:4. За съжаление това не е достатъчно и Арсенал губи безславно борбата за четвъртото място в пряк двубой от местния си съперник Тотнъм. В следващия епизод ще обърнем внимание на ренесанса, който Артета сътвори в Арсенал. А дотогава ще стискаме палци Габриел Магаляеш да се възстанови напълно за дербито с Тотнъм в неделя! Благодарим ви за вниманието и до скоро!