Search the Community

В разгара на завърналите се съмнения в качествата на Микел Артета и способността му да изведе Арсенал до значим трофей, ще ви представим следващата част от посветената на синдрома "Arteta Out" поредица, в която ще си припомним кои футболисти си тръгнаха от отбора след идването на испанеца и ще обърнем внимание на неуспешните трансфери от началото на неговото назначаване до момента. Голямата чистка Една от първите дългосрочни цели на Артета беше да подбере необходимите му изпълнители, които да отговарят на неговите изисквания за морал, достойнство и футболни умения. Първата жертва на тези промени се оказа една от т. нар. звезди на отбора Месут Йозил, който изигра няколко мача под ръководството на испанеца и след принудителната пауза така и не се завърна в игра, тръгвайки си заедно с ограниченията за COVID-19 епидемията. До края на сезона германският национал беше изваден от отбора по дисциплинарни причини и си тръгна тихомълком след като разтрогна договора си с клуба в средата на следващия сезон през януари 2021 г. Тогава като свободни агенти клуба напуснаха и Шкодран Мустафи и Сократис Папастатопулос. През лятото на същата година като свободни агенти си тръгнаха още и двамата бразилци, привлечени от Челси, Давид Луиз и Уилиан, Дани Себайос се завърна след края на наема си в Реал Мадрид, а кадърът от школата Джоузеф Уилок беше преотстъпен на Нюкясъл срещу нелоша трансферна сума от близо 30 млн. евро. Междувременно през лятото на 2020 г. от отбора бяха трансферирани Хенрих Мхитариан и Емилиано Мартинес, който направи силен завършек на изминалия сезон, след като замени контузения Бернд Лено и си тръгна, защото в клуба не можеха да му гарантират титулярно място в отбора. През януари 2022 г. като свободни агенти напуснаха Сеад Колашинац и Калъм Чеймбърс, а бившият капитан и голмайстор на отбора Пиер Емерик Обамеянг беше принуден да разтрогне договора си с клуба, след като също беше изваден от състава по дисциплинарни причини през декември 2021 г. А като си припомним как всички очаквахме с нетърпение да подпише нов договор с Арсенал през лятото на 2020 г. След което обаче рязко разочарова с представянето си. Всички тези действия бяха категорично послание, че в клуба няма да се правят компромиси за лични своеволия и неспазване на наложената дисциплина, независимо за кого. Photo by Bleacher Report През лятото на същата 2022 г. ,което бележеше края на втория пълен сезон на Микел Артета в Арсенал с първия реален прогрес на отбора и завръщането му в европейските клубни турнири, бяха освободени още ненужни за градения от испанеца състав играчи. Като свободни агенти си тръгнаха още Александър Лаказет и Ектор Белерин, а след серия от наеми бяха завършени трансферите на Константинос Мавропанос, Матео Гендузи и Лукас Торейра, както и на… забележете! Даниел Балард в Съндърланд! Говори ли ви нещо това име сега след последния мач на Арсенал срещу Съндърланд? След налагането на Аарън Рамсдейл на титулярното място под рамката на вратата беше ясно, че времето на Бернд Лено в Арсенал е вече приключило и той беше преотстъпен на Фулъм за скромна сума от няма и 4 млн. евро. В края на сезон 2022/2023 и последвалия летен трансферен прозорец като свободни агенти напуснаха едно момче от школата на клуба Ейнсли Мейтленд-Найлс, който така и не успя да се наложи в отбора след изиграни немалко мачове, и може би най-спорният трансфер в Арсенал на Никола Пепе, който така и никога не блесна, но все пак Артета търсеше повече качество на терена. През този трансферен прозорец си тръгнаха още неуспели да се докажат като Пабло Мари и Мат Търнър, а най-тежка беше раздялата със стожера в халфовата линия и истински лидер Гранит Джака. Отборът напусна също Роб Холдинг и обещаващият талант Фоларин Балогън, чийто трансфер предизвика недоволство, при положение, че в Арсенал се нуждаеха от чист нападател. Въпреки едва десетте си мача за първия отбор „артилеристите“ прибраха в касата 30 млн. евро от Монако по тази сделка. През следващия сезон и трансферното лято на 2024 г. като свободни агенти си тръгнаха Седрик Соареш и Мохамед Елнени, а поредният талантлив нападател Мика Бирет беше трансфериран в Щурм Грац, както и недоказалия се за първия отбор Чарли Патино, преотстъпен на Депортиво Ла Коруня. Най-болезнено беше напускането в посока Фулъм на още едно момче от школата - Емил Смит Роу, което успя да спечели любовта на феновете през последните сезони преди чести травми да го изваждаха редовно от игра и да му попречат да се утвърди в титулярния състав на „артилеристите“. Едва преживели това, за привържениците следваха още две тежки раздели с Еди Нкетия и винаги усмихнатия любимец на публиката Аарън Рамсдейл, който беше изместен от вратарския пост от Давид Рая, след едва два сезона в клуба. През последното лято на 2025 г. от отбора като свободни агенти си заминаха Жоржиньо, Киърън Тиърни и Томас Партей, който не поднови договора си, а впоследствие срещу него беше започнато разследване за посегателства над жени. Такехиро Томиясу разтрогна договора си с клуба, след като беше измъчван от непрестанни травми, а недоказалите се в отбора Маркиньос, Нуно Тавареш и Алберт Самби Локонга бяха окончателно продадени след няколко сезона отдаване под наем. На фона на всичките трансферни прозорци до момента Арсенал определено изпитват проблем при изпращането на своите ненужни футболисти в други отбори и поредното доказателство за това е напускането на много играчи като свободни агенти, осъществени трансфери за минимални суми и често отдаване под наем. Все пак на новия спортен директор му се носи славата на добър продавач, но понеже през първия му трансферен прозорец беше прекалено зает да купува, остава да разберем как ще се справи с продажбите през следващия. Проба-грешка Първите трансфери, които Арсенал прави през януари 2020 г., едва месец след назначението на Артета, са привличането под наем на Седрик Соарес от Саутхямптън и Пабло Мари от Фламенго, които лятото на 2020 г. биват взети за постоянно съответно със свободен трансфер и за 6 млн. евро. Тогава като свободен агент към отбора се присъединява и бразилеца Уилиан от Челси, който е упорито налаган в първите няколко мача на клуба през новия сезон на десния фланг, но без особено добри резултати. След това бразилеца е изпробван и на други позиции, които отново не дават добри резултати, докато не бъде оставен трайно на резервната скамейка с продължаващи слаби включвания при влизанията си от пейката и стигането до бърза раздяла с него през следващото трансферно лято. През същия трансферен прозорец е привлечен и обещаващият млад вратар Рунар Алекс Рунарсон от френския Дижон, който записва общо 6 мача и едва 15 минути във Висшата лига, след което следва поредица от отдавания под наем и освобождаването му като свободен агент. През лятото на 2021 г. към отбора се присъединяват Нуно Тавареш от Бенфика и Алберт Самби Локонга от Андерлехт. След неубедително представяне португалецът започва да бъде изпращан под наем в други отбори още от следващия сезон, а белгийският състезател не успя да се наложи в Арсенал в цели два последователни сезона, следваха периоди на наеми в други клубове и реализирани трансфери едва през последното лято на 2025 г. Може би най-голямото разочарование на трансферния пазар се оказа Фабио Виера, който беше привлечен като обещаващ халф от Порто срещу 35 млн. евро. през лятото на 2022 г. Португалецът се оказа прекалено неустойчив физически за играта във Висшата лига и след два неубедителни сезона така и не намери място в титулярния състав на отбора и вече втори сезон е изпратен да играе под наем първо в родния си Порто и след това в Хамбургер. Същото лято от Сао Пауло беше трансфериран младият бразилец Маркиньос, който записа гол и асистенция в първия си мач като титуляр за отбора в турнира Лига Европа, след това не успа да се наложи в първия отбор, за който има записани минути в едва шест мача. Има изиграни пет мача в отбора до 21 години, след което още през януари 2023 г. е преотстъпен под наем и след поредица от наеми в няколко различни отбора в крайна сметка е продаден на бразилския Крузейро едва през последното трансферно лято на 2025 г. Във вероятно най-слабия трансферен прозорец откакто Артета е наставник на Арсенал се превърна лятото на 2024 г. И то точно може би в най-важния момент, когато трябваше да бъде направена последната крачка за пълното окомплектоване на състава и привличането на офанзивен футболист. Вместо това в последния ден на трансферния прозорец в отбора се озова Рахим Стърлинг под наем от Челси. За изиграните 28 мача във всички турнири, предимно като резерва, приносът му е едва колкото на Маркиньос в неговите шест мача за отбора, като единствено направените асистенции са с четири повече от бразилеца. Така това трансферно лято за мнозина ще си остане пропусната възможност за Арсенал да бъдат конкурентни в битката за титлата през сезон 2024/2025, спечелена изненадващо от Ливърпул още в първия сезон на новия им наставник Арне Слот. Вероятно именно заради тази пропусната възможност клуба се раздели с бившия си спортен директор Едуaрдо Гаспар. И така на фона на сполучливите трансфери, изглежда неуспешните не са чак толкова много, освен може би нереализираните такива в точния момент, а феновете са все по-безмилостни за грешните решения. И все пак нима има безгрешни хора или треньори? Да припомним ли отново изказването на собствениците при назначаването на Артета? Да, едно е ясно със сигурност и то е, че в развитието съществуват грешни решения и ще продължава да ги има, но се надяваме с времето да бъдат все по-малко и да не се оказват решаващи за крайния резултат.

Утрешната вечер в Северен Лондон ще бъде специална. Арсенал се изправя в двубой от програмата на Шампионска лига срещу Байерн Мюнхен или иначе казано най-неудобния си съперник в Европа. Според мнозина този мач не е от голямо значение, предвид факта, че няма да повлияе в класирането им в елиминационната фаза на турнира, но Микел Артета едва ли мисли така! В момента и двата отбора са във върхова форма и заедно с Интер са единствените с пълен актив от точки в европейските си мачове, като след изиграни четири мача си разделят първото място в общото класиране. Любопитното е, че „артилеристите“ все още нямат допуснат гол в турнира. Позицията на двата отбора придава особено голям заряд на двубоя в опит да се докажат кой е най-добрият в Европа към днешна дата. Арсенал се наложи категорично над местния си съперник Тотнъм в неделното дерби на Северен Лондон, а Байерн Мюнхен продължиха победния си поход в Бундеслигата, където до момента от 11 изиграни мача, имат 10 победи и 1 равенство. Напрежението пред лондончани е една идея по-голямо, предвид предстоящото им поредно Лондонско дерби идната неделя като гост на втория в класирането в Премиер лийг Челси, както и възможността да се докажат пред футболния свят срещу най-сериозното си предизвикателство до момента през сезона. В градското дерби на Северен Лондон Арсенал доказа, че освен на терена, може да е качествен и на трибуните! Едно е ясно, в Арсенал ще искат да се наложат над Байерн в опит за своеобразен реванш за всички неприятни за отбора резултати срещу този съперник и точно сега „артилеристите“ имат качеството, вярата и всички футболни аргументи да го направят. За лондончани се очаква готови за игра да бъдат Виктор Гьокереш и Мартин Йодегор, като с травми продължават да бъдат Габриел Магаляеш, Кай Хаверц и Габриел Жезус. За баварците големият отсъстващ ще бъде Луис Диас, който е наказан за безрасъдно допуснатия червен картон в предния мач при победата над ПСЖ, именно с два гола на колумбиеца. Контузени в отбора освен Ямал Мусиала, са левият бранител Алфонсо Дейвис и бившия футболист на Арсенал Серж Набри. С какъв състав ще излезе Артета и дали ще ротира играчите си, остава загадка. След като испанецът вече има равностойни изпълнители за почти всяка позиция на терена, вече епидемията от контузии не се усеща толкова осезаемо, но при положение, че много от хората с травми се завръщат, е любопитно как ще бъде подходено към този мач и ще се даде ли почивка на някои от титулярите, които участваха в двубоя с Тотнъм. Не по-малко интересно е как ще подходи и Винсен Компани, предвид знанието му за солидността в отбора на Арсенал, които принудиха дори Арне Слот и Пеп Гуардиола да подходят предпазливо срещу тях. Съревнованието с Байерн може да даде отговор на въпроса колко високо може да стигне Арсенал? С ясното съзнание, че същинската битка в Шампионската лига предстои през пролетта и тогава е от изключителна важност моментната форма на отборите, една победа срещу Байерн Мюнхен ще даде сериозна заявка в претенциите за върха на Европа и ще изпрати стряскащо послание към останалите отбори колко неприятен съперник е всъщност Арсенал в момента за всички останали. Ние остава да пожелаем успех на момчетата на терена да излязат от двубоя със самочувствието на победители, да се съхранят от нови травми и да продължават да ни радват с представянето си по футболните терени. COYG!!! Българските фенове могат да наблюдават срещата пряко по bTV Action и организирано с други съмишленици в бар "Академията Дианабат" в София, "Златната Овца" във Варна, "Клуб 7" във Велико Търново, бар "Петното на Роршах" в Пловдив, "Пивоварната" в Бургас, бистро "Колодрум" в Стара Загора, собственото място за фенове на Арсенал "КлубЪ" в Шумен, "Алиби" в Русе, бистро "Енерджи" във Враца, както и в Добрич, Плевен, Благоевград и другите градове при направена организация на местно ниво.

Микел Артета е назначен за наставник на Арсенал при много турбулентни времена за отбора. След колебливи игри и поредица от загуби испанецът заварва отбора на 11 място в класирането в края на месец декември 2019 г., с разбит морал и ниско самочувствие в съблекалнята, капитан Пиер-Емерик Обамеянг и бивш капитан, поставен в изгнание от предишния треньор след реакция срещу възгласите на феновете при смяната му в домакинския мач срещу Кристъл Палас. Това дава началото на серия от три поредни домакински равенства срещу отбори от втората половина на таблицата и две загуби като гост, последвали раздялата с Унай Емери поради раздори и загуба на доверие в играчите към него. „Тrust the process” Новината за поемането на отбора от Артета е приета с искрица надежда от феновете и много съмнения и недоверие към човек, който няма опит като първи треньор в нито един отбор досега. Не случайно в едно от първите публични изказвания на собствениците беше ясно заявено, че Артета, клубът и играчите тепърва ще се развиват заедно, ще правят грешки и ще трупат опит, за което е необходимо търпение, защото процесът на изграждане едва сега започва, откъдето идва и култовата фраза „Тrust the process”, станала пословична за доверието към Артета и неговия екип. Credit by Devoted Gooner Разбира се, началото на треньорската му кариера в Арсенал започва колебливо със старт във Висшата лига с равенство на Южния бряг срещу Борнемут, загуба от Челси у дома, първа победа срещу не кого да е, а Манчестър Юнайтед, поредица от четири последователни равенства, съпроводена с изненадващо ранно отпадане от турнира за Лига Европа още в първия кръг на елиминационната фаза от гръцкия Олимпиакос. За капак, в средата на март се стигна и до прекъсване на всички турнири заради разрастващата се пандемия от COVID-19. След три месеца пълна изолация футболът по стадионите отново се завръща, но от съображения за сигурност без публика по трибуните. Така сезонът се доиграва през летните месеци юни и юли в нестандартно за клубните футболни първенства време от годината. За добро или за лошо след принудителната пауза Артета успява да намери успешна формула за победна серия на Арсенал в завършека на сезона и печели купата на Футболната асоциация (FA cup), която се превръща в рекордна 14-та за клуба и е постигната след сладки победи над Манчестър Сити на полуфинала и над Челси на финала. Специално победата над „гражданите“ е първата от дълга поредица без успех над този отбор в общо седем мача за три години във всички турнири. Credit by Arsenal Този успех задържa търпението към Артета и за началото на сезон 2020/2021, който започва обещаващо с победа над шампиона Ливърпул за Къмюнити шийлд и две победи на старта на първенството. Всичко върви добре до средата на месец ноември, когато Арсенал влиза в ужасяваща серия от седем мача без победа, от които пет загуби, в това число три на свой терен от отбори, като Астън Вила, Уулвърхямптън и Бърнли или общо четири поредни поражения на свой терен, като включим и загубата от Лестър преди победата като гост над Манчестър Юнайтед. Така тази поредица всъщност е предвождана от още две загуби, които бяха позабравени след сладката победа на „Олд Трафорд“ за замазване на очите преди лошата серия да продължи. Тимът се срива до непривичното 15-то място в класирането и през този период дори и най-върлите почитатели на Артета започнаха да се замислят дали той е най-правилният човек за отбора. Ефектът на бързите очаквания Основният проблем в забързаното ежедневие на съвременния технологичен свят е, че хората, особено от младото поколение, очакват всичко да се случва на момента, търсят бързи резултати и приемат всичко за даденост, но животът не е устроен по този начин и ChatGPT съвсем не може да ти даде универсална рецепта как да бъдеш щастлив, да повишиш стандарта си на живот, да забогатееш изведнъж или как Арсенал или който и да е друг отбор да стане шампион. Това е ефектът на бързите очаквания и нестихващото желание да сменяш треньори докато не постигнеш незабавни резултати. Тук е моментът да се запитаме - какво всъщност искаме отборът да постигне? Бързи резултати с краткотраен ефект или бавно и методично развитие из основи, което да доведе до дългосрочни резултати. Защото Артета е именно такъв тип, който се вглежда в най-малкия детайл до степен на маниакалност и се стреми да усъвършенства механизма парче по парче, докато всички елементи не заработят в синхрон, допълващи се един друг в едно цяло. Недоволството като начин на живот Другите привърженици на идеята „Arteta Out” са или много емоционални и сприхави, с прекалено нисък праг на търпимост, или хора, за които недоволството е начин на живот, или просто такива, които по някакви причини, или дори липсата им, не харесват Артета и нямат никакво доверие в него. Разбира се, има и такива, които вече са трайно разочаровани от неуспехите на отбора и нямат вяра в неговото развитие като цяло. Какво ли им е било на феновете през 80-те, макар и малцина да помнят тези времена, за които все пак Ник Хорнби се е постарал да остави следа за идните поколения в своята книга „Треска за футбол“. За повечето от тези фенове, каквото и да се случи, не е добре. Винаги се намира причина за недоволство, хубавите моменти се възприемат за съвсем естествено стечение на обстоятелствата или добър късмет. Тези хора са особено активни в социалните мрежи при лоши резултати, докато при добри такива, го приемат за временно явление при добро стечение на обстоятелствата. Но преди да продължим с дисекцията на колебливите настроения към наставника на Арсенал, ще си припомним хронологично неговите постижения и респективно липсата на такива за клуба, което ще се случи в следващия епизод на рубриката. Благодарим ви за вниманието и до скоро!

Well hello there dear readers, First of all, I would like to pass my gratitude to Gus Worth, for his amazing work during the last 5 years. As he decided to take a break from his blog, it is I who will provide you with some interesting facts and stories using the language of Shakespeare. The name of this series is dedicated to Nicolas Jover, who made The Arsenal a dangerous force in the penalty box from set pieces. Even though some fans and pundits say that we look more like Tony Pulis’s Stoke City with the long throw-ins etc. All jokes aside, the name just sounds fun and I’ll try to make it as impactful as our goals from set pieces. For my first article I’ve decided to take a look at this year’s opposition in the League Phase of the UEFA Champions League. As you already know, Arsenal drew the likes of Bayern Munich and Inter Milan from Pot 1, Atletico Madrid and Club Brugge from Pot 2, Olympiacos and Slavia Praha from Pot 3, and Athletic Bilbao and Kairat Almaty from Pot 4. That gives us 8 exciting games to be played from the 16th of September until the 28th of January 2026. I’ll break the teams into home and away fixtures. So let’s begin with the away destinations first. Away games Athletic Bilbao: No need for introductions here, as the Basque club is already well known with players like Inaki and Nico Williams (the wet dream of lots of Arsenal fans). Playing their home games at the Estadio San Mames (who got the “priviledge” to host the most boring Europa League final in the middle of May in which the small club from Middlesex ended their trophy drought) in Bilbao, the largest city of the famous Basque Country. To be fair and honest with you dear readers, when we played our pre-season games against Villarreal and Athletic Bilbao, I had the initial thought that we will probably face one of these two teams in the Champions League this season, regardless of that being at home or away. Looks like my intuition was right this time. As Bilbao is an interesting away destination and quite frankly a new one for our Away BoyZ, here are a few words from our new Chairman and member of the aforementioned group, Bobby Baychev: “For me personally, San Sebastián (Donostia) and Bilbao have been a dream postponed for over a decade. Now, the chance to see my favourite team play there is the perfect excuse to make it happen. The Basque Country is a world of its own—a mix of subcultures and historical influences: Vascones, Visigoths, Franks, and Oscans. Its culinary scene is unmatched—from pintxos bars to the highest concentration of Michelin-starred restaurants per capita, including three restaurants with three stars each. The clash between Athletic Bilbao and Real Sociedad is more than a football match—it's an ideological duel. San Mamés, mythical and thunderous, recently hosted the ill-fated Europa League final. And the city itself—with the legendary Guggenheim Museum, also found only in New York, Venice, and Abu Dhabi—further enhances the feeling of a special trip.” Slavia Prague: One of the most awaited destinations for an away trip in recent years. I will not talk about the city of Prague as it is already very popular. We last faced the Czech champions in the quarterfinals of the 2020/21 Europa League. A 1-1 draw in London following a late drama as former Gunner, Nico Pepe scored in the 86th minute to give us the lead, but Tomas Holes right at the end managed to secure the vital draw for the Czech side with all to play for in Prague. However there was pretty much no opposition in the away fixture as Arsenal scored three quick fire goals before the 25th minute to secure their place in the semi finals, and eventually added a fourth one in the second half to make it 5:1 on aggregate from both games. In the Champions League both teams found themselves in one group in the 2007/08 season. Arsenal demolished the Czech side 7-0 in London in matchweek 3, while the reverse fixture in matchweek 4 ended in a goalless draw. Here are a few words from Bobby on this away game: “Golden Prague—a city of majestic architecture, legendary beer, and a constant flow of tourists. Our last visit here was during the dark days of the pandemic, so this time I expect a surge in interest—especially from English fans, who will far outnumber the fewer than 1,000 official away tickets. I also expect a strong Bulgarian presence, most likely enjoying the game in the warm atmosphere of one of Prague’s many pubs.” Club Brugge: Well, this one will be a first timer. Arsenal have faced Belgian opposition before, but we have never played against Club Brugge. If you are not aware of their recent performances, the team has won 4 of the last 6 Belgian First Division titles including 3 consecutive from 2019-20 until 2021-22. Former Sunderland and Liverpool goalkeeper Simon Mignolet has been ever present since joining the club in 2019, playing almost 300 games in all competitions. However the Belgians have a different talisman in their captain Hans Vanaken who is playing his 11th season at the club. In this period the midfielder has over 500 games in all comps and 143 goals next to his name. Given the fact that the game will be played in the middle of December, when the weather in Belgium can be a bit funny the Away BoyZ are in for a treat. Here are Bobby’s thoughts about this destination: “Bruges (or Brugge)—a small but magical city, with architecture and canals reminiscent of Venice and Amsterdam. Thanks to convenient transport connections from Bulgaria, it has a bit of a notoriously bad reputation in its outskirts from our fellow compatriots. Still, that shouldn't stop you from enjoying the Christmas lights and markets, the unmatched Belgian beer, and the magic of the Xmas season. And if the city enchants you—come back again in the summer to see it in a whole new light. Due to the stadium's small capacity and away fans allocation, many will probably watch the match from a local pub, shoulder to shoulder with the English fans arriving via short trip with the Eurostar.” Inter Milan: Same as Athletic Bilbao, there is no need to introduce the 20 time Italian champions and finalists in 2 of the last 3 editions of the Champions League. Even though they lost both finals conceding six goals and scoring the grand total of none. Less than four months ago they were completely demolished by Paris Saint Germain in Munich which led to the departure of head coach Simone Inzaghi. The Nerrazurri tried to appoint former Arsenal captain Cesc Fabregas as their new head coach, but their approaches were cut short following a decision from the president of Como. After the deal collapsed, Inter quickly appointed former player Christian Chivu as their new head coach. A quiet transfer window followed with no major additions to the club. Last season the two teams played again in the League phase with Inter securing a 1-0 win in the fourth week. We had quite the group in Milan and the biggest highlight of the night was the opportunity to meet the wife of Gabriel. She even got a small gift from our boys. In the history of the tournament we will always remember that iconic game at the Giuseppe Meaza in November 2003, when Thierry Henry did whatever he wanted and The Arsenal won 5-1. Of course we will finish this section with some words from Bobby: “The iconic stadium and the hypnotic flow of people winding through its tower spirals are enough to make you crave the experience again. And if you add the ultra-popular, originally Florentine focaccias from All’Antico Vinaio, the vibe of Via Casale filled with away fans, and the photogenic Duomo—there’s no doubt Milan always deserves a second chance.” Home games Olympiacos: There are 3 certain things in life - death, taxes and Arsenal playing against Olympiacos in Europe. This will be the 13th time the two teams face each other in the Champions and Europa League respectively. Ironically in the previous 12 games there are no draws. 6 wins for Arsenal and 6 wins for Olympiacos. The last meeting between the two sides was in the Round of 16 in the 2020-21 Europa League season. A 3-1 away win in Piraeus was enough for Arsenal to progress to the quarter finals even though we lost the reverse fixture in London by 1-0 and had to be nervous until the final whistle. We as a fan club had memorable trips to Athens for the games over the years, with the highlight being held right before Covid hit us in 2020. On that certain day while walking around next to the Acropolis, a few of our members of the famous Varna branch, got the chance to meet and take a photo with the one and only Ian Wright Wright Wright. A truly iconic moment that these guys will cherish for the rest of their lives. Atletico Madrid: Another team that needs no introduction. Cholo Simeone’s side have been ever present in the Champions League for the last 10+ years. However the only official games between Arsenal and Atletico have been in the semi finals of the 2017-18 Europa League. A 1-1 draw at the Emirates where the Madrid side was left with 10 men on the field after two quick yellow cards for Sime Vrsaljko in the opening 10 minutes of the game left everything to be decided in Madrid. Right there in the 12-th minute, the Arsenal captain at the time Laurent Koscielny, pulled his hamstring in the 12th minute and was furious as that not only meant that he won’t be able to help the Gunners to reach the final in Lyon, but also that he will miss the 2018 World Cup in Russia, which ironically France won. Back in the game a Diego Costa goal in the first half stoppage time was enough for Atletico to win the tie and go on to the final, where they’ve managed to win their third Europa League title after beating Marseille 3-0. Seven years after those games a lot of things have changed. Atletico tend to play a bit more open football nowadays and with a handfull of quality signings in the summer from both clubs the tactical war between Arteta and Cholo will be huge. Which can guarantee us a super game in the middle of October. Bayern Munich: If I can quote the famous protagonist from GTA San Andreas, Carl “CJ” Jonhson - Ah sh*t, here we go again. Now let’s address the elephant in the room. It was not so long ago that we faced the German champs in the quarter finals in the Champions League, where they managed to beat us with a narrow 3-2 win on aggregate. And we all know that was only because it was our first season back in the CL after 7 long years, plus the lack of experience in the team. Now as I already mentioned things are quite different and I am pretty sure that the time for a slight payback for those humiliating results from the past has come. The fact that this game is sandwiched between the North London derby and another London showdown against Chelsea at the end of November, makes it even more interesting. We can only hope that many of our members can be present at the Emirates for this match, while we leave the bigger job in the hands of our players. Kairat Almaty: Here is something new for an European opposition. The team from the former capital city of Kazakhstan made a surprise in the playoff round after eliminating Celtic on penalties to secure their first ever participation in the League phase of the Champions League. While we won’t have the chance to travel closely to the Chinese border this time around, the Kazakh team will be our final opponents in matchweek 8. In addition to that, Kairat also have a gem of a player to watch in teenager Dastan Satpayev, who will make a switch to the Premier League next summer after agreeing a deal with Chelsea. So far the 17 year old has scored 12 goals in 30 games this season in all competitions. I will finish the part for Kairat with a fun fact. The football season in Kazakhstan is being played from March through October, and the team from Almaty currently have only 4 more league games to play as they stand on level terms with Astana in the battle for first place. However, their last league game is scheduled to be played right after matchweek 3 in mid October, when they host Pafos from Cyprus, which means that Kairat will only have their 5 remaining Champions League games to train for after the end of the season. With the final rows of this article, I would like to advise you to give frequent feedback about every new post as criticism and suggestions are always welcomed. Until next week ladies and gentlemen. Dave Hardy

A Wenger Wonder It’s been a long time since I returned to this series. Mostly because they are the hardest to write as I have to try to pump a whole season into one column, and decide what to mention and what not. Also I have to try and remember how I felt at the time and it is surprising, I remember better my emotions when I was a kid. I think because nowadays you can get football 24/7 and I would have seen virtually every match and can’t really remember too much of it. Such is the joy of being a writer. Wenger gave us hope and big matches with a weaker side than any he had had before It was a big year though. Many momentous things happened. We also never really threatened the Premier League too much and we didn’t win any trophies, in fact we hadn’t won anything since the Invincibles year. Even the shiny new Emirates stadium was going to be 3 years old. By the way, it is heading closer to 20 years now, the time flies. The Emirates brought us up and brought us down The Emirates has been the colossus that defines us since it was built. The big trophies are in the past and paying for it was painful in these years. We were not good enough, it is as simple as that. And we couldn’t buy to make us at the top. We relied totally on Wenger’s genius to give us hope every year but that was all we had, and it is still all we have, today, hope. We needed it to stay competitive but we couldn't afford the right players We still had a pretty good season, one the Spuds would love, or Manchester United at the moment. I will go through the various trophies and see how we did. I know most of you lived through this season, although for the younger ones you probably saw things differently. I understood that we had to get a bigger stadium with a far bigger commercial footprint to stay competitive. The Kroenkes had appeared as minor shareholders the year before but I didn’t see them as likely to ever take over. It seemed to me that money was their only motive and top Premier League teams were cash cows. I got that wrong. American owners do not have a great track record in England and that is still mostly the case. But the Kroenkes have improved us. That cannot be denied. Do they have the ambition to get us to the top? We shall see. The ins and outs weren’t too bad But first the players in 2008. We got rid of some top guys, Jens Lehman, Mathieu Flamini, Alex Hleb, Gilberto Silva, along with Justin Hoyte, but the only good sale was Hleb for £11,900,000 to Barcelona. The rest were frees or for little. The most exciting for me was Andrey Arshavin, who I really loved as a player. I truly felt he was top, and was the type of player we needed. He cost big money at £15,000,000 and we also bought Samir Nasri, who I knew little about, for £12,000,000 and Aaron Ramsey for £4,800,000. Amaury Bischoff came but rarely played but the biggest niggle for me was hiring Mikael Silvestre from Man Utd. He was past his best and showed we had little ambition by taking Utd rejects. He never did too much at Arsenal. Aaron we loved but Nasri? Uh-uh In fairness to Nasri, he came and showed he was good, he played most games, scored a few goals. You all know how it finally ended for him so I won’t talk too much about him, other than to say he was good. Aaron Ramsey became a fan favourite, everyone loved him. He played at 100%, always gave his best but injuries were the bane of his life. I was sad when he left. At his best he was really impressive. We will always love Andrey Arshavin for this Arshavin came in January so was not an ever present but there was one thing he did in his first season that defined him for Arsenal supporters. He went to Anfield and scored four goals, the first and only time in his career he managed 4. Injuries probably stopped him becoming a true Gooner great but it was the same for so many players post Invincibles. Tomas Rosicky, Diaby, Walcott, Wilshere, Eduardo, Carlos Vela, Alex Song, Lord Bendtner and others who were on our books at this time all had bad or persistent injuries to contend with. It is a wonder Wenger kept us competitive. Fast out of the blocks And so to the pitch. We started well winning 4 out of our first five and were briefly top. Hope sprang in our hearts only to be plucked away with 4 defeats and 2 draws in our next nine. 4th place was the best we did after that. Aaron Ramsey became a fan favourite You will all remember the astonishing long unbeaten spell we then had in the league. From the 30th November 2008 when we beat Chelsea 2-1 at Stamford Bridge to May 10th 2009 when Chelsea beat us 4-1 at the Emirates, we never tasted defeat. Defeats by Stoke, Fulham, Hull, Man City and Villa before then, plus lots of draws (the famous 4-4 at Liverpool in April) had done for us long before then. We ended up 4th on 72 points a long way behind Man Utd on 90, Liverpool on 86 and Chelsea on 83. We fell too far behind at the start to get up there and challenge. So there was little hope in that season other than our strong finish gave us hope for next season. Ah, what it is like to be a Gooner. Our only sustenance is hope. A penalty shootout to test our hearts The Champions League was good for us, though. Hope jumped up as we thrashed Twente in the first playoff. Then we had no-one to frighten us in Porto, Dynamo Kyiv and Fenerbahce in the group stage. We advanced nicely to qualification and then Wenger put out a weakened team against Porto, our main rivals in the final game, as he always did once we had qualified. Despite thrashing them 4-0 at home, they won 2-0 in that match and we came second, meaning we faced a group winner in the knock-out. That was Roma and we won 1-0 at the Emirates but they returned the score at the Stadio Olimpico giving us a heart-stopping penalty shootout after Eduardo missed the first. Luckily, Vucinuc missed their second to ease the pressure. It kept on till the 8th when Tonetto missed and Diaby became our hero. Man Utd were better than us We tossed aside Villareal in the next 4-1 on aggregate. But then came the semi-final and Manchester United, soon to be champions and well above us in the league. John O’Shea fired in a goal to give them a 1-0 lead to take to the Emirates. Did that mean we had a chance? I didn’t really think so. They had Ronaldo, Rooney, Tevez, Berbatov, Park and Giggs to choose from as forwards. We had Lord Bendtner! We did have Van Persie, Adebayor and Walcott but we were well inferior everywhere. Fabregas would have got his game for them but maybe no-one else. They won 3-1 at the Emirates and that was the closest Wenger was to get to the final after that. We were clearly behind and we needed something big to happen to get us back to the top. We no longer had this class of player as the 2009 Champions League final I should mention that Barcelona clearly beat Man Utd in the final and they were better again than them and us. We were truly falling behind in class. Chelsea beat us twice at the end of 2009 and were also better than us Burnley beat us 2-0 in the League Cup but we did get to the semi-final of the FA Cup against Chelsea, we had hope when Walcott fired in an early goal but then Malouda equalized and our hate figure from Chelsea, Didier Drogba lashed in a late goal to give them the win and extinguish our dream of a trophy. Stan made his move but Wenger was still the master It is important, at this point, to say that Stan Kroenke increased his share to 28.3% in May 2009 making him the biggest shareholder. I didn’t like him as I felt Americans knew nothing about soccer and I favoured Alisher Usmanov the Russian billionaire simply because I felt he would understand football. I guess we are all glad I was wrong as surely Usmanov would have been kicked out like Abramovich. It didn't work out between Arsene and Stan But that is where we were, the team were a definite downgrade on the Invincibles, injuries were a constant problem and ownership was full of uncertainty. Somehow, with all that, Arsene Wenger got us to 2 major semi-finals and qualified us for the Champions League. Thank you belatedly Professor even though the fans weren’t happy, you had achieved a miracle. You kept giving us hope.

Should we have stayed at Highbury? Quite a lot of you have been at the Emirates. You know what it is all about. It is a commercial wonderland. No matter how much money you have you could spend it there. So c’mon, you have won big on the lottery and you decide to bring a bunch of your mates (15) to an executive box for a big match day? £13125 will leave your pocket which is close to a grand a person. If you decide to let them buy what they want from the Arsenal store that could be any sort of figure. Throw in five star hotels and limousines you could be looking at £30,000 to £50,000 for your day out. And do you want the bad news? I had a look and most are sold out. You have to go on a waiting list. The Captains lounge - one of the many executive boxes The Emirates is a goldmine. Highbury was more like a copper mine. The Kroenke’s expertise is in sports centres that are also shopper’s paradises. They have the largest collection of them in the States. And hey, the ground has capacity for up to 75,000 for which an application to expand has been handed in. No doubt there will be more executive boxes bringing in lots more dosh if successful. A good big guy will always beat a good little one Highbury’s capacity was 38,419 but without anywhere near the footprint of the Emirates. The huge panorama surrounding the ground makes all sorts of possibilities for extracting money from fans. Highbury made $171.76M in its last year in 2006. The latest year for which we have figures for Arsenal is 2022/3 and it is £464M. The current rate of exchange is approx. £131M so you can see something like a 3-4 times rise. But last season we had Champions League football and again this year so the figure will be a lot more. The tight pitch at Highbury There is no argument. The Emirates brings in a lot more cash. It puts us up with the big boys. If we had stayed at Highbury the Kroenkes would have had to find ways of making money from a much lower match-day base. What do the fans say? What about from a fan's point of view? Highbury was more fun for me. It was smaller, more intimate, and the players were nearly in your face. The Emirates is much bigger including the pitch and it is harder to see what’s happening at the other end of the pitch. As against that there is much more happening there, it is easier to buy food and drink and go to the toilet. Arsenal Souvenirs are to be had in abundance. Little chance of meeting the players at the Emirates It is definitely harder to link up with players. At Highbury players would hang around for the fans after a match and you could even find them in the pubs afterwards. Good luck with trying that nowadays. The trophies say no What about trophies? The Emirates has a very long way to go to catch up with Highbury with 4 FA Cups and 5 Charity Shields over 18 years. We do need the Premier League and the Champions League to sit nicely in our trophy cabinet, and many times as well if we are to say that the move was a success. Wenger and Dein - the creators of the Emirates and the saviours of Arsenal The crucial factor is that Arsene Wenger and David Dein knew that the Emirates move was a strategic necessity. Billionaires and oil rich states were coming into play and Arsenal needed to compete. We were the second best current team to Manchester United when we left Highbury and now we are the second best team to Manchester City so it could be argued that, even in a football sense, we are starting to catch up. The move was essential. Our final Highbury years were the greatest The situation looks worse, however if you look at the 18 years of the Emirates against the final 18 years of Highbury. 5 League titles, 1 European Cup-Winners Cup, 5 FA Cups, 1 League Cup and 4 Charity Shields plus one drawn. Add in two doubles and a double League Cup/Fa Cup in 1993 and we surely have a long way to go. I would love to swop the Cupwinners Cup for the Champions League trophy I think it is fair to say that without the revenues of the Emirates, we would have no chance of matching the Highbury achievements of their final 18 years. We do seem to have a lot of strong elements in place to make the next 18 years as strong as those years. I would certainly take those records, particularly if you exchange the Champions League for the defunct Cup-Winners Cup. The Emirates is in a world of its own The Emirates will never have that close atmosphere of Highbury. It looks very different, it feels totally different, and the sound levels from the fans, now that we are winning, is raucous and pulls us all together. The Emirates is still new, shiny and very big. It is the base on which we can now spring forward. Will the Kroenkes ever make the Arsenal stadium better than the Sofi Stadium in Los Angeles which cost them $5.5 billion? In short, it is very hard to make any real comparisons between the two. We had to make the move. We made the right one. We are still in the same area. Islington is still our home. Arsenal is Arsenal and we have shown that our ground is not us, just a part of us. We are Arsenal, we have the best ground in the UK, the best fans (mostly, I don’t like the out brigade or the only support when we are winning brigade) and I think we might just have the best team as well. It is a good time to be an Arsenal supporter.

The greatest English stadium and it is ours I have no idea how many of you Gooners out there who read my stuff have been to the Emirates. There is something like 1000 supporters in ASCB. I would say, judging by the amount I have seen, that quite a few have made the journey. I wonder how many have been to other stadiums in the UK? Probably not so many. Herbert Chapman likes looking at our magnificent stadium Today I want to praise the Emirates Stadium because it is unique. It is in the middle of a very busy part of London and close to the centre. Highbury was great, lively and yet impressive with its marble halls and the closeness of the pitch. However, the Emirates has everything, a museum, a huge shop, an extensive box office, lots of stalls and bars selling all sorts outside and long bars inside to cater for the food and drink of 60,000 spectators. It is a big operation and you become an essential part of the match day experience, you help to create the atmosphere and help Arsenal to win. All of our history can be found there What is it like? There are many statues of our greats, and, as you cross the bridges to get into the main hub, nonstop photos of major figures, past and present. The history of the Arsenal is all round us, everywhere we go. If you go there with a knowledgeable Gooner, such as myself, you can learn what it is that makes Arsenal great just by asking questions about everything you see. In my opinion this is one area in which Arsenal are the best. We have the most tributes to the club on match days because we have a huge area around the stadium. I don’t believe any other club in England has such a panorama. The Henry statue - a great meeting place Another fantastic aspect is if you arrange to meet anyone, there are plenty of excellent meeting points. The statues are the obvious ones, take your choice of all the Arsenal legends commemorated there and take the opportunity for selfies as well. Have your picture taken with the master himself, Arsene Wenger, or Mr Arsenal Tony Adams, or our greatest, Thierry Henry. Mingling with the fans is the greatest experience Outside the ground, there is the Arsenal Supporters club bar which is not only a very useful meeting point but also essential if you are to become a diehard Gooner. It is full of memorabilia from down the days and you may even spot a former top player there. The smell of the burgers is integral to the match day experience I guess most of you that go there come by public transport. There is a huge choice from the Arsenal tube station to the Holloway Road, Highbury and Islington, and Finsbury Road stations where you join the streams of fans chanting and singing. You can never lose your way to the stadium – you just follow the fans. As you get closer there are more and more stalls appearing, selling everything from burgers to scarves, caps, and programmes. The aroma of the food frying lets you know you are home at the Arsenal. You won’t starve and you could end up with more colour on you than any rainbow. I love that walk up to the stadium. I feel more at home then than maybe anywhere. The magic letters get you in All you need to do then is find your turnstile entry letter and there are sixteen A, D, E, H, J, K, M, N & S. which get you into the four stands The North Bank, The Clock End, The West and East Stands. Then you must find your seat but there are plenty of helpful stewards for newbies. It’s all easy. Get in early and there are no queues You first see all the food and drink stalls as they circle the entire ground. There are big queues but they move along quickly enough. You cannot bring alcohol to your seats, though. You create the atmosphere The Emirates is good for viewing in general but watch out if you are on the lower pitchside seats as often people stand for the entire match which means you also have to do so. I have a problem from a badly broken ankle three years ago and I struggle to stand for long periods. I am not tall either so it can be difficult to see. The higher stands are better for such practices as you have a better view of the entire pitch than when you are low where people stand in order to see better. I much prefer the higher stands. Pitchside can be tricky And the atmosphere? It just gets better every year. The addition of North London Forever to our repertoire means that excitement builds from when you hear the opening bars of Louis Dunford’s classic. The sound seems to rise up from the ground, through the stone, and you feel your heart lifting, you become an integral part of the stadium and the Arsenal. You are now Arsenal. You have a bearing on the outcome of the match. You are there to push your team on. You feel the symbiosis creeping into your body as you become one with the team, the crowd, and even the bricks and mortar of the stadium. You know you are home. More spaces = more success? There is talk of increasing the capacity to 75,000. The stadium is designed for many more as you can see where it dips. That can be built upon to make the capacity bigger, comparatively cheaply and quickly. I doubt if it could be done in the close season but I still feel that it could be done maybe by reducing the capacity and just having building works where the stands are being made bigger. Maybe six months might be possible in that scenario. It would just be the seats and the bars and food stalls underneath them. Arsenal fans can be fickle Of course, a bigger ground means that success must be guaranteed. Arsenal fans quickly slope away once we start losing. Not so long ago it was a lot easier to get tickets when we were high midtable. Now we are near the top everyone wants them. Our two main heroes need to be recognised at every match One thing I would like to point out and that is that without David Dein and particularly Arsene Wenger, it would never have been built but neither seem to appear regularly. That needs to change and they both need to be there and applauded at every match. Without them there would be no Emirates stadium and probably few of the many trophies and achievements that made us a great team. We must never forget that. Dein and Wenger - they are the Emirates Stadium To end on a positive note, we have probably the best stadium in the country. All around there is history, input from the fans (lots from ASCB), all kinds of everything in Arsenal accessories, fans from everywhere, some every week, some for the first time. All have that magical level of expectation that they are where they want to be, a part of the Arsenal, drinking in the sights and the smells, looking up, looking around, and being mesmerized by seeing their heroes outside and the real-life players battling for us on the pitch. We are home and we know it.