Search the Community

В днешната последна част на поредицата, посветена на синдрома "Arteta Out", ще си припомним последните два сезона на Арсенал под ръководството на Микел Артета. Приятно четене! Някои хора биха казали, че Артета и неговият Арсенал са избрали много лош момент да се надпреварват с Манчестър Сити в сезон, в който „гражданите“ спечелиха всичко, каквото можеха да спечелят и завоюваха исторически за клуба требъл, след като най-накрая добавиха към витрината си дългоочакваната купа от Шампионската лига. Въпреки това инатът, упоритостта и жаждата за успехи на Артета не стихваха и това си пролича още с летните трансфери през 2023 г., след привличането най-вече на Деклан Райс, в допълнение с Юриен Тимбър, Кай Хаверц и Давид Рая. За съжаление сезонът за Юриен Тимбър не започна никак добре, след като се контузи още в официалния си дебют на старта на сезона и пропусна всички мачове до края. Това най-вероятно обърка и първоначалните тактически планове на отбора. Арсенал започна колебливо сезон 2023/2024 и още в началото се препъна срещу градските си съперници от Фулъм и Тотнъм, като и с двата отбора завърши при резултат 2:2 на свой терен. Странното е, че в първите три мача от сезона Артета реши да започне без Габриел Магаляеш в титулярния състав и това някак като че ли разваляше баланса в отбрана. След като върна Магаляеш в стартовия състав, испанецът направи и още една промяна, като след четири мача в първенството смени Рамсдейл с Рая на вратарския пост. Предстоеше мач срещу Манчестър Сити в Лондон, в който за първи път изразително си пролича залитането на Артета към дефанзивния и по-сигурен футбол с къси хоризонтални разигравания по терена. Двубоят всъщност се превърна в шахматно тактическо надиграване и този път Артета излезе победител, а единственият гол беше умело изработен в четириходова комбинация от влезналите като смени футболисти. Този успех предизвика злобните коментари на тръгващите си гостуващи фенове от стадиона, които питаха на висок глас: „За какво ви е тази победа, като правите Тотнъм лидер в класирането“. Този сезон се превърна в състезание между три отбора, като в борбата за първото място се включи и Ливърпул. След колебливи игри лидерството се променяше почти във всеки кръг и с наближаването на заключителната фаза на сезона напрежението се покачваше. През декември, преди мачовете по Коледа от „Boxing day”, Арсенал водеше в класирането с точка пред Ливърпул и пет пред Манчестър Сити. Последваха равенство на „Анфийлд“ и отново препъни камък в лицето на лондонски съперници. Загуба у дома от Уест Хям и на винаги негостоприемния „Крейвън Котидж“ след обрат от Фулъм. Така Артета загуби набързо преднината пред останалите, както и доверието в най-взискателните фенове, които отново започната да надават вой за неговата оставка. Арсенал се отдалечи на пет точки от временния лидер Ливърпул, но през новата година последва зашеметяваща серия от десет победи и едно нулево равенство на терена на Манчестър Сити, с голова разлика 38:4 и победа над прекия конкурент Ливърпул с 3:1. Така „артилеристите“ си върнаха лидерската позиция до злополучния 33 кръг, когато едва 5 кръга преди края на сезона допуснаха домакинско поражение с 0:2 от Астън Вила, в ден, в който Ливърпул претърпя загуба на свой терен от Кристъл Палас. В този ден Ливърпул и Арсенал направиха съвместен подарък и своеобразен шпалир, като едновременно освободиха пътя на Манчестър Сити към рекордната четвърта поредна титла. След претърпяното поражение лондончани бяха безупречни в оставащите си пет мача до края на сезона, но и Манчестър Сити не сгрешиха след предоставения им шанс и записаха девет поредни победи. Така Арсенал остана в битката за титлата до последния кръг и завърши на две точки от „гражданите“ в сезон, който статистически беше по-успешен от предходния с 89 точки, постигнати 28 победи, 5 равенства и 5 загуби, отбелязани 91 гола и допуснати 29, срещу 84 точки през миналия сезон, 26 победи, 6 равенства и 6 загуби, отбелязани 88 гола и допуснати 43, но усещането за разочарование сякаш беше по-голямо. Неуспехът като провал Мнозина смятаха, че сезон 2024/2025 вече ще бъде сезонът на Арсенал, но уви дори и не искаме да си припомняме за него. След проваления опит за привличане на нападател още преди сезонът да е започнал, започнаха и серията от проблеми с контузии на основни играчи. В различни периоди от отбора отсъстваха капитанът Мартин Йодегор и т. нар. starboy, определян за звездата на отбора Букайо Сака. След няколко грешни стъпки на Арсенал и Манчестър Сити, Ливърпул натрупа комфортна преднина, която успя да запази през целия сезон. И когато изглеждаше, че „артилеристите“ няма да отстъпят лесно преследването на лидерската позиция, дойдоха и следващата серия от травми на Габриел Жезус и на останалите единствени представители за върха на атаката Кай Хаверц и Габриел Мартинели. Това наложи пренареждане на позиции и преквалифицирането на Микел Мерино в ролята на централен нападател, в която се оказа, че се представя никак нелошо. Стилът на проповядвания от Артета футбол ставаше още по-предпазлив и неатрактивен, тактически Арсенал залагаше все повече на ролята на статичните положения в мачовете, което никак не се нравеше на част от феновете. За капак в този неприятен за тях сезон „артилеристите“ загубиха общо 21 точки в 10 мача, в които водеха в резултата, превърнало се в негативен рекорд за клуба. Може би единственото хубаво нещо, освен достигането до полуфинал в Шампионска лига през този сезон, е налагането в отбора на младите таланти Итън Нуанери и Майлс Луис-Скели. Тук стигаме отново до момента на разочарование, в който всеки неуспех на отбора се превръща в личен провал на Артета. Безмилостно атакуван за липсата на трофеи вече шести сезон с клуба, очакванията към него се повишават с всяка изминала година. Може би много от критикуващите забравят момента, че трофеите не са даденост, футболните турнири са състезания, в които няколко отбора се надиграват кой от тях е по-добър и по-устойчив в дългия път към върха. В тези надпревари винаги има само един победител и няма как винаги да е този, който най-много ни се иска. Да бъдеш шампион изисква много време и усилия и кандидатите винаги са няколко, които също отделят време и полагат усилия в безмилостна конкуренция. Все още неразбиращите могат да изслушат набралото популярност интервю на звездата на Милуоки Бъкс в NBA Янис Адетокумбо след отпадането на неговия отбор през миналия сезон, в което дава логично обяснение на въпрос от журналист провал ли е това, което до голяма степен кореспондира и с представянето и пораждащите се настроения към Артета. А скандиранията „Arteta Out” се превърнаха в синдром, защото колкото по-рядко Арсенал губи, толкова по-шумни стават те, когато това се случи. Видяхме това след загубения полуфинал в Шампионска лига, видяхме го след поредното второ място в класирането на Висшата лига, видяхме го след привличането на Нони Мадуеке, дори още преди да е тренирал с отбора, а го видяхме и след изравнителния гол за Съндърланд, равенството срещу Челси с човек повече на терена и загубата от Астън Вила с гол с последното докосване до топката на терена. Въпреки победите в последните два мача от Висшата лига този сезон, недоволството към Артета не стихва заради неубедителната игра на отбора, скромните победи с едва гол разлика и крехката преднина от две точки на първото място в класирането. Ще го виждаме и още при всяка удобна възможност, но се надяваме, че все по-рядко ще има поводи за това. Може би сега отново трябва да си зададем въпроса: когато създадеш очаквания и върнеш отбора в борбата за първото място, провалил ли си се, можеш ли повече от това или трябва да го оставиш на някой по-добър от теб да го довърши? Едно е сигурно и то е, че предстои да разберем! А още по-интересно и показателно за добрата работа на Артета е, че във Висшата лига статичните положения отново са на мода. След като Арсенал бяха яростно критикувани, че вкарват повечето си голове от статични положения, сега головете след центрирания от ъглови удари и фалове, както и дългите тъчове в наказателното поле, се превърнаха в редовна практика за почти всеки клуб от лигата. Практика, наложена от Артета и заимствана от другите като добре работеща. Накрая ще завършим поредицата с думите на Деклан Райс в негово интервю, в което казва за Артета: „Не го съдете сега. Съдете го, когато е спечелил всичко….“. Надяваме се всички ние феновете на Арсенал да имаме тази увереност, както очаквания, а още по-важното е момчетата на терена да я имат повече от всички останали, защото най-важното е да не забравяме, че Арсенал не е просто отбор, той е семейство!

В този епизод от поредицата за синдрома "Arteta Out" ще си припомним един приятен сезон с не толкова приятен завършек. Целите пред Микел Артета за сезон 2022/2023 вече безспорно бяха да класира Арсенал в Шампионска лига за първи път от седем сезона извън турнира. Испанецът успя да подсили отбора на някои от позициите, за които имаше нужда с привличането на Габриел Жезус и Олександър Зинченко. След като вече беше изградил основа от футболисти, които са негов избор в състав Аарън Рамсдейл, Бен Уайт, Габриел Магаляеш, Уилям Салиба, Олександър Зинченко, Гранит Джака, Томас Партей, Мартин Йодегор, Букайо Сака, Габриел Мартинели и Габриел Жезус, Арсенал изигра може би най-добрия сезон под ръководството на Артета. Отборът играеше атрактивен и резултатен футбол, амбициран за успехи и жаден за победи, съставен основно от млади момчета, с което влязоха в статистиката като най-младия отбор във Висшата лига през този сезон. Отборът вече имаше нов капитан в лицето на наложилия се в клуба Мартин Йодегор, а Уилям Салиба най-после получи своя шанс за изява още от самия старт на сезона и даде началото на уникалната симбиоза, превърнала се в може би най-стабилната двойка централни защитници в световен мащаб, заедно с Габриел Магаляеш. За Салиба кариерата в Арсенал започна впечатляващо, след като беше избран за играч на мача още в дебюта си. В едва втория си мач си отбеляза злополучен автогол при домакинството на Лестър, който предизвика изумителна реакция на подкрепа по трибуните, защото след допуснатия гол Салиба беше надъхван и аплодиран при всяко свое докосване до топката. Французинът се реваншира подобаващо още в следващия двубой срещу Борнемут, като наниза забележително попадение от границата на наказателното поле, провокирало невярваща реакция в съотборниците му. Може би мнозина от вас все още помнят изражението на Зинченко, който падна на колене, хващайки се за главата след фамозния гол. Сезонът се развиваше чудесно и за Габриел Жезус, който реализира две попадения още във втория си мач, докато не се контузи на Световното първенство в участие с националния отбор на Бразилия и отсъства от терените в продължение на три месеца. Това не попречи на доброто представяне на Арсенал, който нижеше победа след победа в първенството и личеше, че Артета сякаш е напипал правилната формула за успех през сезона. След продължаващото добро представяне и откъсването на първото място, изведнъж Арсенал се превърна в претендент за титлата. Нещо, което и в клуба и сред привържениците беше позабравено като усещане. С това се завърна и тръпката да бъдеш част от борбата за трофеи и удоволствието сред феновете да се наслаждават на играта на отбора. Целият сезон изглеждаше като една красива приказка, но за съжаление, без щастлив край. „Артилеристите“ поставят рекорд от 248 дни на първо място във Висшата лига или от 3-ти до 33-ти кръг. Любопитното е, че втори са Нюкясъл с 212 мача през сезон 1995/1996, след което са отново Арсенал със 189 дни през сезон 2002/2003, година преди сезона на „Непобедимите“. Преди това са Манчестър Юнайтед през сезон 1997/1998 със 187 дни за една от най-сладките и първа за Арсен Венгер титла на Арсенал. Началото на сезон 2022/2023 започна ударно с 5 поредни победи, злощастна и незаслужена загуба на „Олд Трафорд“, след което поредица от 13 мача без загуба, от които 11 победи и 2 равни мача. Арсенал дори успя да победи Ливърпул за първи път от 6 сблъсъка помежду им, като изключим една победа след изпълнение на дузпи за купата на лигата. Всичко вървеше добре докато „артилеристите“ не срещнаха Манчестър Сити, предшествано от тежко гостуване на „Гудисън Парк“ и първа загуба от пет месеца, последвана от разочароващо равенство срещу Брентфорд у дома. Последвалата загуба от „гражданите“ не успя да разколебае устрема на младия отбор на Арсенал, които направиха следваща поредица от седем поредни победи, докато не дойде гостуването на „Анфийлд“ през април. Момчетата на Артета поведоха с два гола след силно първо полувреме и сякаш не си повярваха, че могат да спечелят. Двубоят завърши при резултата 2:2, както завърши гостуването и на Уест Хям седмица по-късно, отново след пропилян аванс от два гола и пропусната дузпа при резултат 1:2, след която две минути по-късно Джаред Боуен отбелязва за 2:2. Всичко това беше последвано от домакинско разочарование срещу Саутхямптън след измъчено 3:3 и развяването на белия флаг на терена на Манчестър Сити. Всичките тези разочароващи резултати бяха предвождани от контузията на правещия уникален сезон Уилям Салиба, което сложи край на мечтите за така бленуваната от „артилеристите“ титла. В другите турнири Арсенал не постигна нищо запомнящо се, след ранни отпадания в домашните купи и в първия кръг от елиминационната фаза на Лига Европа след дузпи от Спортинг Лисабон. Най-голямата загуба в този мач всъщност се оказа контузията на Салиба, което до голяма степен коства и борбата за титлата в Англия. Като цяло за феновете сезон 2022/2023 не беше приет като провал, но въпреки че според мнозина Арсенал надскочи развитието си, очакванията се вдигнаха до такава степен, че отборът вече беше спряган за претендент за титлата през следващия сезон. В следващия епизод ще разгледаме накратко представянето на отбора през последните два сезона и най-после ще сложим край на превърналата се в толкова дълга поредица. Дотогава се надяваме нашите момчета да ни зарадват след гостуването си в новия дом на Евертън, където ситуацията не е благоприятна, предвид четиримата отсъстващи основни футболисти в халфовата линия на "карамелите". За контузиите в Арсенал няма да споменаваме нищо, защото те станаха неизменна част от почти всеки мач на клуба, но със сигурност ни очаква напрегнат сблъсък в негостоприемната синя част на град Ливърпул. Пожелаваме им успех, за да ни е приятна съботната вечер и неделния ден!

В този епизод на рубриката "Синдромът "Arteta Out"" ще си припомним може би първия повратен момент в кариерата на Микел Артета, когато оставането му в отбора беше поставено под сериозна въпросителна, ще се върнем също така да си припомним какви млади таланти наследи и ще надзърнем към втория му сезон в Арсенал. Коледното чудо В най-критичния момент на незапомнена серия от загуби и равенства, когато всички вече правеха прогнози кой ще е поредният нов треньор на Арсенал, предвид факта, че на „артилеристите“ им предстоеше да се изправят срещу Челси, отборът имаше нужда от Коледно чудо, което да помогне на Артета да остане начело. Арсенал спечели с 3:1, като повече впечатление направи не самата победа, а категоричния начин, по който беше постигната, защото „артилеристите“ буквално попиляха градските си съперници, напук на всички очаквания. За този мач екипът на Артета реши да подходи изненадващо различно с подмяната на ключови изпълнители на терена и включването в стартовия състав на младите момчета от школата на клуба Емил Смит Роу и Букайо Сака, превърнали се впоследствие в любимци на публиката. За Смит Роу този двубой е и първият негов официален старт в мач от Висшата лига, като се има предвид, че до този момент рядко попадаше и в разширения състав на артилеристите. Букайо Сака вече се беше наложил в титулярния състав на отбора, но използван предимно като ляво крило, а в първите си мачове за отбора и като ляв бек. Новото в състава за този мач е, че за първи път стартира на дясното крило….и то какъв старт само! Отляво мястото беше заето от завърналия се от дългосрочна контузия Габриел Мартинели, с което атакуващата линия на отбора се подмени изцяло с общо шест промени в стартовия състав. На скамейката бяха оставени разочароващите Уилиан, Обамеянг и Никола Пепе, а младите момчета се отплатиха подобаващо за предоставения им шанс с гол на Сака и асистенция на направилия истински летящ старт Емил Смит Роу, който след това се превръща в неизменен титуляр, а отборът се пробужда и прави серия от победи. Головете на Лаказет, Джака и Сака вдъхновиха публиката, като сред трибуните стана популярен рефрена: “Boom Xhaka, Saka, Laka!” от небезизвестната песен от 90-те. Credit by 433 football Наследството от неошлайфани диаманти Микел Артета наследи от Унай Емери няколко неошлайфани диаманта. Това са закупеният за скромната сума от 7 млн. евро никому неизвестен дотогава младеж Габриел Мартинели от бразилския клуб Итуано, момчетата от школата Букайо Сака и Емил Смит Роу и френският талантлив млад защитник от Сент Етиен Уилям Салиба. Всъщност, като изключим Емил Смит Роу, който беше продаден миналото лято, останалите трима са единствените, които не само останаха в сегашния отбор на Артета, а и се превърнаха в основни фигури в него. Сака, Смит Роу и Мартинели бяха постепенно наложени в отбора, докато за Уилям Салиба надеждите на феновете да го видят с екипа на Арсенал все повече намаляваха, след прекаран полусезон в Арсенал без нито минута игрово време и изпращането му за пореден наем във френския отбор Ница, след сезон под наем в бившия му клуб Сент Етиен. Артета гласува доверие на Букайо Сака още от първите си мачове, но залага на него като ляв бек, поради липса на алтернатива на този фланг след последователни контузии на Киърън Тиърни и Сеад Колашинац. Тогава получават шансове и други три момчета от школата – Рийс Нелсън, Джоузеф Уилок и Еди Нкетия, които така и не успяха да се утвърдят в отбора. Всичките тези момчета от академията започват да получават шансове и при Унай Емери, докато последните трима имат игрови минути още по времето на Арсен Венгер. При Артета Букайо Сака и Еди Нкетия започват да имат все по-сериозна роля в отбора, като Сака бива изместен постепенно от левия бек в халфовата зона и лявото крило, докато не намери досегашната си позиция на дясно крило и не разгърне пълния си потенциал там. Еди Нкетия на свой ред записва първия си старт в титулярния състав на отбора именно при Артета. Credit by SPORTbible Очаквай неочакваното В първия пълен сезон на Артета, изпълнен с възходи и падения, все пак Арсенал успяват да завършат на осмо място в първенството за втора поредна година. Този сезон е по-успешен от предходния в Европа, след като артилеристите успяват да достигнат до полуфиналите в Лига Европа. Въпреки това осмото място за втора последователна година във вътрешното първенство е поредното разочарование за феновете, а липсата на успехи и в другите турнири означава, че Арсенал през следващия сезон няма да участват в европейските клубни турнири за първи път от незапомнени времена. Този път новият сезон 2021/2022 за момчетата на Микел Артета започна катастрофално с три поредни загуби, последно място в класирането с голова разлика 0:9 и съвсем оправдани нови повсеместни съмнения и възгласи за оставката на младия наставник. В този период се появиха нарицателни като „помощника“ и „физкултурника“, които бяха най-културните определения по негов адрес и твърдението, че Арсенал не е училище и опитно зайче, върху което да се упражнява, както и че отборът този сезон едва ли не ще се бори за оцеляване. Една от истините за кошмарното начало на новия сезон е, че точно преди старта на шампионата много от основните футболисти дават положителни проби за COVID-19, което не им позволява да вземат участие в мачовете. Това е едно от задължителните изисквания по това време, а хубавото в случая е, че публиката отново се завръща по стадионите. Разбира се, след завръщането в игра на основните футболисти, представянето на отбора се стабилизира и влиза в серия от три поредни победи и общо осем мача без загуба. През този сезон Арсенал все още не успява да бъде конкурентен на най-силните отбори в лигата, като редовно отстъпва без сериозна съпротива на Манчестър Сити и Ливърпул. Единственото силно представяне, което си заслужава внимание, е в първия ден от новата година в домакински сблъсък срещу Манчестър Сити, в който артилеристите правят впечатление с добрата си борбена игра, повеждат в резултата с гол на Сака, но след почивката гол от дузпа, червен картон и късно попадение в добавеното време обръщат развоя на срещата. След продължаващи победни поредици, редувани от откъслечни загуби, в заключителната фаза на сезона Арсенал окупират четвъртото място в класирането, което дава право на участие в Шампионска лига. Това надминава очакванията към отбора, тъй като целите пред Артета преди началото на сезона са да върне артилеристите в европейските турнири, визирайки класиране за Лига Европа и между пето и шесто място в класирането. Всичко хубаво си има и своя край, когато през април настъпва поредната серия от три загуби. Това се случва преди настъпването на поредното чудо, този път Великденско, отново срещу добрите стари съседи от Челси, но този път на „Стамфорд Бридж“ с 2:4. За съжаление това не е достатъчно и Арсенал губи безславно борбата за четвъртото място в пряк двубой от местния си съперник Тотнъм. В следващия епизод ще обърнем внимание на ренесанса, който Артета сътвори в Арсенал. А дотогава ще стискаме палци Габриел Магаляеш да се възстанови напълно за дербито с Тотнъм в неделя! Благодарим ви за вниманието и до скоро!