Search the Community

В този епизод от поредицата за синдрома "Arteta Out" ще си припомним един приятен сезон с не толкова приятен завършек. Целите пред Микел Артета за сезон 2022/2023 вече безспорно бяха да класира Арсенал в Шампионска лига за първи път от седем сезона извън турнира. Испанецът успя да подсили отбора на някои от позициите, за които имаше нужда с привличането на Габриел Жезус и Олександър Зинченко. След като вече беше изградил основа от футболисти, които са негов избор в състав Аарън Рамсдейл, Бен Уайт, Габриел Магаляеш, Уилям Салиба, Олександър Зинченко, Гранит Джака, Томас Партей, Мартин Йодегор, Букайо Сака, Габриел Мартинели и Габриел Жезус, Арсенал изигра може би най-добрия сезон под ръководството на Артета. Отборът играеше атрактивен и резултатен футбол, амбициран за успехи и жаден за победи, съставен основно от млади момчета, с което влязоха в статистиката като най-младия отбор във Висшата лига през този сезон. Отборът вече имаше нов капитан в лицето на наложилия се в клуба Мартин Йодегор, а Уилям Салиба най-после получи своя шанс за изява още от самия старт на сезона и даде началото на уникалната симбиоза, превърнала се в може би най-стабилната двойка централни защитници в световен мащаб, заедно с Габриел Магаляеш. За Салиба кариерата в Арсенал започна впечатляващо, след като беше избран за играч на мача още в дебюта си. В едва втория си мач си отбеляза злополучен автогол при домакинството на Лестър, който предизвика изумителна реакция на подкрепа по трибуните, защото след допуснатия гол Салиба беше надъхван и аплодиран при всяко свое докосване до топката. Французинът се реваншира подобаващо още в следващия двубой срещу Борнемут, като наниза забележително попадение от границата на наказателното поле, провокирало невярваща реакция в съотборниците му. Може би мнозина от вас все още помнят изражението на Зинченко, който падна на колене, хващайки се за главата след фамозния гол. Сезонът се развиваше чудесно и за Габриел Жезус, който реализира две попадения още във втория си мач, докато не се контузи на Световното първенство в участие с националния отбор на Бразилия и отсъства от терените в продължение на три месеца. Това не попречи на доброто представяне на Арсенал, който нижеше победа след победа в първенството и личеше, че Артета сякаш е напипал правилната формула за успех през сезона. След продължаващото добро представяне и откъсването на първото място, изведнъж Арсенал се превърна в претендент за титлата. Нещо, което и в клуба и сред привържениците беше позабравено като усещане. С това се завърна и тръпката да бъдеш част от борбата за трофеи и удоволствието сред феновете да се наслаждават на играта на отбора. Целият сезон изглеждаше като една красива приказка, но за съжаление, без щастлив край. „Артилеристите“ поставят рекорд от 248 дни на първо място във Висшата лига или от 3-ти до 33-ти кръг. Любопитното е, че втори са Нюкясъл с 212 мача през сезон 1995/1996, след което са отново Арсенал със 189 дни през сезон 2002/2003, година преди сезона на „Непобедимите“. Преди това са Манчестър Юнайтед през сезон 1997/1998 със 187 дни за една от най-сладките и първа за Арсен Венгер титла на Арсенал. Началото на сезон 2022/2023 започна ударно с 5 поредни победи, злощастна и незаслужена загуба на „Олд Трафорд“, след което поредица от 13 мача без загуба, от които 11 победи и 2 равни мача. Арсенал дори успя да победи Ливърпул за първи път от 6 сблъсъка помежду им, като изключим една победа след изпълнение на дузпи за купата на лигата. Всичко вървеше добре докато „артилеристите“ не срещнаха Манчестър Сити, предшествано от тежко гостуване на „Гудисън Парк“ и първа загуба от пет месеца, последвана от разочароващо равенство срещу Брентфорд у дома. Последвалата загуба от „гражданите“ не успя да разколебае устрема на младия отбор на Арсенал, които направиха следваща поредица от седем поредни победи, докато не дойде гостуването на „Анфийлд“ през април. Момчетата на Артета поведоха с два гола след силно първо полувреме и сякаш не си повярваха, че могат да спечелят. Двубоят завърши при резултата 2:2, както завърши гостуването и на Уест Хям седмица по-късно, отново след пропилян аванс от два гола и пропусната дузпа при резултат 1:2, след която две минути по-късно Джаред Боуен отбелязва за 2:2. Всичко това беше последвано от домакинско разочарование срещу Саутхямптън след измъчено 3:3 и развяването на белия флаг на терена на Манчестър Сити. Всичките тези разочароващи резултати бяха предвождани от контузията на правещия уникален сезон Уилям Салиба, което сложи край на мечтите за така бленуваната от „артилеристите“ титла. В другите турнири Арсенал не постигна нищо запомнящо се, след ранни отпадания в домашните купи и в първия кръг от елиминационната фаза на Лига Европа след дузпи от Спортинг Лисабон. Най-голямата загуба в този мач всъщност се оказа контузията на Салиба, което до голяма степен коства и борбата за титлата в Англия. Като цяло за феновете сезон 2022/2023 не беше приет като провал, но въпреки че според мнозина Арсенал надскочи развитието си, очакванията се вдигнаха до такава степен, че отборът вече беше спряган за претендент за титлата през следващия сезон. В следващия епизод ще разгледаме накратко представянето на отбора през последните два сезона и най-после ще сложим край на превърналата се в толкова дълга поредица. Дотогава се надяваме нашите момчета да ни зарадват след гостуването си в новия дом на Евертън, където ситуацията не е благоприятна, предвид четиримата отсъстващи основни футболисти в халфовата линия на "карамелите". За контузиите в Арсенал няма да споменаваме нищо, защото те станаха неизменна част от почти всеки мач на клуба, но със сигурност ни очаква напрегнат сблъсък в негостоприемната синя част на град Ливърпул. Пожелаваме им успех, за да ни е приятна съботната вечер и неделния ден!

В третата част на рубриката за синдрома "Arteta Out" ще обърнем внимание на какво промени Артета в Арсенал. Приятно четене! Когато си зададем въпроса: „Какво направи Артета в Арсенал?“, може би най-логичният отговор е, че създаде очаквания. До такава степен създаде очаквания, че вече второто място във Висшата лига не е достатъчно, завръщането в Шампионска лига също не е достатъчно, достигането до полуфинал в Шампионска лига за едва трети път в историята на клуба е равносилно на провал, защото не е финал, не е купа, няма спечелени титли, а феновете искат успехи, които се измерват с трофеи. Испанецът вече е седма година начело на артилеристите и все още няма завоюван значим трофей с тях. Това поражда въпроси дали е способен да спечели голям трофей, дали не е прекалено предпазлив и страхлив в подхода си в решаващи за отбора моменти и т.н. Очакванията към отбора, които Артета успя да постигне, вече са твърде високи, а дали са по-големи от неговите възможности, предстои да разберем. По-важното е как постигна тези очаквания. Микел Артета изграждаше постепенно своя отбор, като едва през този сезон може категорично да заявим, че това е отборът, с изпълнителите, облика и визията, с която той иска да изглежда изцяло по негов избор. Много анализатори споделяха твърдението, че процесът на изграждане на отбора ще се извършва на няколко етапа и се заговори за пет годишния план на Артета. Този план включва най-общо казано пет етапа, от които първият е стабилизиране на отбора и изграждане на нова култура на клуба; вторият включва изграждане на структура, тактическа идентичност и солидна защита върху ядро от млади играчи, чрез налагане на позиционна игра, контролирано владеене на топката и дисциплинирано позициониране; третият етап е свързан с развиването на атакуващи модели с цел да направи отбора по динамичен и ефективен в атакуващ план; четвъртият етап включва отборът да бъде ангажиран постоянно в борбата за трофеи във всички възможни турнири и петият етап е постигане на устойчив успех и поддържане на постоянно високо конкурентно ниво на местно и на европейско равнище. И понеже вече стана въпрос за маниакалното вглеждане в детайлите, Микел Артета не промени само отбора, а и всичко около него, включително и важни детайли на трибуните. По негово настояване беше извършено пренареждане на местата за най-шумните фенове и сам се свързва с автора на песента „The Angel” Луис Дънфорд, за която иска неговото разрешение да озвучава стадиона преди всеки мач, с което припевът на песента с вече любимият рефрен “North London Forever” се превърна в химн на отбора и се възпява от феновете на стадиона преди началото на всеки мач. Така Артета създаде изцяло нова фенска култура на трибуните, което реално успява да върне духа и идентичността на The Arsenal, който сякаш беше останал на легендарния стар стадион на отбора „Хайбъри“. Но испанецът не спира дотук. За настоящия сезон по негово настояване е премахнато покритието над тунела, откъдето излизат играчите, като по този начин се цели да се подобри връзката между играчите и публиката още при излизането на терена. Отново по негово настояване са премахнати екраните във фоайетата на стадиона с цел да задържи публиката на трибуните на полувремената и да се създаде надъхваща за отбора атмосфера. Photos by Lower North Bank Тази новосъздадена атмосфера успешно се предаде и в съблекалнята и на тренировъчната база, където всеки от футболистите не пропуска да отбележи, че усещането, което изпитва там е като за дом и семейство. Не случайно всеки новопривлечен футболист е посрещан с думите: „Welcome to family”. Всичко това дава отражение и върху трансферната политика на клуба, откъдето допреди това едвам убеждаваха играчите, които си бяха набелязали да дойдат в Арсенал, а сега се стига до момент, когато доказани играчи сами проявяват желание да се присъединят към семейството. Едно от първите неща, което испанецът направи, е да реабилитира Гранит Джака, като го връща в отбора, въпреки негативните настроения на феновете към него. Самият Джака разказва как Артета го е убедил да остане в отбора с думите, че това е правилното място за него, когато вече е бил събрал багажа си и е имал предложение за договор с друг отбор. Бившият капитан на Арсенал споделя усещането си, че всяка дума, която тогава му е казана в първия разговор помежду им, е била правилна и под негово ръководство е успял да го промени като човек и в живота и на терена. Не случайно Джака успява да върне доверието и на феновете към себе си, които скандират неговото име и го изпращат с адмирации в края на сезон 2022/2023 преди да си тръгне от клуба. А за самия Артета много източници покрай отбора започват да говорят за уникалните му психологически качества и колко добър т. нар. player development е. За неговите треньорски качества говори и Тио Уолкът, който споделя в едно интервю, че още като съотборници е забелязвал потенциала на Артета и от цялата съблекалня е бил сигурен, че именно той би могъл да продължи кариерата си като футболен наставник. В следващата част на анализа ще припомним всички успешни трансфери през последните шест сезона и влиянието им в развитието на отбора, а дотогава пожелаваме успех на Арсенал в предизвикателството да се справят в градското дерби срещу Тотнъм на Томас Франк, който все още няма допусната загуба като гост от началото на сезона!

Микел Артета е назначен за наставник на Арсенал при много турбулентни времена за отбора. След колебливи игри и поредица от загуби испанецът заварва отбора на 11 място в класирането в края на месец декември 2019 г., с разбит морал и ниско самочувствие в съблекалнята, капитан Пиер-Емерик Обамеянг и бивш капитан, поставен в изгнание от предишния треньор след реакция срещу възгласите на феновете при смяната му в домакинския мач срещу Кристъл Палас. Това дава началото на серия от три поредни домакински равенства срещу отбори от втората половина на таблицата и две загуби като гост, последвали раздялата с Унай Емери поради раздори и загуба на доверие в играчите към него. „Тrust the process” Новината за поемането на отбора от Артета е приета с искрица надежда от феновете и много съмнения и недоверие към човек, който няма опит като първи треньор в нито един отбор досега. Не случайно в едно от първите публични изказвания на собствениците беше ясно заявено, че Артета, клубът и играчите тепърва ще се развиват заедно, ще правят грешки и ще трупат опит, за което е необходимо търпение, защото процесът на изграждане едва сега започва, откъдето идва и култовата фраза „Тrust the process”, станала пословична за доверието към Артета и неговия екип. Credit by Devoted Gooner Разбира се, началото на треньорската му кариера в Арсенал започва колебливо със старт във Висшата лига с равенство на Южния бряг срещу Борнемут, загуба от Челси у дома, първа победа срещу не кого да е, а Манчестър Юнайтед, поредица от четири последователни равенства, съпроводена с изненадващо ранно отпадане от турнира за Лига Европа още в първия кръг на елиминационната фаза от гръцкия Олимпиакос. За капак, в средата на март се стигна и до прекъсване на всички турнири заради разрастващата се пандемия от COVID-19. След три месеца пълна изолация футболът по стадионите отново се завръща, но от съображения за сигурност без публика по трибуните. Така сезонът се доиграва през летните месеци юни и юли в нестандартно за клубните футболни първенства време от годината. За добро или за лошо след принудителната пауза Артета успява да намери успешна формула за победна серия на Арсенал в завършека на сезона и печели купата на Футболната асоциация (FA cup), която се превръща в рекордна 14-та за клуба и е постигната след сладки победи над Манчестър Сити на полуфинала и над Челси на финала. Специално победата над „гражданите“ е първата от дълга поредица без успех над този отбор в общо седем мача за три години във всички турнири. Credit by Arsenal Този успех задържa търпението към Артета и за началото на сезон 2020/2021, който започва обещаващо с победа над шампиона Ливърпул за Къмюнити шийлд и две победи на старта на първенството. Всичко върви добре до средата на месец ноември, когато Арсенал влиза в ужасяваща серия от седем мача без победа, от които пет загуби, в това число три на свой терен от отбори, като Астън Вила, Уулвърхямптън и Бърнли или общо четири поредни поражения на свой терен, като включим и загубата от Лестър преди победата като гост над Манчестър Юнайтед. Така тази поредица всъщност е предвождана от още две загуби, които бяха позабравени след сладката победа на „Олд Трафорд“ за замазване на очите преди лошата серия да продължи. Тимът се срива до непривичното 15-то място в класирането и през този период дори и най-върлите почитатели на Артета започнаха да се замислят дали той е най-правилният човек за отбора. Ефектът на бързите очаквания Основният проблем в забързаното ежедневие на съвременния технологичен свят е, че хората, особено от младото поколение, очакват всичко да се случва на момента, търсят бързи резултати и приемат всичко за даденост, но животът не е устроен по този начин и ChatGPT съвсем не може да ти даде универсална рецепта как да бъдеш щастлив, да повишиш стандарта си на живот, да забогатееш изведнъж или как Арсенал или който и да е друг отбор да стане шампион. Това е ефектът на бързите очаквания и нестихващото желание да сменяш треньори докато не постигнеш незабавни резултати. Тук е моментът да се запитаме - какво всъщност искаме отборът да постигне? Бързи резултати с краткотраен ефект или бавно и методично развитие из основи, което да доведе до дългосрочни резултати. Защото Артета е именно такъв тип, който се вглежда в най-малкия детайл до степен на маниакалност и се стреми да усъвършенства механизма парче по парче, докато всички елементи не заработят в синхрон, допълващи се един друг в едно цяло. Недоволството като начин на живот Другите привърженици на идеята „Arteta Out” са или много емоционални и сприхави, с прекалено нисък праг на търпимост, или хора, за които недоволството е начин на живот, или просто такива, които по някакви причини, или дори липсата им, не харесват Артета и нямат никакво доверие в него. Разбира се, има и такива, които вече са трайно разочаровани от неуспехите на отбора и нямат вяра в неговото развитие като цяло. Какво ли им е било на феновете през 80-те, макар и малцина да помнят тези времена, за които все пак Ник Хорнби се е постарал да остави следа за идните поколения в своята книга „Треска за футбол“. За повечето от тези фенове, каквото и да се случи, не е добре. Винаги се намира причина за недоволство, хубавите моменти се възприемат за съвсем естествено стечение на обстоятелствата или добър късмет. Тези хора са особено активни в социалните мрежи при лоши резултати, докато при добри такива, го приемат за временно явление при добро стечение на обстоятелствата. Но преди да продължим с дисекцията на колебливите настроения към наставника на Арсенал, ще си припомним хронологично неговите постижения и респективно липсата на такива за клуба, което ще се случи в следващия епизод на рубриката. Благодарим ви за вниманието и до скоро!