Search the Community

В днешната последна част на поредицата, посветена на синдрома "Arteta Out", ще си припомним последните два сезона на Арсенал под ръководството на Микел Артета. Приятно четене! Някои хора биха казали, че Артета и неговият Арсенал са избрали много лош момент да се надпреварват с Манчестър Сити в сезон, в който „гражданите“ спечелиха всичко, каквото можеха да спечелят и завоюваха исторически за клуба требъл, след като най-накрая добавиха към витрината си дългоочакваната купа от Шампионската лига. Въпреки това инатът, упоритостта и жаждата за успехи на Артета не стихваха и това си пролича още с летните трансфери през 2023 г., след привличането най-вече на Деклан Райс, в допълнение с Юриен Тимбър, Кай Хаверц и Давид Рая. За съжаление сезонът за Юриен Тимбър не започна никак добре, след като се контузи още в официалния си дебют на старта на сезона и пропусна всички мачове до края. Това най-вероятно обърка и първоначалните тактически планове на отбора. Арсенал започна колебливо сезон 2023/2024 и още в началото се препъна срещу градските си съперници от Фулъм и Тотнъм, като и с двата отбора завърши при резултат 2:2 на свой терен. Странното е, че в първите три мача от сезона Артета реши да започне без Габриел Магаляеш в титулярния състав и това някак като че ли разваляше баланса в отбрана. След като върна Магаляеш в стартовия състав, испанецът направи и още една промяна, като след четири мача в първенството смени Рамсдейл с Рая на вратарския пост. Предстоеше мач срещу Манчестър Сити в Лондон, в който за първи път изразително си пролича залитането на Артета към дефанзивния и по-сигурен футбол с къси хоризонтални разигравания по терена. Двубоят всъщност се превърна в шахматно тактическо надиграване и този път Артета излезе победител, а единственият гол беше умело изработен в четириходова комбинация от влезналите като смени футболисти. Този успех предизвика злобните коментари на тръгващите си гостуващи фенове от стадиона, които питаха на висок глас: „За какво ви е тази победа, като правите Тотнъм лидер в класирането“. Този сезон се превърна в състезание между три отбора, като в борбата за първото място се включи и Ливърпул. След колебливи игри лидерството се променяше почти във всеки кръг и с наближаването на заключителната фаза на сезона напрежението се покачваше. През декември, преди мачовете по Коледа от „Boxing day”, Арсенал водеше в класирането с точка пред Ливърпул и пет пред Манчестър Сити. Последваха равенство на „Анфийлд“ и отново препъни камък в лицето на лондонски съперници. Загуба у дома от Уест Хям и на винаги негостоприемния „Крейвън Котидж“ след обрат от Фулъм. Така Артета загуби набързо преднината пред останалите, както и доверието в най-взискателните фенове, които отново започната да надават вой за неговата оставка. Арсенал се отдалечи на пет точки от временния лидер Ливърпул, но през новата година последва зашеметяваща серия от десет победи и едно нулево равенство на терена на Манчестър Сити, с голова разлика 38:4 и победа над прекия конкурент Ливърпул с 3:1. Така „артилеристите“ си върнаха лидерската позиция до злополучния 33 кръг, когато едва 5 кръга преди края на сезона допуснаха домакинско поражение с 0:2 от Астън Вила, в ден, в който Ливърпул претърпя загуба на свой терен от Кристъл Палас. В този ден Ливърпул и Арсенал направиха съвместен подарък и своеобразен шпалир, като едновременно освободиха пътя на Манчестър Сити към рекордната четвърта поредна титла. След претърпяното поражение лондончани бяха безупречни в оставащите си пет мача до края на сезона, но и Манчестър Сити не сгрешиха след предоставения им шанс и записаха девет поредни победи. Така Арсенал остана в битката за титлата до последния кръг и завърши на две точки от „гражданите“ в сезон, който статистически беше по-успешен от предходния с 89 точки, постигнати 28 победи, 5 равенства и 5 загуби, отбелязани 91 гола и допуснати 29, срещу 84 точки през миналия сезон, 26 победи, 6 равенства и 6 загуби, отбелязани 88 гола и допуснати 43, но усещането за разочарование сякаш беше по-голямо. Неуспехът като провал Мнозина смятаха, че сезон 2024/2025 вече ще бъде сезонът на Арсенал, но уви дори и не искаме да си припомняме за него. След проваления опит за привличане на нападател още преди сезонът да е започнал, започнаха и серията от проблеми с контузии на основни играчи. В различни периоди от отбора отсъстваха капитанът Мартин Йодегор и т. нар. starboy, определян за звездата на отбора Букайо Сака. След няколко грешни стъпки на Арсенал и Манчестър Сити, Ливърпул натрупа комфортна преднина, която успя да запази през целия сезон. И когато изглеждаше, че „артилеристите“ няма да отстъпят лесно преследването на лидерската позиция, дойдоха и следващата серия от травми на Габриел Жезус и на останалите единствени представители за върха на атаката Кай Хаверц и Габриел Мартинели. Това наложи пренареждане на позиции и преквалифицирането на Микел Мерино в ролята на централен нападател, в която се оказа, че се представя никак нелошо. Стилът на проповядвания от Артета футбол ставаше още по-предпазлив и неатрактивен, тактически Арсенал залагаше все повече на ролята на статичните положения в мачовете, което никак не се нравеше на част от феновете. За капак в този неприятен за тях сезон „артилеристите“ загубиха общо 21 точки в 10 мача, в които водеха в резултата, превърнало се в негативен рекорд за клуба. Може би единственото хубаво нещо, освен достигането до полуфинал в Шампионска лига през този сезон, е налагането в отбора на младите таланти Итън Нуанери и Майлс Луис-Скели. Тук стигаме отново до момента на разочарование, в който всеки неуспех на отбора се превръща в личен провал на Артета. Безмилостно атакуван за липсата на трофеи вече шести сезон с клуба, очакванията към него се повишават с всяка изминала година. Може би много от критикуващите забравят момента, че трофеите не са даденост, футболните турнири са състезания, в които няколко отбора се надиграват кой от тях е по-добър и по-устойчив в дългия път към върха. В тези надпревари винаги има само един победител и няма как винаги да е този, който най-много ни се иска. Да бъдеш шампион изисква много време и усилия и кандидатите винаги са няколко, които също отделят време и полагат усилия в безмилостна конкуренция. Все още неразбиращите могат да изслушат набралото популярност интервю на звездата на Милуоки Бъкс в NBA Янис Адетокумбо след отпадането на неговия отбор през миналия сезон, в което дава логично обяснение на въпрос от журналист провал ли е това, което до голяма степен кореспондира и с представянето и пораждащите се настроения към Артета. А скандиранията „Arteta Out” се превърнаха в синдром, защото колкото по-рядко Арсенал губи, толкова по-шумни стават те, когато това се случи. Видяхме това след загубения полуфинал в Шампионска лига, видяхме го след поредното второ място в класирането на Висшата лига, видяхме го след привличането на Нони Мадуеке, дори още преди да е тренирал с отбора, а го видяхме и след изравнителния гол за Съндърланд, равенството срещу Челси с човек повече на терена и загубата от Астън Вила с гол с последното докосване до топката на терена. Въпреки победите в последните два мача от Висшата лига този сезон, недоволството към Артета не стихва заради неубедителната игра на отбора, скромните победи с едва гол разлика и крехката преднина от две точки на първото място в класирането. Ще го виждаме и още при всяка удобна възможност, но се надяваме, че все по-рядко ще има поводи за това. Може би сега отново трябва да си зададем въпроса: когато създадеш очаквания и върнеш отбора в борбата за първото място, провалил ли си се, можеш ли повече от това или трябва да го оставиш на някой по-добър от теб да го довърши? Едно е сигурно и то е, че предстои да разберем! А още по-интересно и показателно за добрата работа на Артета е, че във Висшата лига статичните положения отново са на мода. След като Арсенал бяха яростно критикувани, че вкарват повечето си голове от статични положения, сега головете след центрирания от ъглови удари и фалове, както и дългите тъчове в наказателното поле, се превърнаха в редовна практика за почти всеки клуб от лигата. Практика, наложена от Артета и заимствана от другите като добре работеща. Накрая ще завършим поредицата с думите на Деклан Райс в негово интервю, в което казва за Артета: „Не го съдете сега. Съдете го, когато е спечелил всичко….“. Надяваме се всички ние феновете на Арсенал да имаме тази увереност, както очаквания, а още по-важното е момчетата на терена да я имат повече от всички останали, защото най-важното е да не забравяме, че Арсенал не е просто отбор, той е семейство!

В този епизод от поредицата за синдрома "Arteta Out" ще си припомним един приятен сезон с не толкова приятен завършек. Целите пред Микел Артета за сезон 2022/2023 вече безспорно бяха да класира Арсенал в Шампионска лига за първи път от седем сезона извън турнира. Испанецът успя да подсили отбора на някои от позициите, за които имаше нужда с привличането на Габриел Жезус и Олександър Зинченко. След като вече беше изградил основа от футболисти, които са негов избор в състав Аарън Рамсдейл, Бен Уайт, Габриел Магаляеш, Уилям Салиба, Олександър Зинченко, Гранит Джака, Томас Партей, Мартин Йодегор, Букайо Сака, Габриел Мартинели и Габриел Жезус, Арсенал изигра може би най-добрия сезон под ръководството на Артета. Отборът играеше атрактивен и резултатен футбол, амбициран за успехи и жаден за победи, съставен основно от млади момчета, с което влязоха в статистиката като най-младия отбор във Висшата лига през този сезон. Отборът вече имаше нов капитан в лицето на наложилия се в клуба Мартин Йодегор, а Уилям Салиба най-после получи своя шанс за изява още от самия старт на сезона и даде началото на уникалната симбиоза, превърнала се в може би най-стабилната двойка централни защитници в световен мащаб, заедно с Габриел Магаляеш. За Салиба кариерата в Арсенал започна впечатляващо, след като беше избран за играч на мача още в дебюта си. В едва втория си мач си отбеляза злополучен автогол при домакинството на Лестър, който предизвика изумителна реакция на подкрепа по трибуните, защото след допуснатия гол Салиба беше надъхван и аплодиран при всяко свое докосване до топката. Французинът се реваншира подобаващо още в следващия двубой срещу Борнемут, като наниза забележително попадение от границата на наказателното поле, провокирало невярваща реакция в съотборниците му. Може би мнозина от вас все още помнят изражението на Зинченко, който падна на колене, хващайки се за главата след фамозния гол. Сезонът се развиваше чудесно и за Габриел Жезус, който реализира две попадения още във втория си мач, докато не се контузи на Световното първенство в участие с националния отбор на Бразилия и отсъства от терените в продължение на три месеца. Това не попречи на доброто представяне на Арсенал, който нижеше победа след победа в първенството и личеше, че Артета сякаш е напипал правилната формула за успех през сезона. След продължаващото добро представяне и откъсването на първото място, изведнъж Арсенал се превърна в претендент за титлата. Нещо, което и в клуба и сред привържениците беше позабравено като усещане. С това се завърна и тръпката да бъдеш част от борбата за трофеи и удоволствието сред феновете да се наслаждават на играта на отбора. Целият сезон изглеждаше като една красива приказка, но за съжаление, без щастлив край. „Артилеристите“ поставят рекорд от 248 дни на първо място във Висшата лига или от 3-ти до 33-ти кръг. Любопитното е, че втори са Нюкясъл с 212 мача през сезон 1995/1996, след което са отново Арсенал със 189 дни през сезон 2002/2003, година преди сезона на „Непобедимите“. Преди това са Манчестър Юнайтед през сезон 1997/1998 със 187 дни за една от най-сладките и първа за Арсен Венгер титла на Арсенал. Началото на сезон 2022/2023 започна ударно с 5 поредни победи, злощастна и незаслужена загуба на „Олд Трафорд“, след което поредица от 13 мача без загуба, от които 11 победи и 2 равни мача. Арсенал дори успя да победи Ливърпул за първи път от 6 сблъсъка помежду им, като изключим една победа след изпълнение на дузпи за купата на лигата. Всичко вървеше добре докато „артилеристите“ не срещнаха Манчестър Сити, предшествано от тежко гостуване на „Гудисън Парк“ и първа загуба от пет месеца, последвана от разочароващо равенство срещу Брентфорд у дома. Последвалата загуба от „гражданите“ не успя да разколебае устрема на младия отбор на Арсенал, които направиха следваща поредица от седем поредни победи, докато не дойде гостуването на „Анфийлд“ през април. Момчетата на Артета поведоха с два гола след силно първо полувреме и сякаш не си повярваха, че могат да спечелят. Двубоят завърши при резултата 2:2, както завърши гостуването и на Уест Хям седмица по-късно, отново след пропилян аванс от два гола и пропусната дузпа при резултат 1:2, след която две минути по-късно Джаред Боуен отбелязва за 2:2. Всичко това беше последвано от домакинско разочарование срещу Саутхямптън след измъчено 3:3 и развяването на белия флаг на терена на Манчестър Сити. Всичките тези разочароващи резултати бяха предвождани от контузията на правещия уникален сезон Уилям Салиба, което сложи край на мечтите за така бленуваната от „артилеристите“ титла. В другите турнири Арсенал не постигна нищо запомнящо се, след ранни отпадания в домашните купи и в първия кръг от елиминационната фаза на Лига Европа след дузпи от Спортинг Лисабон. Най-голямата загуба в този мач всъщност се оказа контузията на Салиба, което до голяма степен коства и борбата за титлата в Англия. Като цяло за феновете сезон 2022/2023 не беше приет като провал, но въпреки че според мнозина Арсенал надскочи развитието си, очакванията се вдигнаха до такава степен, че отборът вече беше спряган за претендент за титлата през следващия сезон. В следващия епизод ще разгледаме накратко представянето на отбора през последните два сезона и най-после ще сложим край на превърналата се в толкова дълга поредица. Дотогава се надяваме нашите момчета да ни зарадват след гостуването си в новия дом на Евертън, където ситуацията не е благоприятна, предвид четиримата отсъстващи основни футболисти в халфовата линия на "карамелите". За контузиите в Арсенал няма да споменаваме нищо, защото те станаха неизменна част от почти всеки мач на клуба, но със сигурност ни очаква напрегнат сблъсък в негостоприемната синя част на град Ливърпул. Пожелаваме им успех, за да ни е приятна съботната вечер и неделния ден!

В разгара на завърналите се съмнения в качествата на Микел Артета и способността му да изведе Арсенал до значим трофей, ще ви представим следващата част от посветената на синдрома "Arteta Out" поредица, в която ще си припомним кои футболисти си тръгнаха от отбора след идването на испанеца и ще обърнем внимание на неуспешните трансфери от началото на неговото назначаване до момента. Голямата чистка Една от първите дългосрочни цели на Артета беше да подбере необходимите му изпълнители, които да отговарят на неговите изисквания за морал, достойнство и футболни умения. Първата жертва на тези промени се оказа една от т. нар. звезди на отбора Месут Йозил, който изигра няколко мача под ръководството на испанеца и след принудителната пауза така и не се завърна в игра, тръгвайки си заедно с ограниченията за COVID-19 епидемията. До края на сезона германският национал беше изваден от отбора по дисциплинарни причини и си тръгна тихомълком след като разтрогна договора си с клуба в средата на следващия сезон през януари 2021 г. Тогава като свободни агенти клуба напуснаха и Шкодран Мустафи и Сократис Папастатопулос. През лятото на същата година като свободни агенти си тръгнаха още и двамата бразилци, привлечени от Челси, Давид Луиз и Уилиан, Дани Себайос се завърна след края на наема си в Реал Мадрид, а кадърът от школата Джоузеф Уилок беше преотстъпен на Нюкясъл срещу нелоша трансферна сума от близо 30 млн. евро. Междувременно през лятото на 2020 г. от отбора бяха трансферирани Хенрих Мхитариан и Емилиано Мартинес, който направи силен завършек на изминалия сезон, след като замени контузения Бернд Лено и си тръгна, защото в клуба не можеха да му гарантират титулярно място в отбора. През януари 2022 г. като свободни агенти напуснаха Сеад Колашинац и Калъм Чеймбърс, а бившият капитан и голмайстор на отбора Пиер Емерик Обамеянг беше принуден да разтрогне договора си с клуба, след като също беше изваден от състава по дисциплинарни причини през декември 2021 г. А като си припомним как всички очаквахме с нетърпение да подпише нов договор с Арсенал през лятото на 2020 г. След което обаче рязко разочарова с представянето си. Всички тези действия бяха категорично послание, че в клуба няма да се правят компромиси за лични своеволия и неспазване на наложената дисциплина, независимо за кого. Photo by Bleacher Report През лятото на същата 2022 г. ,което бележеше края на втория пълен сезон на Микел Артета в Арсенал с първия реален прогрес на отбора и завръщането му в европейските клубни турнири, бяха освободени още ненужни за градения от испанеца състав играчи. Като свободни агенти си тръгнаха още Александър Лаказет и Ектор Белерин, а след серия от наеми бяха завършени трансферите на Константинос Мавропанос, Матео Гендузи и Лукас Торейра, както и на… забележете! Даниел Балард в Съндърланд! Говори ли ви нещо това име сега след последния мач на Арсенал срещу Съндърланд? След налагането на Аарън Рамсдейл на титулярното място под рамката на вратата беше ясно, че времето на Бернд Лено в Арсенал е вече приключило и той беше преотстъпен на Фулъм за скромна сума от няма и 4 млн. евро. В края на сезон 2022/2023 и последвалия летен трансферен прозорец като свободни агенти напуснаха едно момче от школата на клуба Ейнсли Мейтленд-Найлс, който така и не успя да се наложи в отбора след изиграни немалко мачове, и може би най-спорният трансфер в Арсенал на Никола Пепе, който така и никога не блесна, но все пак Артета търсеше повече качество на терена. През този трансферен прозорец си тръгнаха още неуспели да се докажат като Пабло Мари и Мат Търнър, а най-тежка беше раздялата със стожера в халфовата линия и истински лидер Гранит Джака. Отборът напусна също Роб Холдинг и обещаващият талант Фоларин Балогън, чийто трансфер предизвика недоволство, при положение, че в Арсенал се нуждаеха от чист нападател. Въпреки едва десетте си мача за първия отбор „артилеристите“ прибраха в касата 30 млн. евро от Монако по тази сделка. През следващия сезон и трансферното лято на 2024 г. като свободни агенти си тръгнаха Седрик Соареш и Мохамед Елнени, а поредният талантлив нападател Мика Бирет беше трансфериран в Щурм Грац, както и недоказалия се за първия отбор Чарли Патино, преотстъпен на Депортиво Ла Коруня. Най-болезнено беше напускането в посока Фулъм на още едно момче от школата - Емил Смит Роу, което успя да спечели любовта на феновете през последните сезони преди чести травми да го изваждаха редовно от игра и да му попречат да се утвърди в титулярния състав на „артилеристите“. Едва преживели това, за привържениците следваха още две тежки раздели с Еди Нкетия и винаги усмихнатия любимец на публиката Аарън Рамсдейл, който беше изместен от вратарския пост от Давид Рая, след едва два сезона в клуба. През последното лято на 2025 г. от отбора като свободни агенти си заминаха Жоржиньо, Киърън Тиърни и Томас Партей, който не поднови договора си, а впоследствие срещу него беше започнато разследване за посегателства над жени. Такехиро Томиясу разтрогна договора си с клуба, след като беше измъчван от непрестанни травми, а недоказалите се в отбора Маркиньос, Нуно Тавареш и Алберт Самби Локонга бяха окончателно продадени след няколко сезона отдаване под наем. На фона на всичките трансферни прозорци до момента Арсенал определено изпитват проблем при изпращането на своите ненужни футболисти в други отбори и поредното доказателство за това е напускането на много играчи като свободни агенти, осъществени трансфери за минимални суми и често отдаване под наем. Все пак на новия спортен директор му се носи славата на добър продавач, но понеже през първия му трансферен прозорец беше прекалено зает да купува, остава да разберем как ще се справи с продажбите през следващия. Проба-грешка Първите трансфери, които Арсенал прави през януари 2020 г., едва месец след назначението на Артета, са привличането под наем на Седрик Соарес от Саутхямптън и Пабло Мари от Фламенго, които лятото на 2020 г. биват взети за постоянно съответно със свободен трансфер и за 6 млн. евро. Тогава като свободен агент към отбора се присъединява и бразилеца Уилиан от Челси, който е упорито налаган в първите няколко мача на клуба през новия сезон на десния фланг, но без особено добри резултати. След това бразилеца е изпробван и на други позиции, които отново не дават добри резултати, докато не бъде оставен трайно на резервната скамейка с продължаващи слаби включвания при влизанията си от пейката и стигането до бърза раздяла с него през следващото трансферно лято. През същия трансферен прозорец е привлечен и обещаващият млад вратар Рунар Алекс Рунарсон от френския Дижон, който записва общо 6 мача и едва 15 минути във Висшата лига, след което следва поредица от отдавания под наем и освобождаването му като свободен агент. През лятото на 2021 г. към отбора се присъединяват Нуно Тавареш от Бенфика и Алберт Самби Локонга от Андерлехт. След неубедително представяне португалецът започва да бъде изпращан под наем в други отбори още от следващия сезон, а белгийският състезател не успя да се наложи в Арсенал в цели два последователни сезона, следваха периоди на наеми в други клубове и реализирани трансфери едва през последното лято на 2025 г. Може би най-голямото разочарование на трансферния пазар се оказа Фабио Виера, който беше привлечен като обещаващ халф от Порто срещу 35 млн. евро. през лятото на 2022 г. Португалецът се оказа прекалено неустойчив физически за играта във Висшата лига и след два неубедителни сезона така и не намери място в титулярния състав на отбора и вече втори сезон е изпратен да играе под наем първо в родния си Порто и след това в Хамбургер. Същото лято от Сао Пауло беше трансфериран младият бразилец Маркиньос, който записа гол и асистенция в първия си мач като титуляр за отбора в турнира Лига Европа, след това не успа да се наложи в първия отбор, за който има записани минути в едва шест мача. Има изиграни пет мача в отбора до 21 години, след което още през януари 2023 г. е преотстъпен под наем и след поредица от наеми в няколко различни отбора в крайна сметка е продаден на бразилския Крузейро едва през последното трансферно лято на 2025 г. Във вероятно най-слабия трансферен прозорец откакто Артета е наставник на Арсенал се превърна лятото на 2024 г. И то точно може би в най-важния момент, когато трябваше да бъде направена последната крачка за пълното окомплектоване на състава и привличането на офанзивен футболист. Вместо това в последния ден на трансферния прозорец в отбора се озова Рахим Стърлинг под наем от Челси. За изиграните 28 мача във всички турнири, предимно като резерва, приносът му е едва колкото на Маркиньос в неговите шест мача за отбора, като единствено направените асистенции са с четири повече от бразилеца. Така това трансферно лято за мнозина ще си остане пропусната възможност за Арсенал да бъдат конкурентни в битката за титлата през сезон 2024/2025, спечелена изненадващо от Ливърпул още в първия сезон на новия им наставник Арне Слот. Вероятно именно заради тази пропусната възможност клуба се раздели с бившия си спортен директор Едуaрдо Гаспар. И така на фона на сполучливите трансфери, изглежда неуспешните не са чак толкова много, освен може би нереализираните такива в точния момент, а феновете са все по-безмилостни за грешните решения. И все пак нима има безгрешни хора или треньори? Да припомним ли отново изказването на собствениците при назначаването на Артета? Да, едно е ясно със сигурност и то е, че в развитието съществуват грешни решения и ще продължава да ги има, но се надяваме с времето да бъдат все по-малко и да не се оказват решаващи за крайния резултат.

В днешното издание на рубриката, посветена на синдрома "Arteta Out", ще си припомним ключовите трансфери за отбора от постъпването на Микел Артета в отбора досега, които се превърнаха в основата за стабилността и доброто представяне на Арсенал в момента. Приятно четене! Трансферите в отбора на Арсенал изглеждат внимателно премерени и остават впечатление, че се подбират футболисти с профил за позиции и манталитет, от които Артета е преценил, че има нужда. Освен, че се търсят поливалентни играчи, които с лекота могат да съвместяват няколко позиции, се цели укрепването на точно определени зони. Още през първия летен трансферен прозорец на 2020 г. Арсенал правят може би най-успешния си трансфер към днешна дата, като привличат възпятия от феновете „King of Brazil“ или младия бразилски централен защитник от френския Лил, Габриел Магаляеш. Излишно е да споменаваме каква роля има той днес в клуба, а интересен факт е, че отбелязва гол още в дебюта си в първия мач от новия сезон срещу Фулъм. През този трансферен прозорец беше привлечен и доказан стълб в халфовата линия, а именно Томас Партей от Атлетико Мадрид. За жалост честите му контузии го вадеха за дълги периоди от игра, с което не успя да помогне много в подобряването на представянето на отбора. Поредното бижу, което артилеристите успяват да привлекат е креативния полузащитник Мартин Йодегор, който е привлечен под наем от Реал Мадрид през зимния трансферен прозорец и след като се вписва перфектно в състава на Арсенал, се присъединява за постоянно през лятото на 2021 г. за скандалните 35 млн. евро. Предвид какво се случи с норвежеца в Арсенал, който дирижира играта на отбора и по-късно е избран и за капитан, сумата за неговото привличане си е равносилна на кражба. През този втори за водения от Артета отбор летен трансферен прозорец продължи подсилването на защитната зона с успешни трансфери като на Бен Уайт от Брайтън, Аарън Рамсдейл от Шефил Юнайтед и никому неизвестния японец Такехиро Томиасу от Болоня. Разбира се, последните два трансфера предизвикват вълна от недоволство, като Рамсдейл дори получава лични заплахи, тъй като му се носи слава, че в който отбор отиде, той изпада. Всичко това бързо утихва със солидното представяне и на двамата на терена, а историята на вратаря е толкова трогателна, че бързо печели симпатиите на много от привържениците с това как цялото му семейство са фенове на Арсенал. Photos by afcnewsroom.com През лятото на 2022 г. „артилеристите“ привличат превърналите се в ненужни в Манчестър Сити Габриел Жезус и Олександър Зинченко, които успяват да дадат нужното на отбора до такава степен, че едва не спечелват титлата, а в лагера на „гражданите“ вече забраняват да се извършват трансфери на играчи в конкурентни отбори. Все пак Артета вече е работил с тях в Манчестър Сити и добре знае как да използва техните качества (като си помисля, че си представях същото и за Стърлинг, но това е една друга тема, която не заслужава особено внимание). След силния старт на сезона, Арсенал имаха необходимост от подсилване, за да продължат доброто си представяне. Така в отбора през януарския трансферен прозорец на 2023 г. се присъединява Леандро Тросар, след дълга трансферна сага с Михайло Мудрик, който в последния момент е трансфериран в отбора на Челси срещу крупна сума. И тук е момента да отбележим, че както казват мъдрите хора: „Явно така е трябвало да стане!“, защото Тросар и до ден днешен вкарва решаващи голове за Арсенал, а някой помни ли какво се случи с Мудрик? Други два трансфера през зимата, които се превърнаха в успешни, са на Якуб Кивиор от италианския клуб Специя и……Жоржиньо от Челси, разбира се. Това отново беше посрещнато от феновете с: „Какво по дяволите!“, но с опита си Жоржиньо успяваше да внесе нужното спокойствие, когато влизаше в игра. По важното е, че лично за мен италианецът с бразилски корени от изключително неприятен, се превърна в дори симпатичен, особено след онзи гол в добавеното време на „Вила Парк“. С престоя си в Арсенал вярвам, че и на други хора е повлиял така повратно за настроението им към него. За Якуб Кивиор е ясно, че никой не очакваше нищо от него, при положение, че е взет за резерва, но когато се налагаше да влиза в игра от пейката, имаше много колебливи изяви. Много хора (сред които признавам включително и аз) бяха на мнение, че това момче не е дорасло за отбора, докато не се наложи да замени контузения Габриел Магаляеш в решителни мачове от заключителната фаза на сезон 2024/2025, както и в четвъртфинални и полуфинални двубои от Шампионската лига, в които се представи безупречно. Трансферният прозорец през лятото на 2023 г. остава впечатление, че амбициите на отбора стават все по-големи, каквото търсят да бъде и представянето им на терена. Естествено дежурният трансфер от Челси отново хвърли в недоумение привържениците на Арсенал и доведе до поредната вълна от недоволство, след като бяха дадени 75 млн. евро за Кай Хаверц, който не се слави с велики футболни умения. Все пак след това последва привличането на двама от най-стабилните изпълнители на терена в лицето на Юриен Тимбър и рекордната дълго желана покупка на Деклан Райс, която до момента оправдава всеки един цент, даден за него. Този трансфер беше жизнено необходим на отбора, особено след напускането на Гранит Джака в посока Байер Леверкузен. Странно за мнозина беше привличането под наем на Давид Рая от Брентфорд, при положение, че Аарън Рамсдейл не само се наложи на вратарския пост, но и спечели симпатиите на феновете. Това действие за пореден път доказа правилния ход на Артета, който искаше да стабилизира играта в наказателното поле, като вярваше, че Рая ще внесе нужното спокойствие и увереност това да се случи. Следващото лято на 2024 г. се превърна в по-скоро разочароващо на трансферния пазар, най-вече защото все повече се говореше и си личеше нуждата на Арсенал от нов нападател. Вместо това в отбора бяха привлечени Рикардо Калафиори и Микел Мерино, които са защитник и халф, въпреки че шеговито бих добавил как Мерино по-късно разкри своя потенциал на нападател. Не, че тези футболисти не са необходими на отбора, но всички очакваха привличането на атакуващ футболист, още повече, че с отбора се разделиха Емил Смит Роу и Еди Нкетия, което сякаш даваше заявка за привличането на нов изпълнител за офанзивния вал на отбора. В крайна сметка трансферният прозорец приключи без привличането на нападател, а в последния момент като компромисен вариант беше прибегнато до привличането на никому ненужния вече Рахим Стърлинг от…..познайте откъде? От Челси, разбира се! В сезон 2024/2025, когато всички очаквания бяха Арсенал да са основен претендент за титлата, отборът разполагаше с един единствен чист нападател, страдащ от постоянни контузии в лицето на Габриел Жезус и Кай Хаверц, който изпълняваше тази функция някак принудително, при положение, че се тиражираше мнението как той не е привлечен в Арсенал за върха на атаката. След неговата контузия и последвалата такава на Габриел Мартинели, през зимния трансферен прозорец всички отново очакваха, че „артилеристите“ вече ще имат така бленувания нов нападател. В този период в Арсенал бяха останали без спортен директор, след раздялата с Еду и очакваният трансфер така и не се случи, което оправдано отново засили разочарованието сред феновете. Образно казано ножът вече толкова беше опрял до кокала и напрежението до такава степен се усещаше във въздуха, че очакванията за силно трансферно лято бяха неизбежни. Така първо дойде новината за назначаването на новия спортен директор Андреа Берта и рекордното до момента за клуба трансферно лято на 2025 г. с привличането на общо осем нови футболисти в отбора. Photos by GiveMeSport Напрежение не липсваше, защото очакваното привличане на необходимия нападател така и не се случваше, трансферният прозорец вече се беше преполовил, а междувременно бяха привлечени Кепа Аризабалага, Мартин Зубименди и Кристиан Ньоргорд, като освен също дългоочаквания Зубименди, останалите по-скоро бяха варианти за добиване на широчина в състава. Чашата на търпение сред феновете вече преля, когато слуховете за привличането на Нони Мадуеке се превърнаха в реалност. Трансфер някак появил се съвсем неочаквано отникъде, изглеждащ напълно ненужен и то срещу 55 милиона евро, не от кого да е, а отново от Челси. Едва ли някой беше очаквал такава бурна реакция, но на следващата сутрин районът около стадиона на Арсенал осъмна с надписи „Arteta Out” върху стените с рисунки на настоящите футболисти, дори беше организирана подписка срещу реализирането на този трансфер. Все пак дългоочакваното привличане на нападател се случи след достойната за сапунен сериал драма в преговорите със Спортинг Лисабон за реализатор номер едно в Европа за миналия сезон Виктор Гьокереш. Едно момче, натоварено с много очаквания, все пак беше категоричен в избора си на отбор до последно, може би благодарение на което този трансфер се превърна в реалност. Преди него Арсенал привлече още едно подкрепление в защитата на отбора в лицето на младия испанец от Валенсия Кристиан Москера. Може би най-сладкият трансфер се случи в заключителната седмица на трансферния прозорец, когато съвсем неочаквано беше обявен Еберечи Езе, току под носа на съседите от Тотнъм, които вече подготвяха документите за неговото привличане. За мнозина беше разочароващо бездействието на Арсенал към трансфер на Езе и изглеждаше сякаш от клуба вече се бяха отказали от него, докато всички знаеха фенската принадлежност на футболиста от Кристъл Палас и не можеха да си представят как ще отиде в местния съперник Тотнъм. Photos by Arsenal Fanatics News За добри трансфери могат да се определят и подписването на нови договори на ключови футболисти като Габриел Магаляеш, Уилям Салиба и младите таланти Итън Нуанери и Майлс Луис Скели. След като вече всички си мислеха, че това е всичко, че и предостатъчно, дойде привличането под наем на еквадорския бранител Пиеро Инкапие от Байер Леверкузен. Сега остава само да им пожелаем да са здрави, без сериозни контузии и да се впишат подобаващо в отбора. В следващата част на рубриката, ще си припомним кои футболисти и как напуснаха клуба след идването на Артета и няма да го пожалим, като напомним и за неуспешните трансфери през този период. А сега ни остава да очакваме следващото предизвикателство на "Стамфорд Бридж", което или ще изстреля Арсенал още по-високо или ще намали разликата с опонентите им. Ние, разбира се, се надяваме на първото! COYG и до скоро!

Утрешната вечер в Северен Лондон ще бъде специална. Арсенал се изправя в двубой от програмата на Шампионска лига срещу Байерн Мюнхен или иначе казано най-неудобния си съперник в Европа. Според мнозина този мач не е от голямо значение, предвид факта, че няма да повлияе в класирането им в елиминационната фаза на турнира, но Микел Артета едва ли мисли така! В момента и двата отбора са във върхова форма и заедно с Интер са единствените с пълен актив от точки в европейските си мачове, като след изиграни четири мача си разделят първото място в общото класиране. Любопитното е, че „артилеристите“ все още нямат допуснат гол в турнира. Позицията на двата отбора придава особено голям заряд на двубоя в опит да се докажат кой е най-добрият в Европа към днешна дата. Арсенал се наложи категорично над местния си съперник Тотнъм в неделното дерби на Северен Лондон, а Байерн Мюнхен продължиха победния си поход в Бундеслигата, където до момента от 11 изиграни мача, имат 10 победи и 1 равенство. Напрежението пред лондончани е една идея по-голямо, предвид предстоящото им поредно Лондонско дерби идната неделя като гост на втория в класирането в Премиер лийг Челси, както и възможността да се докажат пред футболния свят срещу най-сериозното си предизвикателство до момента през сезона. В градското дерби на Северен Лондон Арсенал доказа, че освен на терена, може да е качествен и на трибуните! Едно е ясно, в Арсенал ще искат да се наложат над Байерн в опит за своеобразен реванш за всички неприятни за отбора резултати срещу този съперник и точно сега „артилеристите“ имат качеството, вярата и всички футболни аргументи да го направят. За лондончани се очаква готови за игра да бъдат Виктор Гьокереш и Мартин Йодегор, като с травми продължават да бъдат Габриел Магаляеш, Кай Хаверц и Габриел Жезус. За баварците големият отсъстващ ще бъде Луис Диас, който е наказан за безрасъдно допуснатия червен картон в предния мач при победата над ПСЖ, именно с два гола на колумбиеца. Контузени в отбора освен Ямал Мусиала, са левият бранител Алфонсо Дейвис и бившия футболист на Арсенал Серж Набри. С какъв състав ще излезе Артета и дали ще ротира играчите си, остава загадка. След като испанецът вече има равностойни изпълнители за почти всяка позиция на терена, вече епидемията от контузии не се усеща толкова осезаемо, но при положение, че много от хората с травми се завръщат, е любопитно как ще бъде подходено към този мач и ще се даде ли почивка на някои от титулярите, които участваха в двубоя с Тотнъм. Не по-малко интересно е как ще подходи и Винсен Компани, предвид знанието му за солидността в отбора на Арсенал, които принудиха дори Арне Слот и Пеп Гуардиола да подходят предпазливо срещу тях. Съревнованието с Байерн може да даде отговор на въпроса колко високо може да стигне Арсенал? С ясното съзнание, че същинската битка в Шампионската лига предстои през пролетта и тогава е от изключителна важност моментната форма на отборите, една победа срещу Байерн Мюнхен ще даде сериозна заявка в претенциите за върха на Европа и ще изпрати стряскащо послание към останалите отбори колко неприятен съперник е всъщност Арсенал в момента за всички останали. Ние остава да пожелаем успех на момчетата на терена да излязат от двубоя със самочувствието на победители, да се съхранят от нови травми и да продължават да ни радват с представянето си по футболните терени. COYG!!! Българските фенове могат да наблюдават срещата пряко по bTV Action и организирано с други съмишленици в бар "Академията Дианабат" в София, "Златната Овца" във Варна, "Клуб 7" във Велико Търново, бар "Петното на Роршах" в Пловдив, "Пивоварната" в Бургас, бистро "Колодрум" в Стара Загора, собственото място за фенове на Арсенал "КлубЪ" в Шумен, "Алиби" в Русе, бистро "Енерджи" във Враца, както и в Добрич, Плевен, Благоевград и другите градове при направена организация на местно ниво.

В третата част на рубриката за синдрома "Arteta Out" ще обърнем внимание на какво промени Артета в Арсенал. Приятно четене! Когато си зададем въпроса: „Какво направи Артета в Арсенал?“, може би най-логичният отговор е, че създаде очаквания. До такава степен създаде очаквания, че вече второто място във Висшата лига не е достатъчно, завръщането в Шампионска лига също не е достатъчно, достигането до полуфинал в Шампионска лига за едва трети път в историята на клуба е равносилно на провал, защото не е финал, не е купа, няма спечелени титли, а феновете искат успехи, които се измерват с трофеи. Испанецът вече е седма година начело на артилеристите и все още няма завоюван значим трофей с тях. Това поражда въпроси дали е способен да спечели голям трофей, дали не е прекалено предпазлив и страхлив в подхода си в решаващи за отбора моменти и т.н. Очакванията към отбора, които Артета успя да постигне, вече са твърде високи, а дали са по-големи от неговите възможности, предстои да разберем. По-важното е как постигна тези очаквания. Микел Артета изграждаше постепенно своя отбор, като едва през този сезон може категорично да заявим, че това е отборът, с изпълнителите, облика и визията, с която той иска да изглежда изцяло по негов избор. Много анализатори споделяха твърдението, че процесът на изграждане на отбора ще се извършва на няколко етапа и се заговори за пет годишния план на Артета. Този план включва най-общо казано пет етапа, от които първият е стабилизиране на отбора и изграждане на нова култура на клуба; вторият включва изграждане на структура, тактическа идентичност и солидна защита върху ядро от млади играчи, чрез налагане на позиционна игра, контролирано владеене на топката и дисциплинирано позициониране; третият етап е свързан с развиването на атакуващи модели с цел да направи отбора по динамичен и ефективен в атакуващ план; четвъртият етап включва отборът да бъде ангажиран постоянно в борбата за трофеи във всички възможни турнири и петият етап е постигане на устойчив успех и поддържане на постоянно високо конкурентно ниво на местно и на европейско равнище. И понеже вече стана въпрос за маниакалното вглеждане в детайлите, Микел Артета не промени само отбора, а и всичко около него, включително и важни детайли на трибуните. По негово настояване беше извършено пренареждане на местата за най-шумните фенове и сам се свързва с автора на песента „The Angel” Луис Дънфорд, за която иска неговото разрешение да озвучава стадиона преди всеки мач, с което припевът на песента с вече любимият рефрен “North London Forever” се превърна в химн на отбора и се възпява от феновете на стадиона преди началото на всеки мач. Така Артета създаде изцяло нова фенска култура на трибуните, което реално успява да върне духа и идентичността на The Arsenal, който сякаш беше останал на легендарния стар стадион на отбора „Хайбъри“. Но испанецът не спира дотук. За настоящия сезон по негово настояване е премахнато покритието над тунела, откъдето излизат играчите, като по този начин се цели да се подобри връзката между играчите и публиката още при излизането на терена. Отново по негово настояване са премахнати екраните във фоайетата на стадиона с цел да задържи публиката на трибуните на полувремената и да се създаде надъхваща за отбора атмосфера. Photos by Lower North Bank Тази новосъздадена атмосфера успешно се предаде и в съблекалнята и на тренировъчната база, където всеки от футболистите не пропуска да отбележи, че усещането, което изпитва там е като за дом и семейство. Не случайно всеки новопривлечен футболист е посрещан с думите: „Welcome to family”. Всичко това дава отражение и върху трансферната политика на клуба, откъдето допреди това едвам убеждаваха играчите, които си бяха набелязали да дойдат в Арсенал, а сега се стига до момент, когато доказани играчи сами проявяват желание да се присъединят към семейството. Едно от първите неща, което испанецът направи, е да реабилитира Гранит Джака, като го връща в отбора, въпреки негативните настроения на феновете към него. Самият Джака разказва как Артета го е убедил да остане в отбора с думите, че това е правилното място за него, когато вече е бил събрал багажа си и е имал предложение за договор с друг отбор. Бившият капитан на Арсенал споделя усещането си, че всяка дума, която тогава му е казана в първия разговор помежду им, е била правилна и под негово ръководство е успял да го промени като човек и в живота и на терена. Не случайно Джака успява да върне доверието и на феновете към себе си, които скандират неговото име и го изпращат с адмирации в края на сезон 2022/2023 преди да си тръгне от клуба. А за самия Артета много източници покрай отбора започват да говорят за уникалните му психологически качества и колко добър т. нар. player development е. За неговите треньорски качества говори и Тио Уолкът, който споделя в едно интервю, че още като съотборници е забелязвал потенциала на Артета и от цялата съблекалня е бил сигурен, че именно той би могъл да продължи кариерата си като футболен наставник. В следващата част на анализа ще припомним всички успешни трансфери през последните шест сезона и влиянието им в развитието на отбора, а дотогава пожелаваме успех на Арсенал в предизвикателството да се справят в градското дерби срещу Тотнъм на Томас Франк, който все още няма допусната загуба като гост от началото на сезона!

В този епизод на рубриката "Синдромът "Arteta Out"" ще си припомним може би първия повратен момент в кариерата на Микел Артета, когато оставането му в отбора беше поставено под сериозна въпросителна, ще се върнем също така да си припомним какви млади таланти наследи и ще надзърнем към втория му сезон в Арсенал. Коледното чудо В най-критичния момент на незапомнена серия от загуби и равенства, когато всички вече правеха прогнози кой ще е поредният нов треньор на Арсенал, предвид факта, че на „артилеристите“ им предстоеше да се изправят срещу Челси, отборът имаше нужда от Коледно чудо, което да помогне на Артета да остане начело. Арсенал спечели с 3:1, като повече впечатление направи не самата победа, а категоричния начин, по който беше постигната, защото „артилеристите“ буквално попиляха градските си съперници, напук на всички очаквания. За този мач екипът на Артета реши да подходи изненадващо различно с подмяната на ключови изпълнители на терена и включването в стартовия състав на младите момчета от школата на клуба Емил Смит Роу и Букайо Сака, превърнали се впоследствие в любимци на публиката. За Смит Роу този двубой е и първият негов официален старт в мач от Висшата лига, като се има предвид, че до този момент рядко попадаше и в разширения състав на артилеристите. Букайо Сака вече се беше наложил в титулярния състав на отбора, но използван предимно като ляво крило, а в първите си мачове за отбора и като ляв бек. Новото в състава за този мач е, че за първи път стартира на дясното крило….и то какъв старт само! Отляво мястото беше заето от завърналия се от дългосрочна контузия Габриел Мартинели, с което атакуващата линия на отбора се подмени изцяло с общо шест промени в стартовия състав. На скамейката бяха оставени разочароващите Уилиан, Обамеянг и Никола Пепе, а младите момчета се отплатиха подобаващо за предоставения им шанс с гол на Сака и асистенция на направилия истински летящ старт Емил Смит Роу, който след това се превръща в неизменен титуляр, а отборът се пробужда и прави серия от победи. Головете на Лаказет, Джака и Сака вдъхновиха публиката, като сред трибуните стана популярен рефрена: “Boom Xhaka, Saka, Laka!” от небезизвестната песен от 90-те. Credit by 433 football Наследството от неошлайфани диаманти Микел Артета наследи от Унай Емери няколко неошлайфани диаманта. Това са закупеният за скромната сума от 7 млн. евро никому неизвестен дотогава младеж Габриел Мартинели от бразилския клуб Итуано, момчетата от школата Букайо Сака и Емил Смит Роу и френският талантлив млад защитник от Сент Етиен Уилям Салиба. Всъщност, като изключим Емил Смит Роу, който беше продаден миналото лято, останалите трима са единствените, които не само останаха в сегашния отбор на Артета, а и се превърнаха в основни фигури в него. Сака, Смит Роу и Мартинели бяха постепенно наложени в отбора, докато за Уилям Салиба надеждите на феновете да го видят с екипа на Арсенал все повече намаляваха, след прекаран полусезон в Арсенал без нито минута игрово време и изпращането му за пореден наем във френския отбор Ница, след сезон под наем в бившия му клуб Сент Етиен. Артета гласува доверие на Букайо Сака още от първите си мачове, но залага на него като ляв бек, поради липса на алтернатива на този фланг след последователни контузии на Киърън Тиърни и Сеад Колашинац. Тогава получават шансове и други три момчета от школата – Рийс Нелсън, Джоузеф Уилок и Еди Нкетия, които така и не успяха да се утвърдят в отбора. Всичките тези момчета от академията започват да получават шансове и при Унай Емери, докато последните трима имат игрови минути още по времето на Арсен Венгер. При Артета Букайо Сака и Еди Нкетия започват да имат все по-сериозна роля в отбора, като Сака бива изместен постепенно от левия бек в халфовата зона и лявото крило, докато не намери досегашната си позиция на дясно крило и не разгърне пълния си потенциал там. Еди Нкетия на свой ред записва първия си старт в титулярния състав на отбора именно при Артета. Credit by SPORTbible Очаквай неочакваното В първия пълен сезон на Артета, изпълнен с възходи и падения, все пак Арсенал успяват да завършат на осмо място в първенството за втора поредна година. Този сезон е по-успешен от предходния в Европа, след като артилеристите успяват да достигнат до полуфиналите в Лига Европа. Въпреки това осмото място за втора последователна година във вътрешното първенство е поредното разочарование за феновете, а липсата на успехи и в другите турнири означава, че Арсенал през следващия сезон няма да участват в европейските клубни турнири за първи път от незапомнени времена. Този път новият сезон 2021/2022 за момчетата на Микел Артета започна катастрофално с три поредни загуби, последно място в класирането с голова разлика 0:9 и съвсем оправдани нови повсеместни съмнения и възгласи за оставката на младия наставник. В този период се появиха нарицателни като „помощника“ и „физкултурника“, които бяха най-културните определения по негов адрес и твърдението, че Арсенал не е училище и опитно зайче, върху което да се упражнява, както и че отборът този сезон едва ли не ще се бори за оцеляване. Една от истините за кошмарното начало на новия сезон е, че точно преди старта на шампионата много от основните футболисти дават положителни проби за COVID-19, което не им позволява да вземат участие в мачовете. Това е едно от задължителните изисквания по това време, а хубавото в случая е, че публиката отново се завръща по стадионите. Разбира се, след завръщането в игра на основните футболисти, представянето на отбора се стабилизира и влиза в серия от три поредни победи и общо осем мача без загуба. През този сезон Арсенал все още не успява да бъде конкурентен на най-силните отбори в лигата, като редовно отстъпва без сериозна съпротива на Манчестър Сити и Ливърпул. Единственото силно представяне, което си заслужава внимание, е в първия ден от новата година в домакински сблъсък срещу Манчестър Сити, в който артилеристите правят впечатление с добрата си борбена игра, повеждат в резултата с гол на Сака, но след почивката гол от дузпа, червен картон и късно попадение в добавеното време обръщат развоя на срещата. След продължаващи победни поредици, редувани от откъслечни загуби, в заключителната фаза на сезона Арсенал окупират четвъртото място в класирането, което дава право на участие в Шампионска лига. Това надминава очакванията към отбора, тъй като целите пред Артета преди началото на сезона са да върне артилеристите в европейските турнири, визирайки класиране за Лига Европа и между пето и шесто място в класирането. Всичко хубаво си има и своя край, когато през април настъпва поредната серия от три загуби. Това се случва преди настъпването на поредното чудо, този път Великденско, отново срещу добрите стари съседи от Челси, но този път на „Стамфорд Бридж“ с 2:4. За съжаление това не е достатъчно и Арсенал губи безславно борбата за четвъртото място в пряк двубой от местния си съперник Тотнъм. В следващия епизод ще обърнем внимание на ренесанса, който Артета сътвори в Арсенал. А дотогава ще стискаме палци Габриел Магаляеш да се възстанови напълно за дербито с Тотнъм в неделя! Благодарим ви за вниманието и до скоро!

Микел Артета е назначен за наставник на Арсенал при много турбулентни времена за отбора. След колебливи игри и поредица от загуби испанецът заварва отбора на 11 място в класирането в края на месец декември 2019 г., с разбит морал и ниско самочувствие в съблекалнята, капитан Пиер-Емерик Обамеянг и бивш капитан, поставен в изгнание от предишния треньор след реакция срещу възгласите на феновете при смяната му в домакинския мач срещу Кристъл Палас. Това дава началото на серия от три поредни домакински равенства срещу отбори от втората половина на таблицата и две загуби като гост, последвали раздялата с Унай Емери поради раздори и загуба на доверие в играчите към него. „Тrust the process” Новината за поемането на отбора от Артета е приета с искрица надежда от феновете и много съмнения и недоверие към човек, който няма опит като първи треньор в нито един отбор досега. Не случайно в едно от първите публични изказвания на собствениците беше ясно заявено, че Артета, клубът и играчите тепърва ще се развиват заедно, ще правят грешки и ще трупат опит, за което е необходимо търпение, защото процесът на изграждане едва сега започва, откъдето идва и култовата фраза „Тrust the process”, станала пословична за доверието към Артета и неговия екип. Credit by Devoted Gooner Разбира се, началото на треньорската му кариера в Арсенал започва колебливо със старт във Висшата лига с равенство на Южния бряг срещу Борнемут, загуба от Челси у дома, първа победа срещу не кого да е, а Манчестър Юнайтед, поредица от четири последователни равенства, съпроводена с изненадващо ранно отпадане от турнира за Лига Европа още в първия кръг на елиминационната фаза от гръцкия Олимпиакос. За капак, в средата на март се стигна и до прекъсване на всички турнири заради разрастващата се пандемия от COVID-19. След три месеца пълна изолация футболът по стадионите отново се завръща, но от съображения за сигурност без публика по трибуните. Така сезонът се доиграва през летните месеци юни и юли в нестандартно за клубните футболни първенства време от годината. За добро или за лошо след принудителната пауза Артета успява да намери успешна формула за победна серия на Арсенал в завършека на сезона и печели купата на Футболната асоциация (FA cup), която се превръща в рекордна 14-та за клуба и е постигната след сладки победи над Манчестър Сити на полуфинала и над Челси на финала. Специално победата над „гражданите“ е първата от дълга поредица без успех над този отбор в общо седем мача за три години във всички турнири. Credit by Arsenal Този успех задържa търпението към Артета и за началото на сезон 2020/2021, който започва обещаващо с победа над шампиона Ливърпул за Къмюнити шийлд и две победи на старта на първенството. Всичко върви добре до средата на месец ноември, когато Арсенал влиза в ужасяваща серия от седем мача без победа, от които пет загуби, в това число три на свой терен от отбори, като Астън Вила, Уулвърхямптън и Бърнли или общо четири поредни поражения на свой терен, като включим и загубата от Лестър преди победата като гост над Манчестър Юнайтед. Така тази поредица всъщност е предвождана от още две загуби, които бяха позабравени след сладката победа на „Олд Трафорд“ за замазване на очите преди лошата серия да продължи. Тимът се срива до непривичното 15-то място в класирането и през този период дори и най-върлите почитатели на Артета започнаха да се замислят дали той е най-правилният човек за отбора. Ефектът на бързите очаквания Основният проблем в забързаното ежедневие на съвременния технологичен свят е, че хората, особено от младото поколение, очакват всичко да се случва на момента, търсят бързи резултати и приемат всичко за даденост, но животът не е устроен по този начин и ChatGPT съвсем не може да ти даде универсална рецепта как да бъдеш щастлив, да повишиш стандарта си на живот, да забогатееш изведнъж или как Арсенал или който и да е друг отбор да стане шампион. Това е ефектът на бързите очаквания и нестихващото желание да сменяш треньори докато не постигнеш незабавни резултати. Тук е моментът да се запитаме - какво всъщност искаме отборът да постигне? Бързи резултати с краткотраен ефект или бавно и методично развитие из основи, което да доведе до дългосрочни резултати. Защото Артета е именно такъв тип, който се вглежда в най-малкия детайл до степен на маниакалност и се стреми да усъвършенства механизма парче по парче, докато всички елементи не заработят в синхрон, допълващи се един друг в едно цяло. Недоволството като начин на живот Другите привърженици на идеята „Arteta Out” са или много емоционални и сприхави, с прекалено нисък праг на търпимост, или хора, за които недоволството е начин на живот, или просто такива, които по някакви причини, или дори липсата им, не харесват Артета и нямат никакво доверие в него. Разбира се, има и такива, които вече са трайно разочаровани от неуспехите на отбора и нямат вяра в неговото развитие като цяло. Какво ли им е било на феновете през 80-те, макар и малцина да помнят тези времена, за които все пак Ник Хорнби се е постарал да остави следа за идните поколения в своята книга „Треска за футбол“. За повечето от тези фенове, каквото и да се случи, не е добре. Винаги се намира причина за недоволство, хубавите моменти се възприемат за съвсем естествено стечение на обстоятелствата или добър късмет. Тези хора са особено активни в социалните мрежи при лоши резултати, докато при добри такива, го приемат за временно явление при добро стечение на обстоятелствата. Но преди да продължим с дисекцията на колебливите настроения към наставника на Арсенал, ще си припомним хронологично неговите постижения и респективно липсата на такива за клуба, което ще се случи в следващия епизод на рубриката. Благодарим ви за вниманието и до скоро!

Арсенал гостува на Тотнъм Хотспър в дербито от 4-ти кръг на Висшата лига. В момента "артилеристите" заемат 6-то място със 7 точки на сметката си, докато "шпорите" се намират на 13-та позиция с 4-точков актив. Арсенал е в търсене на трета поредна победа като гост на вечния си враг след 0:2 и 2:3. При всички положения първото за сезона дерби на Северен Лондон, който винаги е бил червен, вещае минути на неспирна битка на терена. Ето и по-важното преди мача: Кога: 16:00ч. българско време; Стадион: Тотнъм Хотспър, Лондон; Телевизия: Диема Спорт 2; Рефер на двубоя: Джаред Джилет; Новините в Арсенал: Дербито пропускат Такехиро Томиясу, Кийрън Тиърни, Микел Мерино, Деклан Райс и капитана Мартин Йодегор. Английския национал няма да бъде на разположение поради червен картон, докато останалите изброени са с травми. Най-близо до своето завръщане от контузените е Мартин Йодегор. Очакванията са Габриел Жезус да се завърне в отбора този следобед, а под въпрос до последно е Рикардо Калафиори. Всички останали състезатели в отбора са на разположение за селекция. Микел Артета преди мача: "Чувствам се наистина щастлив за новия ми договор. Това просто показва хармонията между мен и всички в треньорския щаб. Това е едно страхотно пътуване за всички нас в търсене на нови цели. Амбициите ни са големи и желаем да ги превърнем в реалност. Да работим заедно в този клуб е просто върховно усещане. Сами по себе си мачовете с Тотнъм винаги са били неразделна част от фолклора на привържениците. Желанието ни за този мач бе да играем в нашите цветове, но за съжаление някои решения не зависят от нас. В крайна сметка, без значение кой екип носим, ние трябва да бъдем съсредоточени във всяко действие. Нужно е да сме хладнокръвни и безапелационни. Тотнъм е опасен противник, така че сме напълно наясно на какво са способни техните играчи. Ние обаче също разполагаме с извънредно много качество в редиците си. Чакат ни вълнуващи минути и битка до края. Отиваме за победа." Игра с прогнози във форума на ASCB:

Тази вечер Арсенал излиза в първото си гостуване за сезона. Срещата е част от 2-ри кръг на Висшата лига и в нея момчетата на Микел Артета ще търсят отмъщение срещу Унай Емери и Астън Вила. През изминалата кампания ''виланите'' нанесоха две поражения на ''артилеристите'', едното от които бе съвсем в края. Със сигурност този мач не се очертава да е едва ли не един от лесните, но миналия сезон Арсенал записа цели 42 точки във визитите си и допусна едва 13 попадения във вратата си далеч от дома. При всички положения щаба на Лондончани ще се постарае подобно постижение не само да бъде запазено и сега, но и дори да бъде надминато. Иначе ''точпиите'' посрещнаха кръга от 2-та позиция, след като на старта на сезона победиха Уулвс със 2:0 в английската столица. Бирмингамци пък заемаха 5-то място, като също спечелиха откриващият си мач - победа срещу Уест Хям като гост с 2:1. Тази вечер Арсенал има сметки за уреждане и изглежда готов! Още подробности преди мача: Кога: 19:30ч българско време; Стадион: Вила Парк, Бирмингам; Телевизия: Диема Спорт 2; Рефер на двубоя: Майкъл Оливър; Новините в Арсенал: Очаква се срещата да бъде пропусната от Кийрън Тиърни и Такехиро Томиясу, които са с травми съответно мускулна такава и на коляното. Под въпрос остава Фабио Виейра, който според информацията е пред завръщане в Порто под наем до края на сезона. По всичко изглежда, че всички останали състезатели в лагера на ''топчиите''са на разположение за селекция, в това число и Юриън Тимбър. Фото кредит: Арсенал Микел Артета преди мача: ''При всички положения това ще бъде един от най-трудните ни мачове през сезона. Напълно наясно сме с това и се постарахме да се подготвим максимално добре за това, което ни предстои. Наясно сме с това какво трябва да направим. Това, което искаме, е просто да спечелим мача и нищо повече. Да, наясно сме и със самата опасност, която може да дойде от противника. Те умеят да доминират в доста аспекти от играта. Ние обаче също, така че ни очаква зрелищен мач, сигурен съм в това. Изпълнени сме с вяра в своите възможности. Отиваме там, за да си тръгнем като победители. Това е.'' Фото кредит: Арсенал Игра с прогнози във форума на ASCB: