Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'invincibles'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Футболен Клуб Арсенал
    • Мачове
    • Отбор
    • Трансфери
    • Друго
  • Фен Kлуб
    • Дейности
    • Информация
    • Kлонове
  • Arsenal-Bulgaria.com
    • Арсенал България в интернет
    • Запознай се с феновете
    • Отборът на Арсенал-България
  • Всичко останало
    • Световен футбол
    • Забавления
    • Свободна зона

Calendars

  • Arsenal Fixtures
  • ASCB Events
  • Arsenal History

Blogs

  • От другата страна
  • Спомени от нас за нас
  • ASCB Истории
  • За мечтите на едно момче
  • 30 години от великата победа на Анфийлд 89
  • Първите 15

Product Groups

  • Arsenal SC Bulgaria Membership
  • Arsenal Bulgaria Merchandise
  • Arsenal Match Tickets
  • Others
    • Национална фенсреща и общо събрание на ASCB - Созопол 2022
    • Есенна фен среща 2022г. - гр. Стара Загора
    • Национална фен среща и общо събрание Русе 2023г.
    • Есенна фен среща Плевен 2023
    • Winter fan meeting Vratsa 2024

Categories

  • Fanclub
    • News
    • Interviews
    • Reviews
  • Team
    • News
    • Analyses
    • History
    • Articles
    • London Calling
  • Podcast

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website


Facebook


Instagram


Skype


Twitter


Interests


Favourite player


Favourite beer


Branch


Card No.


City

Found 3 results

  1. Годината е 1888. Престън Норт Енд участва в първата си кампания във Футболната лига, която впрочем току-що е основана. На практика ''The Lilywhites'', което е едно от прозвищата им, са един от членовете-основатели на самата Футболна лига. През този символичен за послеписите на футбола на Албиона сезон 1888/89, те записват постижение, което е неподобрено и до ден днешен - шампион и носител на Купата на Англия без нито една допусната загуба! За първенство те изиграват общо 22 мача, от които печелят 18 и в 4 записват равенства. Родени са първите ''Непобедими''! Прозвище, което и днес кара техните привърженици да се гордеят. Престън е и първият отбор, който успява да спечели дубъл. Те печелят първенството и в последвалата кампания - 1889/90. Това са двете единствени титли във витрината на този някога славен клуб. Последното им отличие е от 1938 година. Тогава на 30 април, на стадион Уембли, е победен Хъдърсфийлд Таун с 1:0. През 1961 година пък, Престън изпада от тогавашната Първа дивизия и до днес, ''Непобедимите'' така и не са се завръщали в най-високото ниво на футболната пирамида. Вероятно самата история доказва, че този клуб заслужава отново да се нарича елитен и да бъде част от днешната Висша лига. Кой знае, може би бъдещето съществува само и единствено заради действията ни вчера и днес?! Почти 120 години след основаването на Футболната лига се заражда нещо грандиозно. Предстои да надникнем върху 20-те най-важни момента от едно епохално събитие, легендите за което навършват точно 20 години! 1. 20 септември 2002 година - Арсен Венгер заявява: ''Арсенал би могъл да запише цял един сезон без да допусне нито една загуба!'' Разбира се, последват големи подигравки с Мосюто... Кой обаче ще се смее последен?! 2. 7 май 2003 година. Арсенал - Саутхямптън 6:1. Стартът бе даден. Никой не подозираше какво ще последва... 3. Въпреки че Сол Кемпбъл бе изгонен след само 25 минути игра, Арсенал победи Евертън с 2:1 на старта на сезон 2003/04. 4. 13 септември 2003 година. Тиери Анри изравнява от дузпа и оформя крайното 1:1 срещу Портсмут на Хайбъри. Отново е избегната първа евентуална загуба във Висшата лига, след като в предходния кръг Арсенал наваксва пасив от един гол в гостуването на Манчестър Сити и побеждава с 2:1. 5. 21 септември 2003 година - ''Битката за Олд Трафорд''. Рууд ван Нистелрой току-що е пропуснал дузпа за ''червените дяволи'' в заключителните секунди на дербито. След края на мача получава заслужени ''комплименти'' от Мартин Киоун и компания. Нулево равенство в онзи ден. 6. 4 октомври 2003 година. 8-ми кръг от Висшата лига. Робер Пирес отбелязва за 2:1 в полза на Арсенал в гостуването на Ливърпул на Анфийлд. Страхотно изпълнение извън наказателното поле на ''мърсисайдци''. Много важна победа, която кореспондентът на Таймс Оливър Кейс описва като вдъхновяваща и отбелязва разликата в представянето на Арсенал спрямо предходната кампания. ''Новият им груб подход им придава по-страховит облик. Плавността, с която играят в момента им носи резултати с ефективност, граничеща с тектонската.'' 7. Датата е 18 октомври, а годината все още 2003. След само 8 минути игра на Хайбъри, Арсенал и Челси вече си бяха разменили по едно попадение. В 75 минута обаче, отново Тиери Анри бе герой за ''артилеристите'', донасяйки трудна победа с 2:1. След мача Арсен Венгер отбеляза: ''Този отбор е сплотен и сме заедно от години. Бяхме предизвикани, но този отбор е печелил отличия заедно и сега ставаме още по-обединени.'' 8. Първото за сезона дерби на Северен Лондон - 8 ноември 2003 година. Отново трудна, но сладка победа за ''топчиите''. Герои този път са Робер Пирес и Фреди Люнгберг. 2:1 срещу ''шпорите'', които впрочем повеждат на Хайбъри след само 4 минути игра. Ще спре ли някой Арсенал? 9. 1:1 на гости на Болтън Уондърърс. Голове от Хенрик Педерсен за домакините и Робер Пирес за Лондончани. Именно на този стадион мечтите на Арсенал през предния сезон са разбити на пух и прах. Затова след мача Арсен Венгер е на мнение, че тази точка ще бъде жизнено важна за Арсенал в края на сезона. Казвайки това, той визира силното представяне от страна на Болтън. 10. На Боксинг Дей ''топчиите'' разбиват Уулвс като домакини със 3:0. Тиери Анри се отчита с 2 гола в мача, а другото попадение идва след автогол на Джоуди Крадок. 11. В първата си среща за Висша лига през 2004 година, Арсенал записва 1:1 на гости на Евертън. Това се случва на 7 януари, а автор на попадението за четата на Венгер е Нванкво Кану. Някъде тук от Таймс отбелязват, че този отбор е започнал да придобива ''Аурата на Непобедим''! 12. Една от снимките от сезон 2003/04, придобила статут на легендарна - Тиери Анри изразява радостта си след като вкарва за 2:0 срещу Манчестър Сити на Хайбъри. Датата е 1 февруари, а в края на мача Никола Анелка отбелязва почетен гол за ''гражданите''. Също така във въпросната среща Хосе Антонио Рейес записва дебют с екипа на Арсенал. В последствие ''топчиите'' ще спечелят всичките си мачове за първенство през февруари - общо 5 такива. 13. 21 февруари 2004 година. Арена на сблъсъка между Челси и Арсенал бе Стамфорд Бридж. Ейдюр Гюдьонсен даде аванс на ''сините'' след само 27 секунди игра. Патрик Виейра изравни след ''онзи'' прострелващ извеждащ пас на Денис Бергкамп в 15 минута. Едва 6 минути по-късно, Еду Гаспар отбеляза за крайното 2:1 в полза на гостите от Северен Лондон. След този мач преднината на Арсенал на върха в класирането бе 7 точки. 14. В края на месец март предстоеше сериозен тест пред Арсенал след фиаското на Олд Трафорд. Когато обаче Тиери Анри вдигне победоносно ръцете си във въздуха, то това онзачава само едно - имате проблем! Французина отново блесна с 14-та на гърба си, въпреки че в края на мача Луис Саха донесе точката за ''червените дяволи''. Тази точка е лош резултат за Манчестър Юнайтед, който отчаяно се опитваше да догони Арсенал в класирането. След мача Сър Алекс Фъргюсън отбеляза: ''Сигурен съм, че те ще успеят да спечелят Лигата. Те са наистина силен отбор.'' 15. Арсенал току-що бе отпаднал от Шампионската лига от отбора на Челси. Сега на Хайбъри идваше Ливърпул и този мач щеше да запази мястото си завинаги в летописите на футбола на Острова. Спиращ дъха трилър, завършил 4:2 в полза на Арсенал. Кой друг, ако не Тиери Анри с геройско представяне и хеттрик?! На полувремето на мача, когато ''мърсисайдци'' водят с 2:1, французина казва на съотборниците си в съблекалнята: ''Момчета, вижте, ние не можем да загубим този мач! Просто нямаме право!'' След мача Жерар Олие описа Арсенал като ''ранено животно'' и отбеляза, че Тиери Анри е направил неминуемата разлика на терена. 16. Арсенал бе домакин на Лийдс Юнайтед на 16 април. Това щеше да се окаже победа номер 24 през сезона. В онази вечер Тиери Анри отбеляза цели 4 гола във вратата на гостите, а след мача Арсен Венгер го категоризира като най-добрият нападател в света. Заветната цел беше все по-близо. 17. В Англия официално имаше нов шампион! Титлата бе спечелена на терена на Тотнъм Хотспър след 2:2. Това се случи на 25 април 2004 година. Впрочем ''топчиите'' много добре знаеха какво е да станеш шампион на Уайт Харт Лейн, след като Първа дивизия бе спечелена през 1971 година отново тук, на този стадион. Щеше ли обаче Арсенал да се задоволи само с трофея? Немислимото бе по-близо от всякога, докато Арсенал просто забавляваше всички футболни привърженици с футбола, който изповядваше. 18. Месец май започна с две последователни равенства. Арсенал записа първо 0:0 у дома срещу Бирмингам, а след това 1:1 в гостуването на Портсмут. Хосе Антонио Рейс бе човекът, който спаси Арсенал от загуба във въпросното гостуване, след като Якубу Аякбени бе дал преднина на ''помпи''. ''Артилеристите'' вече разполагаха с 84 точки от 36 изиграни мача. Буквално 2 крачки деляха този отбор от безсмъртие. 19. Арсенал победи Фулъм на Крейвън Котидж с 1:0 в мач, изиграл се на 9 май. Единственото попадение за ''топчиите'' и този път бе дело на Хосе Антонио Рейес, който се възползва от груба грешка на Едвин ван дер Сар. Арсенал ги деляха 90 минути от пренаписване на историята. 90 минути, след които футбола завинаги можеше да бъде променен... 20. На 15 май 2004 година футболът си имаше име! И то беше Арсенал! Победа с 2:1 след обрат над Лестър Сити, а това означаваше само едно - 26 победи, 12 равенства и нито една загуба през сезона във Висшата лига! Новите ''Непобедими'' бяха родени! Една идея, която изглеждаше непосилна за мнозина, бе осъществена след много месеци на упорит труд и работливост на и извън терена. Както Патрик Виейра отбелязва в онзи майски ден: ''Този отбор ще бъде помнен винаги!'' Това е постижение, което завинаги ще олицетворява това как се играе футбол. В последствие този отбор на Арсенал записва цели 49 поредни мача без загуба в първенството на Англия. Поредица, която обхваща 3 сезона във Висшата лига... Is yours gold?
  2. Invincible: Arsène Wenger the movie, a review Our ACE arrives Arsène Charles Ernest Wenger = ACE Wenger and he was by far the greatest Arsenal manager in my lifetime, definitely our ace. This documentary is, in many ways, a sad reflection of the end of his days at his beloved Arsenal. Yes, it celebrates his life, his early days, the glory years and above all the invincible season, but perhaps its greatest feat is showing the ordinary man behind the genius, the guy out jogging, being put under stupid interrogation by journalists (?) at the start of his sojourn, and the heartbreak evident in his face as he got pushed out of Arsenal. His top achievement as a player One sure thing I can say about Arsène, is he never boasted about himself, he had a humble upbringing in a small town in France, it was just after the war and everything was scarce. And if he had a humble background, it was even more so in football. He was well down the ladder and it took time to climb himself upwards. Implicit in this film is that he realized he would never be a master footballer so he dedicated himself to the process of becoming a virtuoso coach and manager in his twenties. Slowly his talent was recognized. His ability to work with people is unsurpassed, it is hard to think of anyone who has a bad word to say about him. In contrast to his two biggest rivals, Alex Ferguson and Jose Mourinho, who have plenty of players with nothing but bitterness towards them. Jaap Stam, Luke Shaw, Roy Keane, David Beckham, Gordon Strachan, and Paul Pogba spring to mind but there are plenty more. Love wins out at the end? His greatest achievement, to my mind, documented in this film, is when he came to Arsenal in 1996.He really got an unprecedented amount of abuse and piss-taking. Our own Ian Wright said “who?” when asked about him. He was accused without any basis, that he had a private life scandal. Players thought this was never a football man because he didn’t look the part. No foreign manager had achieved much in England and the English football establishment and media perpetuated this myth. Eh, no, Arsène proved them wrong in spectacular fashion by winning the double in his first full season by playing beautiful football. The Double? Easy! The film has its focus on Arsène Wenger and particularly the invincible year. Us Arsenal fans know all the story and there is nothing much new in this movie. For me, though, the surprising thing is how ordinary Wenger was portrayed in many ways and there is a recurring theme of sadness as a great man is laid low, partly, at least, by idiot fans and an aggressive media. A present from our ACE -London Colney He is regularly shown watching matches from his past in a deserted and bleak warehouse on a very large screen. He is alone, as if he has no friends. It really does look heartbreaking. For me it is strange, as I feel such an intelligent man as Wenger must have known it is not a good depiction as a majority of people still believed in him. I knew at the time we would struggle to replace him. Football had moved on and money was king so a new manager had to operate within Arsenal’s financial constraints and equal Arsène’s achievements. There are few such geniuses out there. Maybe we have found one now in Arteta but it still remains to be seen. Another present from our ACE It shows his final days, the protests by the numptys, the constant barrage by the media, and you can see the confusion and hurt in his face as he tries to comprehend how people cannot see that they are asking the impossible – build a new stadium that befits a top team but costs a fortune, and win major trophies with a very constrained budget just when the super rich are clambering into football and spending whatever they like. 100 million was what it cost to run a top team not so long before for a year, and now it might get you a dud player. Time for a major statue outside The matches leading up to the Invincible year are delineated, the inexorable march towards the title, the draws that knocked us back, the wins that pushed us forward. It was an extraordinary achievement, belatedly recognised by Alex Ferguson in this film as he was dismissive of it at the time, saying it wasn’t a record points total and there were 12 draws. However, this video shows a Ferguson who is a big fan of Arsène. Obviously he had a lot more respect for him at the time than he let on but I do feel that the reality was that there was a great mutual dislike. The strange thing, alluded to here, is that Manchester United offered Arsène the role of manager and he turned it down. Wenger doesn’t say when that happened but it is generally believed to be when Ferguson first said he would retire but then changed his mind. So is it worth watching? I would say so for the non Arsenal fan as it gives glimpses into the man who made Arsenal, with its top class grounds, superb training facilities and high standards. It also shows that success breeds discontent, win and you are expected to keep on winning, fans get cranky, abusive and show no respect or understanding for how greatness is achieved. Fans from say West Ham or Bournemouth would love to have the problems Arsenal fans have. Our ACE had a sense of humour Foe Arsenal fans it gives us insight into how a small section of fans were allowed to show their lack of class, how a great man was hounded from his lifetime’s work instead of being allowed to walk away with his head held high when he felt he could contribute better with a different role. He should be like Alex Ferguson and Kenny Dalglish, at every match and applauded. But the overriding feeling instead is that we hurt deeply the man who gave us everything, who took on the Manchester giant who had unlimited cash and gave them a bloody nose. 2 doubles and an Invincible year, 49 matches unbeaten, a record number of FA cups, and yet he is hounded out. He should never had had to experience that and maybe that is why he agreed to be portrayed as an ordinary man watching matches alone in a dark and bleak warehouse. His last day -we will never see his like again Arsène, you were the greatest in my time, you brought in incredible players and you nurtured many others. The football was exciting, the chasing down of teams, the quest for cups, the huge teams coming to Highbury and the Emirates, the respect garnered from every quarter of football and above all else, your creation, almost singlehandedly, of the magnificent Emirates Stadium which has enabled Arsenal to stay in touch with the big boys. That is the one aspect that I am truly grateful for, that Arsenal are among the big boys, and we achieved it with a man whose integrity is unsurpassed in football. Our heads are high in the air with the man who offered Sheffield United a replay as he called foul on himself. Nobody in football wants to do that but he did. A giant among giants and he is ours. Our ACE. Merci beaucoup Monsieur Wenger et merci pour les merveilleux sentiments que vous m'avez donnés.
  3. Invincibles Our best ever? New Boys Or could these be? Player + age Lehmann 34 Ramsdale 24 Lauren 27 Tomiyasu 24 Cole 23 Zinchenko 26 Campbell 29 Saliba 21 Toure 23 Gabriel 25 Gilberto Silva 27 Partey 29 Vieira 28 Xhaka 30 Bergkamp 35 Odegaard 24 Pires 30 Saka 21 Henry 26 Jesus/Nketiah 25/23 Ljungberg 27 Martinelli 21 Are we better than the Invincibles? Ramsdale above Lehmann? Of course, Gus, you are joking, right? Better than the Invincibles, our greatest ever? I think we have to call BS on this one. Eh, no, let’s take a look at what we have and what we had and then we can say more clearly. Now, for sure, we are looking at different systems, different eras, different challenges but still there are similarities, maybe the most massive being a giant from Manchester is standing in our way. Plus, the Invincibles were a seasoned, hardened team who knew how to win big trophies. In comparison, we are a bunch of kids with potential and we are unsure if they have that killer instinct, that never say die attitude, or even the skill level required. Sorry Jens, I am a bitter man But let’s start at goalkeeper Lehmann vs Ramsdale. I am going to go Ramsdale as I was never a huge Lehmann fan. Maybe it is the Champions League final that sways it for me but it seems I am a petty man with a grudge. So 1-0 to the Arsenal, sorry, to the new boys. When I see 1-0 I automatically say to the Arsenal. Lauren vs Tomiyasu. Now first I have to say that I am choosing Tomiyasu over White as I feel he can put players in his pocket better. Lauren was a super player, unruffled and reliable. A good body of work with Arsenal and 7 trophies, I probably have to give it to him just about. Tomiyasu is similar, reliable, works hard and doesn’t let us down. A very tight 1-1 so. Cole vs Zinchenko. Tricky but if we take Ashley Cole’s career as a whole, his 107 caps for England, his huge trophy cabinet and compare that to Zinchenko’s body of work for us it is hard not to give it to him. Cole was under-rated at Arsenal but not at subsequent clubs or internationally. A lot of Arsenal fans can’t forgive him but I feel they should have recognized that he was world class. We had Gael Clichy waiting in the wings and I feel that was a big influence on the decision but Arsenal have always had a touch of stinginess about them. Maybe they should have given him the money his class deserved. Zinchenko might surpass him and I would love if he did but for now 2-1 to the Invincibles. Sol Campbell vs William Saliba William Saliba reminds me of Campbell. Both unruffled, classy in the tackle, comfortable with the ball and above all reliable. Big names can appear against us but these type of guys give us confidence. Campbell is a huge favourite of mine and he was part of the holy Trinity at Arsenal, him at the back, Vieira in midfield and Henry upfront. You have no idea how happy I would be if Saliba turned out to be better than Campbell. But for now it is 3-1 to the Invincibles. Kolo Toure vs Gabriel Magalhães This is tough. Toure combined very well with Campbell and was almost Bobby Moore like in how he won the ball but his career was never as good when he left Arsenal. I feel he was in the right defence and maybe looked a bit better than he was. So I am going to give it to Gabriel. I would certainly pick him if forced. 3-2 and one back for the new boys. Gilberto Silva vs Thomas Partey The easy answer every time for this exercise is Invincibles first but Partey is good, very good. If he had gone to Barcelona or Real early on I might have to give a different answer here but marginally the vote goes to Gilberto, I mean he won the World cup, his body of work is stronger. Again, though, Partey could change my mind over the next seasons. 4-2 to the Invincibles. Patrick Vieira vs Granit Xhaka Xhaka has done miracles, we can all agree, but Patrick is Patrick. Maybe we will never see another midfielder as good as him. 5-2 to the Invincibles. Bergkamp vs Odegaard Dennis - better than all the rest? Of course here the systems make it difficult and Odegaard plays a different role but I feel it is the closest comparison I can make. Bergkamp did not play on the wing so I can’t compare him to our wide men. Thierry Henry says that Bergkamp was the best he ever played with, which means he is up against Messi and Zidane and wins. The amazing thing is that maybe Odegaard could surpass Dennis. He is good but Dennis was Dennis. 6-2 to the Invincibles. Robert Pires vs Saka Nowadays, Pires would be criticized because he wasn’t a great defender whereas Saka can and does do both. Pires body of work is greater but I am just going to give it to Saka because I love him so much. 6-3 and another back for the new boys. Thierry Henry vs Gabriel Jesus/ Eddie Nketiah Well, you all know the answer to this one. Our greatest ever up against either Jesus or Eddie Nketiah as I am truly not sure who is better for the team, but Henry would go in all day long. We had 4 unbelievable strikers in Henry, Bergkamp, Wiltord and Kanu then, and maybe we will have 4 similar in Nketiah, Jesus, Balogun and Trossard to terrify the opponents, but at the moment I would certainly put Henry, Bergkamp and Kanu above anyone we have now. 7-3 to the Invincibles. Kanu- an Invincible sub would get into our new team? Ljungberg vs Martinelli Freddie just kept on doing it, he was loved by us all and Martinelli is also strong in our affections. Ljungberg had a more all round game and played a different role than Martinelli and I feel that I have to pick him for now but that could change in the future. 8-3 to the Invincibles. So, there you have it. A comprehensive win for the team of 2003/4. I doubt if anyone would give me a serious argument at the moment but in all seriousness, if this team could surpass our legends and go on a ten year run like the great Liverpool and Manchester United teams of the past, winning leagues and Champions league with abandon, then you can all come back to me and say, Gus, you were talking nonsense, our new boys, let’s call them the Incredibles, are better than the Invincibles and hardly any would get into an Incredible 11. Ah, I can dream.
×
×
  • Create New...