Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'is yours gold'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Футболен Клуб Арсенал
    • Мачове
    • Отбор
    • Трансфери
    • Друго
  • Фен Kлуб
    • Дейности
    • Информация
    • Kлонове
  • Arsenal-Bulgaria.com
    • Арсенал България в интернет
    • Запознай се с феновете
    • Отборът на Арсенал-България
  • Всичко останало
    • Световен футбол
    • Забавления
    • Свободна зона

Calendars

  • Arsenal Fixtures
  • ASCB Events
  • Arsenal History

Blogs

  • От другата страна
  • Спомени от нас за нас
  • ASCB Истории
  • За мечтите на едно момче
  • 30 години от великата победа на Анфийлд 89
  • Първите 15

Product Groups

  • Arsenal SC Bulgaria Membership
  • Arsenal Bulgaria Merchandise
  • Arsenal Match Tickets
  • Others
    • Национална фенсреща и общо събрание на ASCB - Созопол 2022
    • Есенна фен среща 2022г. - гр. Стара Загора
    • Национална фен среща и общо събрание Русе 2023г.
    • Есенна фен среща Плевен 2023
    • Winter fan meeting Vratsa 2024

Categories

  • Fanclub
    • News
    • Interviews
    • Reviews
  • Team
    • News
    • Analyses
    • History
    • Articles
    • London Calling
  • Podcast

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website


Facebook


Instagram


Skype


Twitter


Interests


Favourite player


Favourite beer


Branch


Card No.


City

Found 2 results

  1. Годината е 1888. Престън Норт Енд участва в първата си кампания във Футболната лига, която впрочем току-що е основана. На практика ''The Lilywhites'', което е едно от прозвищата им, са един от членовете-основатели на самата Футболна лига. През този символичен за послеписите на футбола на Албиона сезон 1888/89, те записват постижение, което е неподобрено и до ден днешен - шампион и носител на Купата на Англия без нито една допусната загуба! За първенство те изиграват общо 22 мача, от които печелят 18 и в 4 записват равенства. Родени са първите ''Непобедими''! Прозвище, което и днес кара техните привърженици да се гордеят. Престън е и първият отбор, който успява да спечели дубъл. Те печелят първенството и в последвалата кампания - 1889/90. Това са двете единствени титли във витрината на този някога славен клуб. Последното им отличие е от 1938 година. Тогава на 30 април, на стадион Уембли, е победен Хъдърсфийлд Таун с 1:0. През 1961 година пък, Престън изпада от тогавашната Първа дивизия и до днес, ''Непобедимите'' така и не са се завръщали в най-високото ниво на футболната пирамида. Вероятно самата история доказва, че този клуб заслужава отново да се нарича елитен и да бъде част от днешната Висша лига. Кой знае, може би бъдещето съществува само и единствено заради действията ни вчера и днес?! Почти 120 години след основаването на Футболната лига се заражда нещо грандиозно. Предстои да надникнем върху 20-те най-важни момента от едно епохално събитие, легендите за което навършват точно 20 години! 1. 20 септември 2002 година - Арсен Венгер заявява: ''Арсенал би могъл да запише цял един сезон без да допусне нито една загуба!'' Разбира се, последват големи подигравки с Мосюто... Кой обаче ще се смее последен?! 2. 7 май 2003 година. Арсенал - Саутхямптън 6:1. Стартът бе даден. Никой не подозираше какво ще последва... 3. Въпреки че Сол Кемпбъл бе изгонен след само 25 минути игра, Арсенал победи Евертън с 2:1 на старта на сезон 2003/04. 4. 13 септември 2003 година. Тиери Анри изравнява от дузпа и оформя крайното 1:1 срещу Портсмут на Хайбъри. Отново е избегната първа евентуална загуба във Висшата лига, след като в предходния кръг Арсенал наваксва пасив от един гол в гостуването на Манчестър Сити и побеждава с 2:1. 5. 21 септември 2003 година - ''Битката за Олд Трафорд''. Рууд ван Нистелрой току-що е пропуснал дузпа за ''червените дяволи'' в заключителните секунди на дербито. След края на мача получава заслужени ''комплименти'' от Мартин Киоун и компания. Нулево равенство в онзи ден. 6. 4 октомври 2003 година. 8-ми кръг от Висшата лига. Робер Пирес отбелязва за 2:1 в полза на Арсенал в гостуването на Ливърпул на Анфийлд. Страхотно изпълнение извън наказателното поле на ''мърсисайдци''. Много важна победа, която кореспондентът на Таймс Оливър Кейс описва като вдъхновяваща и отбелязва разликата в представянето на Арсенал спрямо предходната кампания. ''Новият им груб подход им придава по-страховит облик. Плавността, с която играят в момента им носи резултати с ефективност, граничеща с тектонската.'' 7. Датата е 18 октомври, а годината все още 2003. След само 8 минути игра на Хайбъри, Арсенал и Челси вече си бяха разменили по едно попадение. В 75 минута обаче, отново Тиери Анри бе герой за ''артилеристите'', донасяйки трудна победа с 2:1. След мача Арсен Венгер отбеляза: ''Този отбор е сплотен и сме заедно от години. Бяхме предизвикани, но този отбор е печелил отличия заедно и сега ставаме още по-обединени.'' 8. Първото за сезона дерби на Северен Лондон - 8 ноември 2003 година. Отново трудна, но сладка победа за ''топчиите''. Герои този път са Робер Пирес и Фреди Люнгберг. 2:1 срещу ''шпорите'', които впрочем повеждат на Хайбъри след само 4 минути игра. Ще спре ли някой Арсенал? 9. 1:1 на гости на Болтън Уондърърс. Голове от Хенрик Педерсен за домакините и Робер Пирес за Лондончани. Именно на този стадион мечтите на Арсенал през предния сезон са разбити на пух и прах. Затова след мача Арсен Венгер е на мнение, че тази точка ще бъде жизнено важна за Арсенал в края на сезона. Казвайки това, той визира силното представяне от страна на Болтън. 10. На Боксинг Дей ''топчиите'' разбиват Уулвс като домакини със 3:0. Тиери Анри се отчита с 2 гола в мача, а другото попадение идва след автогол на Джоуди Крадок. 11. В първата си среща за Висша лига през 2004 година, Арсенал записва 1:1 на гости на Евертън. Това се случва на 7 януари, а автор на попадението за четата на Венгер е Нванкво Кану. Някъде тук от Таймс отбелязват, че този отбор е започнал да придобива ''Аурата на Непобедим''! 12. Една от снимките от сезон 2003/04, придобила статут на легендарна - Тиери Анри изразява радостта си след като вкарва за 2:0 срещу Манчестър Сити на Хайбъри. Датата е 1 февруари, а в края на мача Никола Анелка отбелязва почетен гол за ''гражданите''. Също така във въпросната среща Хосе Антонио Рейес записва дебют с екипа на Арсенал. В последствие ''топчиите'' ще спечелят всичките си мачове за първенство през февруари - общо 5 такива. 13. 21 февруари 2004 година. Арена на сблъсъка между Челси и Арсенал бе Стамфорд Бридж. Ейдюр Гюдьонсен даде аванс на ''сините'' след само 27 секунди игра. Патрик Виейра изравни след ''онзи'' прострелващ извеждащ пас на Денис Бергкамп в 15 минута. Едва 6 минути по-късно, Еду Гаспар отбеляза за крайното 2:1 в полза на гостите от Северен Лондон. След този мач преднината на Арсенал на върха в класирането бе 7 точки. 14. В края на месец март предстоеше сериозен тест пред Арсенал след фиаското на Олд Трафорд. Когато обаче Тиери Анри вдигне победоносно ръцете си във въздуха, то това онзачава само едно - имате проблем! Французина отново блесна с 14-та на гърба си, въпреки че в края на мача Луис Саха донесе точката за ''червените дяволи''. Тази точка е лош резултат за Манчестър Юнайтед, който отчаяно се опитваше да догони Арсенал в класирането. След мача Сър Алекс Фъргюсън отбеляза: ''Сигурен съм, че те ще успеят да спечелят Лигата. Те са наистина силен отбор.'' 15. Арсенал току-що бе отпаднал от Шампионската лига от отбора на Челси. Сега на Хайбъри идваше Ливърпул и този мач щеше да запази мястото си завинаги в летописите на футбола на Острова. Спиращ дъха трилър, завършил 4:2 в полза на Арсенал. Кой друг, ако не Тиери Анри с геройско представяне и хеттрик?! На полувремето на мача, когато ''мърсисайдци'' водят с 2:1, французина казва на съотборниците си в съблекалнята: ''Момчета, вижте, ние не можем да загубим този мач! Просто нямаме право!'' След мача Жерар Олие описа Арсенал като ''ранено животно'' и отбеляза, че Тиери Анри е направил неминуемата разлика на терена. 16. Арсенал бе домакин на Лийдс Юнайтед на 16 април. Това щеше да се окаже победа номер 24 през сезона. В онази вечер Тиери Анри отбеляза цели 4 гола във вратата на гостите, а след мача Арсен Венгер го категоризира като най-добрият нападател в света. Заветната цел беше все по-близо. 17. В Англия официално имаше нов шампион! Титлата бе спечелена на терена на Тотнъм Хотспър след 2:2. Това се случи на 25 април 2004 година. Впрочем ''топчиите'' много добре знаеха какво е да станеш шампион на Уайт Харт Лейн, след като Първа дивизия бе спечелена през 1971 година отново тук, на този стадион. Щеше ли обаче Арсенал да се задоволи само с трофея? Немислимото бе по-близо от всякога, докато Арсенал просто забавляваше всички футболни привърженици с футбола, който изповядваше. 18. Месец май започна с две последователни равенства. Арсенал записа първо 0:0 у дома срещу Бирмингам, а след това 1:1 в гостуването на Портсмут. Хосе Антонио Рейс бе човекът, който спаси Арсенал от загуба във въпросното гостуване, след като Якубу Аякбени бе дал преднина на ''помпи''. ''Артилеристите'' вече разполагаха с 84 точки от 36 изиграни мача. Буквално 2 крачки деляха този отбор от безсмъртие. 19. Арсенал победи Фулъм на Крейвън Котидж с 1:0 в мач, изиграл се на 9 май. Единственото попадение за ''топчиите'' и този път бе дело на Хосе Антонио Рейес, който се възползва от груба грешка на Едвин ван дер Сар. Арсенал ги деляха 90 минути от пренаписване на историята. 90 минути, след които футбола завинаги можеше да бъде променен... 20. На 15 май 2004 година футболът си имаше име! И то беше Арсенал! Победа с 2:1 след обрат над Лестър Сити, а това означаваше само едно - 26 победи, 12 равенства и нито една загуба през сезона във Висшата лига! Новите ''Непобедими'' бяха родени! Една идея, която изглеждаше непосилна за мнозина, бе осъществена след много месеци на упорит труд и работливост на и извън терена. Както Патрик Виейра отбелязва в онзи майски ден: ''Този отбор ще бъде помнен винаги!'' Това е постижение, което завинаги ще олицетворява това как се играе футбол. В последствие този отбор на Арсенал записва цели 49 поредни мача без загуба в първенството на Англия. Поредица, която обхваща 3 сезона във Висшата лига... Is yours gold?
  2. Invincible: Arsène Wenger the movie, a review Our ACE arrives Arsène Charles Ernest Wenger = ACE Wenger and he was by far the greatest Arsenal manager in my lifetime, definitely our ace. This documentary is, in many ways, a sad reflection of the end of his days at his beloved Arsenal. Yes, it celebrates his life, his early days, the glory years and above all the invincible season, but perhaps its greatest feat is showing the ordinary man behind the genius, the guy out jogging, being put under stupid interrogation by journalists (?) at the start of his sojourn, and the heartbreak evident in his face as he got pushed out of Arsenal. His top achievement as a player One sure thing I can say about Arsène, is he never boasted about himself, he had a humble upbringing in a small town in France, it was just after the war and everything was scarce. And if he had a humble background, it was even more so in football. He was well down the ladder and it took time to climb himself upwards. Implicit in this film is that he realized he would never be a master footballer so he dedicated himself to the process of becoming a virtuoso coach and manager in his twenties. Slowly his talent was recognized. His ability to work with people is unsurpassed, it is hard to think of anyone who has a bad word to say about him. In contrast to his two biggest rivals, Alex Ferguson and Jose Mourinho, who have plenty of players with nothing but bitterness towards them. Jaap Stam, Luke Shaw, Roy Keane, David Beckham, Gordon Strachan, and Paul Pogba spring to mind but there are plenty more. Love wins out at the end? His greatest achievement, to my mind, documented in this film, is when he came to Arsenal in 1996.He really got an unprecedented amount of abuse and piss-taking. Our own Ian Wright said “who?” when asked about him. He was accused without any basis, that he had a private life scandal. Players thought this was never a football man because he didn’t look the part. No foreign manager had achieved much in England and the English football establishment and media perpetuated this myth. Eh, no, Arsène proved them wrong in spectacular fashion by winning the double in his first full season by playing beautiful football. The Double? Easy! The film has its focus on Arsène Wenger and particularly the invincible year. Us Arsenal fans know all the story and there is nothing much new in this movie. For me, though, the surprising thing is how ordinary Wenger was portrayed in many ways and there is a recurring theme of sadness as a great man is laid low, partly, at least, by idiot fans and an aggressive media. A present from our ACE -London Colney He is regularly shown watching matches from his past in a deserted and bleak warehouse on a very large screen. He is alone, as if he has no friends. It really does look heartbreaking. For me it is strange, as I feel such an intelligent man as Wenger must have known it is not a good depiction as a majority of people still believed in him. I knew at the time we would struggle to replace him. Football had moved on and money was king so a new manager had to operate within Arsenal’s financial constraints and equal Arsène’s achievements. There are few such geniuses out there. Maybe we have found one now in Arteta but it still remains to be seen. Another present from our ACE It shows his final days, the protests by the numptys, the constant barrage by the media, and you can see the confusion and hurt in his face as he tries to comprehend how people cannot see that they are asking the impossible – build a new stadium that befits a top team but costs a fortune, and win major trophies with a very constrained budget just when the super rich are clambering into football and spending whatever they like. 100 million was what it cost to run a top team not so long before for a year, and now it might get you a dud player. Time for a major statue outside The matches leading up to the Invincible year are delineated, the inexorable march towards the title, the draws that knocked us back, the wins that pushed us forward. It was an extraordinary achievement, belatedly recognised by Alex Ferguson in this film as he was dismissive of it at the time, saying it wasn’t a record points total and there were 12 draws. However, this video shows a Ferguson who is a big fan of Arsène. Obviously he had a lot more respect for him at the time than he let on but I do feel that the reality was that there was a great mutual dislike. The strange thing, alluded to here, is that Manchester United offered Arsène the role of manager and he turned it down. Wenger doesn’t say when that happened but it is generally believed to be when Ferguson first said he would retire but then changed his mind. So is it worth watching? I would say so for the non Arsenal fan as it gives glimpses into the man who made Arsenal, with its top class grounds, superb training facilities and high standards. It also shows that success breeds discontent, win and you are expected to keep on winning, fans get cranky, abusive and show no respect or understanding for how greatness is achieved. Fans from say West Ham or Bournemouth would love to have the problems Arsenal fans have. Our ACE had a sense of humour Foe Arsenal fans it gives us insight into how a small section of fans were allowed to show their lack of class, how a great man was hounded from his lifetime’s work instead of being allowed to walk away with his head held high when he felt he could contribute better with a different role. He should be like Alex Ferguson and Kenny Dalglish, at every match and applauded. But the overriding feeling instead is that we hurt deeply the man who gave us everything, who took on the Manchester giant who had unlimited cash and gave them a bloody nose. 2 doubles and an Invincible year, 49 matches unbeaten, a record number of FA cups, and yet he is hounded out. He should never had had to experience that and maybe that is why he agreed to be portrayed as an ordinary man watching matches alone in a dark and bleak warehouse. His last day -we will never see his like again Arsène, you were the greatest in my time, you brought in incredible players and you nurtured many others. The football was exciting, the chasing down of teams, the quest for cups, the huge teams coming to Highbury and the Emirates, the respect garnered from every quarter of football and above all else, your creation, almost singlehandedly, of the magnificent Emirates Stadium which has enabled Arsenal to stay in touch with the big boys. That is the one aspect that I am truly grateful for, that Arsenal are among the big boys, and we achieved it with a man whose integrity is unsurpassed in football. Our heads are high in the air with the man who offered Sheffield United a replay as he called foul on himself. Nobody in football wants to do that but he did. A giant among giants and he is ours. Our ACE. Merci beaucoup Monsieur Wenger et merci pour les merveilleux sentiments que vous m'avez donnés.
×
×
  • Create New...