Search the Community

В днешната последна част на поредицата, посветена на синдрома "Arteta Out", ще си припомним последните два сезона на Арсенал под ръководството на Микел Артета. Приятно четене! Някои хора биха казали, че Артета и неговият Арсенал са избрали много лош момент да се надпреварват с Манчестър Сити в сезон, в който „гражданите“ спечелиха всичко, каквото можеха да спечелят и завоюваха исторически за клуба требъл, след като най-накрая добавиха към витрината си дългоочакваната купа от Шампионската лига. Въпреки това инатът, упоритостта и жаждата за успехи на Артета не стихваха и това си пролича още с летните трансфери през 2023 г., след привличането най-вече на Деклан Райс, в допълнение с Юриен Тимбър, Кай Хаверц и Давид Рая. За съжаление сезонът за Юриен Тимбър не започна никак добре, след като се контузи още в официалния си дебют на старта на сезона и пропусна всички мачове до края. Това най-вероятно обърка и първоначалните тактически планове на отбора. Арсенал започна колебливо сезон 2023/2024 и още в началото се препъна срещу градските си съперници от Фулъм и Тотнъм, като и с двата отбора завърши при резултат 2:2 на свой терен. Странното е, че в първите три мача от сезона Артета реши да започне без Габриел Магаляеш в титулярния състав и това някак като че ли разваляше баланса в отбрана. След като върна Магаляеш в стартовия състав, испанецът направи и още една промяна, като след четири мача в първенството смени Рамсдейл с Рая на вратарския пост. Предстоеше мач срещу Манчестър Сити в Лондон, в който за първи път изразително си пролича залитането на Артета към дефанзивния и по-сигурен футбол с къси хоризонтални разигравания по терена. Двубоят всъщност се превърна в шахматно тактическо надиграване и този път Артета излезе победител, а единственият гол беше умело изработен в четириходова комбинация от влезналите като смени футболисти. Този успех предизвика злобните коментари на тръгващите си гостуващи фенове от стадиона, които питаха на висок глас: „За какво ви е тази победа, като правите Тотнъм лидер в класирането“. Този сезон се превърна в състезание между три отбора, като в борбата за първото място се включи и Ливърпул. След колебливи игри лидерството се променяше почти във всеки кръг и с наближаването на заключителната фаза на сезона напрежението се покачваше. През декември, преди мачовете по Коледа от „Boxing day”, Арсенал водеше в класирането с точка пред Ливърпул и пет пред Манчестър Сити. Последваха равенство на „Анфийлд“ и отново препъни камък в лицето на лондонски съперници. Загуба у дома от Уест Хям и на винаги негостоприемния „Крейвън Котидж“ след обрат от Фулъм. Така Артета загуби набързо преднината пред останалите, както и доверието в най-взискателните фенове, които отново започната да надават вой за неговата оставка. Арсенал се отдалечи на пет точки от временния лидер Ливърпул, но през новата година последва зашеметяваща серия от десет победи и едно нулево равенство на терена на Манчестър Сити, с голова разлика 38:4 и победа над прекия конкурент Ливърпул с 3:1. Така „артилеристите“ си върнаха лидерската позиция до злополучния 33 кръг, когато едва 5 кръга преди края на сезона допуснаха домакинско поражение с 0:2 от Астън Вила, в ден, в който Ливърпул претърпя загуба на свой терен от Кристъл Палас. В този ден Ливърпул и Арсенал направиха съвместен подарък и своеобразен шпалир, като едновременно освободиха пътя на Манчестър Сити към рекордната четвърта поредна титла. След претърпяното поражение лондончани бяха безупречни в оставащите си пет мача до края на сезона, но и Манчестър Сити не сгрешиха след предоставения им шанс и записаха девет поредни победи. Така Арсенал остана в битката за титлата до последния кръг и завърши на две точки от „гражданите“ в сезон, който статистически беше по-успешен от предходния с 89 точки, постигнати 28 победи, 5 равенства и 5 загуби, отбелязани 91 гола и допуснати 29, срещу 84 точки през миналия сезон, 26 победи, 6 равенства и 6 загуби, отбелязани 88 гола и допуснати 43, но усещането за разочарование сякаш беше по-голямо. Неуспехът като провал Мнозина смятаха, че сезон 2024/2025 вече ще бъде сезонът на Арсенал, но уви дори и не искаме да си припомняме за него. След проваления опит за привличане на нападател още преди сезонът да е започнал, започнаха и серията от проблеми с контузии на основни играчи. В различни периоди от отбора отсъстваха капитанът Мартин Йодегор и т. нар. starboy, определян за звездата на отбора Букайо Сака. След няколко грешни стъпки на Арсенал и Манчестър Сити, Ливърпул натрупа комфортна преднина, която успя да запази през целия сезон. И когато изглеждаше, че „артилеристите“ няма да отстъпят лесно преследването на лидерската позиция, дойдоха и следващата серия от травми на Габриел Жезус и на останалите единствени представители за върха на атаката Кай Хаверц и Габриел Мартинели. Това наложи пренареждане на позиции и преквалифицирането на Микел Мерино в ролята на централен нападател, в която се оказа, че се представя никак нелошо. Стилът на проповядвания от Артета футбол ставаше още по-предпазлив и неатрактивен, тактически Арсенал залагаше все повече на ролята на статичните положения в мачовете, което никак не се нравеше на част от феновете. За капак в този неприятен за тях сезон „артилеристите“ загубиха общо 21 точки в 10 мача, в които водеха в резултата, превърнало се в негативен рекорд за клуба. Може би единственото хубаво нещо, освен достигането до полуфинал в Шампионска лига през този сезон, е налагането в отбора на младите таланти Итън Нуанери и Майлс Луис-Скели. Тук стигаме отново до момента на разочарование, в който всеки неуспех на отбора се превръща в личен провал на Артета. Безмилостно атакуван за липсата на трофеи вече шести сезон с клуба, очакванията към него се повишават с всяка изминала година. Може би много от критикуващите забравят момента, че трофеите не са даденост, футболните турнири са състезания, в които няколко отбора се надиграват кой от тях е по-добър и по-устойчив в дългия път към върха. В тези надпревари винаги има само един победител и няма как винаги да е този, който най-много ни се иска. Да бъдеш шампион изисква много време и усилия и кандидатите винаги са няколко, които също отделят време и полагат усилия в безмилостна конкуренция. Все още неразбиращите могат да изслушат набралото популярност интервю на звездата на Милуоки Бъкс в NBA Янис Адетокумбо след отпадането на неговия отбор през миналия сезон, в което дава логично обяснение на въпрос от журналист провал ли е това, което до голяма степен кореспондира и с представянето и пораждащите се настроения към Артета. А скандиранията „Arteta Out” се превърнаха в синдром, защото колкото по-рядко Арсенал губи, толкова по-шумни стават те, когато това се случи. Видяхме това след загубения полуфинал в Шампионска лига, видяхме го след поредното второ място в класирането на Висшата лига, видяхме го след привличането на Нони Мадуеке, дори още преди да е тренирал с отбора, а го видяхме и след изравнителния гол за Съндърланд, равенството срещу Челси с човек повече на терена и загубата от Астън Вила с гол с последното докосване до топката на терена. Въпреки победите в последните два мача от Висшата лига този сезон, недоволството към Артета не стихва заради неубедителната игра на отбора, скромните победи с едва гол разлика и крехката преднина от две точки на първото място в класирането. Ще го виждаме и още при всяка удобна възможност, но се надяваме, че все по-рядко ще има поводи за това. Може би сега отново трябва да си зададем въпроса: когато създадеш очаквания и върнеш отбора в борбата за първото място, провалил ли си се, можеш ли повече от това или трябва да го оставиш на някой по-добър от теб да го довърши? Едно е сигурно и то е, че предстои да разберем! А още по-интересно и показателно за добрата работа на Артета е, че във Висшата лига статичните положения отново са на мода. След като Арсенал бяха яростно критикувани, че вкарват повечето си голове от статични положения, сега головете след центрирания от ъглови удари и фалове, както и дългите тъчове в наказателното поле, се превърнаха в редовна практика за почти всеки клуб от лигата. Практика, наложена от Артета и заимствана от другите като добре работеща. Накрая ще завършим поредицата с думите на Деклан Райс в негово интервю, в което казва за Артета: „Не го съдете сега. Съдете го, когато е спечелил всичко….“. Надяваме се всички ние феновете на Арсенал да имаме тази увереност, както очаквания, а още по-важното е момчетата на терена да я имат повече от всички останали, защото най-важното е да не забравяме, че Арсенал не е просто отбор, той е семейство!

В днешното издание на рубриката, посветена на синдрома "Arteta Out", ще си припомним ключовите трансфери за отбора от постъпването на Микел Артета в отбора досега, които се превърнаха в основата за стабилността и доброто представяне на Арсенал в момента. Приятно четене! Трансферите в отбора на Арсенал изглеждат внимателно премерени и остават впечатление, че се подбират футболисти с профил за позиции и манталитет, от които Артета е преценил, че има нужда. Освен, че се търсят поливалентни играчи, които с лекота могат да съвместяват няколко позиции, се цели укрепването на точно определени зони. Още през първия летен трансферен прозорец на 2020 г. Арсенал правят може би най-успешния си трансфер към днешна дата, като привличат възпятия от феновете „King of Brazil“ или младия бразилски централен защитник от френския Лил, Габриел Магаляеш. Излишно е да споменаваме каква роля има той днес в клуба, а интересен факт е, че отбелязва гол още в дебюта си в първия мач от новия сезон срещу Фулъм. През този трансферен прозорец беше привлечен и доказан стълб в халфовата линия, а именно Томас Партей от Атлетико Мадрид. За жалост честите му контузии го вадеха за дълги периоди от игра, с което не успя да помогне много в подобряването на представянето на отбора. Поредното бижу, което артилеристите успяват да привлекат е креативния полузащитник Мартин Йодегор, който е привлечен под наем от Реал Мадрид през зимния трансферен прозорец и след като се вписва перфектно в състава на Арсенал, се присъединява за постоянно през лятото на 2021 г. за скандалните 35 млн. евро. Предвид какво се случи с норвежеца в Арсенал, който дирижира играта на отбора и по-късно е избран и за капитан, сумата за неговото привличане си е равносилна на кражба. През този втори за водения от Артета отбор летен трансферен прозорец продължи подсилването на защитната зона с успешни трансфери като на Бен Уайт от Брайтън, Аарън Рамсдейл от Шефил Юнайтед и никому неизвестния японец Такехиро Томиасу от Болоня. Разбира се, последните два трансфера предизвикват вълна от недоволство, като Рамсдейл дори получава лични заплахи, тъй като му се носи слава, че в който отбор отиде, той изпада. Всичко това бързо утихва със солидното представяне и на двамата на терена, а историята на вратаря е толкова трогателна, че бързо печели симпатиите на много от привържениците с това как цялото му семейство са фенове на Арсенал. Photos by afcnewsroom.com През лятото на 2022 г. „артилеристите“ привличат превърналите се в ненужни в Манчестър Сити Габриел Жезус и Олександър Зинченко, които успяват да дадат нужното на отбора до такава степен, че едва не спечелват титлата, а в лагера на „гражданите“ вече забраняват да се извършват трансфери на играчи в конкурентни отбори. Все пак Артета вече е работил с тях в Манчестър Сити и добре знае как да използва техните качества (като си помисля, че си представях същото и за Стърлинг, но това е една друга тема, която не заслужава особено внимание). След силния старт на сезона, Арсенал имаха необходимост от подсилване, за да продължат доброто си представяне. Така в отбора през януарския трансферен прозорец на 2023 г. се присъединява Леандро Тросар, след дълга трансферна сага с Михайло Мудрик, който в последния момент е трансфериран в отбора на Челси срещу крупна сума. И тук е момента да отбележим, че както казват мъдрите хора: „Явно така е трябвало да стане!“, защото Тросар и до ден днешен вкарва решаващи голове за Арсенал, а някой помни ли какво се случи с Мудрик? Други два трансфера през зимата, които се превърнаха в успешни, са на Якуб Кивиор от италианския клуб Специя и……Жоржиньо от Челси, разбира се. Това отново беше посрещнато от феновете с: „Какво по дяволите!“, но с опита си Жоржиньо успяваше да внесе нужното спокойствие, когато влизаше в игра. По важното е, че лично за мен италианецът с бразилски корени от изключително неприятен, се превърна в дори симпатичен, особено след онзи гол в добавеното време на „Вила Парк“. С престоя си в Арсенал вярвам, че и на други хора е повлиял така повратно за настроението им към него. За Якуб Кивиор е ясно, че никой не очакваше нищо от него, при положение, че е взет за резерва, но когато се налагаше да влиза в игра от пейката, имаше много колебливи изяви. Много хора (сред които признавам включително и аз) бяха на мнение, че това момче не е дорасло за отбора, докато не се наложи да замени контузения Габриел Магаляеш в решителни мачове от заключителната фаза на сезон 2024/2025, както и в четвъртфинални и полуфинални двубои от Шампионската лига, в които се представи безупречно. Трансферният прозорец през лятото на 2023 г. остава впечатление, че амбициите на отбора стават все по-големи, каквото търсят да бъде и представянето им на терена. Естествено дежурният трансфер от Челси отново хвърли в недоумение привържениците на Арсенал и доведе до поредната вълна от недоволство, след като бяха дадени 75 млн. евро за Кай Хаверц, който не се слави с велики футболни умения. Все пак след това последва привличането на двама от най-стабилните изпълнители на терена в лицето на Юриен Тимбър и рекордната дълго желана покупка на Деклан Райс, която до момента оправдава всеки един цент, даден за него. Този трансфер беше жизнено необходим на отбора, особено след напускането на Гранит Джака в посока Байер Леверкузен. Странно за мнозина беше привличането под наем на Давид Рая от Брентфорд, при положение, че Аарън Рамсдейл не само се наложи на вратарския пост, но и спечели симпатиите на феновете. Това действие за пореден път доказа правилния ход на Артета, който искаше да стабилизира играта в наказателното поле, като вярваше, че Рая ще внесе нужното спокойствие и увереност това да се случи. Следващото лято на 2024 г. се превърна в по-скоро разочароващо на трансферния пазар, най-вече защото все повече се говореше и си личеше нуждата на Арсенал от нов нападател. Вместо това в отбора бяха привлечени Рикардо Калафиори и Микел Мерино, които са защитник и халф, въпреки че шеговито бих добавил как Мерино по-късно разкри своя потенциал на нападател. Не, че тези футболисти не са необходими на отбора, но всички очакваха привличането на атакуващ футболист, още повече, че с отбора се разделиха Емил Смит Роу и Еди Нкетия, което сякаш даваше заявка за привличането на нов изпълнител за офанзивния вал на отбора. В крайна сметка трансферният прозорец приключи без привличането на нападател, а в последния момент като компромисен вариант беше прибегнато до привличането на никому ненужния вече Рахим Стърлинг от…..познайте откъде? От Челси, разбира се! В сезон 2024/2025, когато всички очаквания бяха Арсенал да са основен претендент за титлата, отборът разполагаше с един единствен чист нападател, страдащ от постоянни контузии в лицето на Габриел Жезус и Кай Хаверц, който изпълняваше тази функция някак принудително, при положение, че се тиражираше мнението как той не е привлечен в Арсенал за върха на атаката. След неговата контузия и последвалата такава на Габриел Мартинели, през зимния трансферен прозорец всички отново очакваха, че „артилеристите“ вече ще имат така бленувания нов нападател. В този период в Арсенал бяха останали без спортен директор, след раздялата с Еду и очакваният трансфер така и не се случи, което оправдано отново засили разочарованието сред феновете. Образно казано ножът вече толкова беше опрял до кокала и напрежението до такава степен се усещаше във въздуха, че очакванията за силно трансферно лято бяха неизбежни. Така първо дойде новината за назначаването на новия спортен директор Андреа Берта и рекордното до момента за клуба трансферно лято на 2025 г. с привличането на общо осем нови футболисти в отбора. Photos by GiveMeSport Напрежение не липсваше, защото очакваното привличане на необходимия нападател така и не се случваше, трансферният прозорец вече се беше преполовил, а междувременно бяха привлечени Кепа Аризабалага, Мартин Зубименди и Кристиан Ньоргорд, като освен също дългоочаквания Зубименди, останалите по-скоро бяха варианти за добиване на широчина в състава. Чашата на търпение сред феновете вече преля, когато слуховете за привличането на Нони Мадуеке се превърнаха в реалност. Трансфер някак появил се съвсем неочаквано отникъде, изглеждащ напълно ненужен и то срещу 55 милиона евро, не от кого да е, а отново от Челси. Едва ли някой беше очаквал такава бурна реакция, но на следващата сутрин районът около стадиона на Арсенал осъмна с надписи „Arteta Out” върху стените с рисунки на настоящите футболисти, дори беше организирана подписка срещу реализирането на този трансфер. Все пак дългоочакваното привличане на нападател се случи след достойната за сапунен сериал драма в преговорите със Спортинг Лисабон за реализатор номер едно в Европа за миналия сезон Виктор Гьокереш. Едно момче, натоварено с много очаквания, все пак беше категоричен в избора си на отбор до последно, може би благодарение на което този трансфер се превърна в реалност. Преди него Арсенал привлече още едно подкрепление в защитата на отбора в лицето на младия испанец от Валенсия Кристиан Москера. Може би най-сладкият трансфер се случи в заключителната седмица на трансферния прозорец, когато съвсем неочаквано беше обявен Еберечи Езе, току под носа на съседите от Тотнъм, които вече подготвяха документите за неговото привличане. За мнозина беше разочароващо бездействието на Арсенал към трансфер на Езе и изглеждаше сякаш от клуба вече се бяха отказали от него, докато всички знаеха фенската принадлежност на футболиста от Кристъл Палас и не можеха да си представят как ще отиде в местния съперник Тотнъм. Photos by Arsenal Fanatics News За добри трансфери могат да се определят и подписването на нови договори на ключови футболисти като Габриел Магаляеш, Уилям Салиба и младите таланти Итън Нуанери и Майлс Луис Скели. След като вече всички си мислеха, че това е всичко, че и предостатъчно, дойде привличането под наем на еквадорския бранител Пиеро Инкапие от Байер Леверкузен. Сега остава само да им пожелаем да са здрави, без сериозни контузии и да се впишат подобаващо в отбора. В следващата част на рубриката, ще си припомним кои футболисти и как напуснаха клуба след идването на Артета и няма да го пожалим, като напомним и за неуспешните трансфери през този период. А сега ни остава да очакваме следващото предизвикателство на "Стамфорд Бридж", което или ще изстреля Арсенал още по-високо или ще намали разликата с опонентите им. Ние, разбира се, се надяваме на първото! COYG и до скоро!