Search the Community

В днешната последна част на поредицата, посветена на синдрома "Arteta Out", ще си припомним последните два сезона на Арсенал под ръководството на Микел Артета. Приятно четене! Някои хора биха казали, че Артета и неговият Арсенал са избрали много лош момент да се надпреварват с Манчестър Сити в сезон, в който „гражданите“ спечелиха всичко, каквото можеха да спечелят и завоюваха исторически за клуба требъл, след като най-накрая добавиха към витрината си дългоочакваната купа от Шампионската лига. Въпреки това инатът, упоритостта и жаждата за успехи на Артета не стихваха и това си пролича още с летните трансфери през 2023 г., след привличането най-вече на Деклан Райс, в допълнение с Юриен Тимбър, Кай Хаверц и Давид Рая. За съжаление сезонът за Юриен Тимбър не започна никак добре, след като се контузи още в официалния си дебют на старта на сезона и пропусна всички мачове до края. Това най-вероятно обърка и първоначалните тактически планове на отбора. Арсенал започна колебливо сезон 2023/2024 и още в началото се препъна срещу градските си съперници от Фулъм и Тотнъм, като и с двата отбора завърши при резултат 2:2 на свой терен. Странното е, че в първите три мача от сезона Артета реши да започне без Габриел Магаляеш в титулярния състав и това някак като че ли разваляше баланса в отбрана. След като върна Магаляеш в стартовия състав, испанецът направи и още една промяна, като след четири мача в първенството смени Рамсдейл с Рая на вратарския пост. Предстоеше мач срещу Манчестър Сити в Лондон, в който за първи път изразително си пролича залитането на Артета към дефанзивния и по-сигурен футбол с къси хоризонтални разигравания по терена. Двубоят всъщност се превърна в шахматно тактическо надиграване и този път Артета излезе победител, а единственият гол беше умело изработен в четириходова комбинация от влезналите като смени футболисти. Този успех предизвика злобните коментари на тръгващите си гостуващи фенове от стадиона, които питаха на висок глас: „За какво ви е тази победа, като правите Тотнъм лидер в класирането“. Този сезон се превърна в състезание между три отбора, като в борбата за първото място се включи и Ливърпул. След колебливи игри лидерството се променяше почти във всеки кръг и с наближаването на заключителната фаза на сезона напрежението се покачваше. През декември, преди мачовете по Коледа от „Boxing day”, Арсенал водеше в класирането с точка пред Ливърпул и пет пред Манчестър Сити. Последваха равенство на „Анфийлд“ и отново препъни камък в лицето на лондонски съперници. Загуба у дома от Уест Хям и на винаги негостоприемния „Крейвън Котидж“ след обрат от Фулъм. Така Артета загуби набързо преднината пред останалите, както и доверието в най-взискателните фенове, които отново започната да надават вой за неговата оставка. Арсенал се отдалечи на пет точки от временния лидер Ливърпул, но през новата година последва зашеметяваща серия от десет победи и едно нулево равенство на терена на Манчестър Сити, с голова разлика 38:4 и победа над прекия конкурент Ливърпул с 3:1. Така „артилеристите“ си върнаха лидерската позиция до злополучния 33 кръг, когато едва 5 кръга преди края на сезона допуснаха домакинско поражение с 0:2 от Астън Вила, в ден, в който Ливърпул претърпя загуба на свой терен от Кристъл Палас. В този ден Ливърпул и Арсенал направиха съвместен подарък и своеобразен шпалир, като едновременно освободиха пътя на Манчестър Сити към рекордната четвърта поредна титла. След претърпяното поражение лондончани бяха безупречни в оставащите си пет мача до края на сезона, но и Манчестър Сити не сгрешиха след предоставения им шанс и записаха девет поредни победи. Така Арсенал остана в битката за титлата до последния кръг и завърши на две точки от „гражданите“ в сезон, който статистически беше по-успешен от предходния с 89 точки, постигнати 28 победи, 5 равенства и 5 загуби, отбелязани 91 гола и допуснати 29, срещу 84 точки през миналия сезон, 26 победи, 6 равенства и 6 загуби, отбелязани 88 гола и допуснати 43, но усещането за разочарование сякаш беше по-голямо. Неуспехът като провал Мнозина смятаха, че сезон 2024/2025 вече ще бъде сезонът на Арсенал, но уви дори и не искаме да си припомняме за него. След проваления опит за привличане на нападател още преди сезонът да е започнал, започнаха и серията от проблеми с контузии на основни играчи. В различни периоди от отбора отсъстваха капитанът Мартин Йодегор и т. нар. starboy, определян за звездата на отбора Букайо Сака. След няколко грешни стъпки на Арсенал и Манчестър Сити, Ливърпул натрупа комфортна преднина, която успя да запази през целия сезон. И когато изглеждаше, че „артилеристите“ няма да отстъпят лесно преследването на лидерската позиция, дойдоха и следващата серия от травми на Габриел Жезус и на останалите единствени представители за върха на атаката Кай Хаверц и Габриел Мартинели. Това наложи пренареждане на позиции и преквалифицирането на Микел Мерино в ролята на централен нападател, в която се оказа, че се представя никак нелошо. Стилът на проповядвания от Артета футбол ставаше още по-предпазлив и неатрактивен, тактически Арсенал залагаше все повече на ролята на статичните положения в мачовете, което никак не се нравеше на част от феновете. За капак в този неприятен за тях сезон „артилеристите“ загубиха общо 21 точки в 10 мача, в които водеха в резултата, превърнало се в негативен рекорд за клуба. Може би единственото хубаво нещо, освен достигането до полуфинал в Шампионска лига през този сезон, е налагането в отбора на младите таланти Итън Нуанери и Майлс Луис-Скели. Тук стигаме отново до момента на разочарование, в който всеки неуспех на отбора се превръща в личен провал на Артета. Безмилостно атакуван за липсата на трофеи вече шести сезон с клуба, очакванията към него се повишават с всяка изминала година. Може би много от критикуващите забравят момента, че трофеите не са даденост, футболните турнири са състезания, в които няколко отбора се надиграват кой от тях е по-добър и по-устойчив в дългия път към върха. В тези надпревари винаги има само един победител и няма как винаги да е този, който най-много ни се иска. Да бъдеш шампион изисква много време и усилия и кандидатите винаги са няколко, които също отделят време и полагат усилия в безмилостна конкуренция. Все още неразбиращите могат да изслушат набралото популярност интервю на звездата на Милуоки Бъкс в NBA Янис Адетокумбо след отпадането на неговия отбор през миналия сезон, в което дава логично обяснение на въпрос от журналист провал ли е това, което до голяма степен кореспондира и с представянето и пораждащите се настроения към Артета. А скандиранията „Arteta Out” се превърнаха в синдром, защото колкото по-рядко Арсенал губи, толкова по-шумни стават те, когато това се случи. Видяхме това след загубения полуфинал в Шампионска лига, видяхме го след поредното второ място в класирането на Висшата лига, видяхме го след привличането на Нони Мадуеке, дори още преди да е тренирал с отбора, а го видяхме и след изравнителния гол за Съндърланд, равенството срещу Челси с човек повече на терена и загубата от Астън Вила с гол с последното докосване до топката на терена. Въпреки победите в последните два мача от Висшата лига този сезон, недоволството към Артета не стихва заради неубедителната игра на отбора, скромните победи с едва гол разлика и крехката преднина от две точки на първото място в класирането. Ще го виждаме и още при всяка удобна възможност, но се надяваме, че все по-рядко ще има поводи за това. Може би сега отново трябва да си зададем въпроса: когато създадеш очаквания и върнеш отбора в борбата за първото място, провалил ли си се, можеш ли повече от това или трябва да го оставиш на някой по-добър от теб да го довърши? Едно е сигурно и то е, че предстои да разберем! А още по-интересно и показателно за добрата работа на Артета е, че във Висшата лига статичните положения отново са на мода. След като Арсенал бяха яростно критикувани, че вкарват повечето си голове от статични положения, сега головете след центрирания от ъглови удари и фалове, както и дългите тъчове в наказателното поле, се превърнаха в редовна практика за почти всеки клуб от лигата. Практика, наложена от Артета и заимствана от другите като добре работеща. Накрая ще завършим поредицата с думите на Деклан Райс в негово интервю, в което казва за Артета: „Не го съдете сега. Съдете го, когато е спечелил всичко….“. Надяваме се всички ние феновете на Арсенал да имаме тази увереност, както очаквания, а още по-важното е момчетата на терена да я имат повече от всички останали, защото най-важното е да не забравяме, че Арсенал не е просто отбор, той е семейство!

В този епизод от поредицата за синдрома "Arteta Out" ще си припомним един приятен сезон с не толкова приятен завършек. Целите пред Микел Артета за сезон 2022/2023 вече безспорно бяха да класира Арсенал в Шампионска лига за първи път от седем сезона извън турнира. Испанецът успя да подсили отбора на някои от позициите, за които имаше нужда с привличането на Габриел Жезус и Олександър Зинченко. След като вече беше изградил основа от футболисти, които са негов избор в състав Аарън Рамсдейл, Бен Уайт, Габриел Магаляеш, Уилям Салиба, Олександър Зинченко, Гранит Джака, Томас Партей, Мартин Йодегор, Букайо Сака, Габриел Мартинели и Габриел Жезус, Арсенал изигра може би най-добрия сезон под ръководството на Артета. Отборът играеше атрактивен и резултатен футбол, амбициран за успехи и жаден за победи, съставен основно от млади момчета, с което влязоха в статистиката като най-младия отбор във Висшата лига през този сезон. Отборът вече имаше нов капитан в лицето на наложилия се в клуба Мартин Йодегор, а Уилям Салиба най-после получи своя шанс за изява още от самия старт на сезона и даде началото на уникалната симбиоза, превърнала се в може би най-стабилната двойка централни защитници в световен мащаб, заедно с Габриел Магаляеш. За Салиба кариерата в Арсенал започна впечатляващо, след като беше избран за играч на мача още в дебюта си. В едва втория си мач си отбеляза злополучен автогол при домакинството на Лестър, който предизвика изумителна реакция на подкрепа по трибуните, защото след допуснатия гол Салиба беше надъхван и аплодиран при всяко свое докосване до топката. Французинът се реваншира подобаващо още в следващия двубой срещу Борнемут, като наниза забележително попадение от границата на наказателното поле, провокирало невярваща реакция в съотборниците му. Може би мнозина от вас все още помнят изражението на Зинченко, който падна на колене, хващайки се за главата след фамозния гол. Сезонът се развиваше чудесно и за Габриел Жезус, който реализира две попадения още във втория си мач, докато не се контузи на Световното първенство в участие с националния отбор на Бразилия и отсъства от терените в продължение на три месеца. Това не попречи на доброто представяне на Арсенал, който нижеше победа след победа в първенството и личеше, че Артета сякаш е напипал правилната формула за успех през сезона. След продължаващото добро представяне и откъсването на първото място, изведнъж Арсенал се превърна в претендент за титлата. Нещо, което и в клуба и сред привържениците беше позабравено като усещане. С това се завърна и тръпката да бъдеш част от борбата за трофеи и удоволствието сред феновете да се наслаждават на играта на отбора. Целият сезон изглеждаше като една красива приказка, но за съжаление, без щастлив край. „Артилеристите“ поставят рекорд от 248 дни на първо място във Висшата лига или от 3-ти до 33-ти кръг. Любопитното е, че втори са Нюкясъл с 212 мача през сезон 1995/1996, след което са отново Арсенал със 189 дни през сезон 2002/2003, година преди сезона на „Непобедимите“. Преди това са Манчестър Юнайтед през сезон 1997/1998 със 187 дни за една от най-сладките и първа за Арсен Венгер титла на Арсенал. Началото на сезон 2022/2023 започна ударно с 5 поредни победи, злощастна и незаслужена загуба на „Олд Трафорд“, след което поредица от 13 мача без загуба, от които 11 победи и 2 равни мача. Арсенал дори успя да победи Ливърпул за първи път от 6 сблъсъка помежду им, като изключим една победа след изпълнение на дузпи за купата на лигата. Всичко вървеше добре докато „артилеристите“ не срещнаха Манчестър Сити, предшествано от тежко гостуване на „Гудисън Парк“ и първа загуба от пет месеца, последвана от разочароващо равенство срещу Брентфорд у дома. Последвалата загуба от „гражданите“ не успя да разколебае устрема на младия отбор на Арсенал, които направиха следваща поредица от седем поредни победи, докато не дойде гостуването на „Анфийлд“ през април. Момчетата на Артета поведоха с два гола след силно първо полувреме и сякаш не си повярваха, че могат да спечелят. Двубоят завърши при резултата 2:2, както завърши гостуването и на Уест Хям седмица по-късно, отново след пропилян аванс от два гола и пропусната дузпа при резултат 1:2, след която две минути по-късно Джаред Боуен отбелязва за 2:2. Всичко това беше последвано от домакинско разочарование срещу Саутхямптън след измъчено 3:3 и развяването на белия флаг на терена на Манчестър Сити. Всичките тези разочароващи резултати бяха предвождани от контузията на правещия уникален сезон Уилям Салиба, което сложи край на мечтите за така бленуваната от „артилеристите“ титла. В другите турнири Арсенал не постигна нищо запомнящо се, след ранни отпадания в домашните купи и в първия кръг от елиминационната фаза на Лига Европа след дузпи от Спортинг Лисабон. Най-голямата загуба в този мач всъщност се оказа контузията на Салиба, което до голяма степен коства и борбата за титлата в Англия. Като цяло за феновете сезон 2022/2023 не беше приет като провал, но въпреки че според мнозина Арсенал надскочи развитието си, очакванията се вдигнаха до такава степен, че отборът вече беше спряган за претендент за титлата през следващия сезон. В следващия епизод ще разгледаме накратко представянето на отбора през последните два сезона и най-после ще сложим край на превърналата се в толкова дълга поредица. Дотогава се надяваме нашите момчета да ни зарадват след гостуването си в новия дом на Евертън, където ситуацията не е благоприятна, предвид четиримата отсъстващи основни футболисти в халфовата линия на "карамелите". За контузиите в Арсенал няма да споменаваме нищо, защото те станаха неизменна част от почти всеки мач на клуба, но със сигурност ни очаква напрегнат сблъсък в негостоприемната синя част на град Ливърпул. Пожелаваме им успех, за да ни е приятна съботната вечер и неделния ден!

В днешното издание на рубриката, посветена на синдрома "Arteta Out", ще си припомним ключовите трансфери за отбора от постъпването на Микел Артета в отбора досега, които се превърнаха в основата за стабилността и доброто представяне на Арсенал в момента. Приятно четене! Трансферите в отбора на Арсенал изглеждат внимателно премерени и остават впечатление, че се подбират футболисти с профил за позиции и манталитет, от които Артета е преценил, че има нужда. Освен, че се търсят поливалентни играчи, които с лекота могат да съвместяват няколко позиции, се цели укрепването на точно определени зони. Още през първия летен трансферен прозорец на 2020 г. Арсенал правят може би най-успешния си трансфер към днешна дата, като привличат възпятия от феновете „King of Brazil“ или младия бразилски централен защитник от френския Лил, Габриел Магаляеш. Излишно е да споменаваме каква роля има той днес в клуба, а интересен факт е, че отбелязва гол още в дебюта си в първия мач от новия сезон срещу Фулъм. През този трансферен прозорец беше привлечен и доказан стълб в халфовата линия, а именно Томас Партей от Атлетико Мадрид. За жалост честите му контузии го вадеха за дълги периоди от игра, с което не успя да помогне много в подобряването на представянето на отбора. Поредното бижу, което артилеристите успяват да привлекат е креативния полузащитник Мартин Йодегор, който е привлечен под наем от Реал Мадрид през зимния трансферен прозорец и след като се вписва перфектно в състава на Арсенал, се присъединява за постоянно през лятото на 2021 г. за скандалните 35 млн. евро. Предвид какво се случи с норвежеца в Арсенал, който дирижира играта на отбора и по-късно е избран и за капитан, сумата за неговото привличане си е равносилна на кражба. През този втори за водения от Артета отбор летен трансферен прозорец продължи подсилването на защитната зона с успешни трансфери като на Бен Уайт от Брайтън, Аарън Рамсдейл от Шефил Юнайтед и никому неизвестния японец Такехиро Томиасу от Болоня. Разбира се, последните два трансфера предизвикват вълна от недоволство, като Рамсдейл дори получава лични заплахи, тъй като му се носи слава, че в който отбор отиде, той изпада. Всичко това бързо утихва със солидното представяне и на двамата на терена, а историята на вратаря е толкова трогателна, че бързо печели симпатиите на много от привържениците с това как цялото му семейство са фенове на Арсенал. Photos by afcnewsroom.com През лятото на 2022 г. „артилеристите“ привличат превърналите се в ненужни в Манчестър Сити Габриел Жезус и Олександър Зинченко, които успяват да дадат нужното на отбора до такава степен, че едва не спечелват титлата, а в лагера на „гражданите“ вече забраняват да се извършват трансфери на играчи в конкурентни отбори. Все пак Артета вече е работил с тях в Манчестър Сити и добре знае как да използва техните качества (като си помисля, че си представях същото и за Стърлинг, но това е една друга тема, която не заслужава особено внимание). След силния старт на сезона, Арсенал имаха необходимост от подсилване, за да продължат доброто си представяне. Така в отбора през януарския трансферен прозорец на 2023 г. се присъединява Леандро Тросар, след дълга трансферна сага с Михайло Мудрик, който в последния момент е трансфериран в отбора на Челси срещу крупна сума. И тук е момента да отбележим, че както казват мъдрите хора: „Явно така е трябвало да стане!“, защото Тросар и до ден днешен вкарва решаващи голове за Арсенал, а някой помни ли какво се случи с Мудрик? Други два трансфера през зимата, които се превърнаха в успешни, са на Якуб Кивиор от италианския клуб Специя и……Жоржиньо от Челси, разбира се. Това отново беше посрещнато от феновете с: „Какво по дяволите!“, но с опита си Жоржиньо успяваше да внесе нужното спокойствие, когато влизаше в игра. По важното е, че лично за мен италианецът с бразилски корени от изключително неприятен, се превърна в дори симпатичен, особено след онзи гол в добавеното време на „Вила Парк“. С престоя си в Арсенал вярвам, че и на други хора е повлиял така повратно за настроението им към него. За Якуб Кивиор е ясно, че никой не очакваше нищо от него, при положение, че е взет за резерва, но когато се налагаше да влиза в игра от пейката, имаше много колебливи изяви. Много хора (сред които признавам включително и аз) бяха на мнение, че това момче не е дорасло за отбора, докато не се наложи да замени контузения Габриел Магаляеш в решителни мачове от заключителната фаза на сезон 2024/2025, както и в четвъртфинални и полуфинални двубои от Шампионската лига, в които се представи безупречно. Трансферният прозорец през лятото на 2023 г. остава впечатление, че амбициите на отбора стават все по-големи, каквото търсят да бъде и представянето им на терена. Естествено дежурният трансфер от Челси отново хвърли в недоумение привържениците на Арсенал и доведе до поредната вълна от недоволство, след като бяха дадени 75 млн. евро за Кай Хаверц, който не се слави с велики футболни умения. Все пак след това последва привличането на двама от най-стабилните изпълнители на терена в лицето на Юриен Тимбър и рекордната дълго желана покупка на Деклан Райс, която до момента оправдава всеки един цент, даден за него. Този трансфер беше жизнено необходим на отбора, особено след напускането на Гранит Джака в посока Байер Леверкузен. Странно за мнозина беше привличането под наем на Давид Рая от Брентфорд, при положение, че Аарън Рамсдейл не само се наложи на вратарския пост, но и спечели симпатиите на феновете. Това действие за пореден път доказа правилния ход на Артета, който искаше да стабилизира играта в наказателното поле, като вярваше, че Рая ще внесе нужното спокойствие и увереност това да се случи. Следващото лято на 2024 г. се превърна в по-скоро разочароващо на трансферния пазар, най-вече защото все повече се говореше и си личеше нуждата на Арсенал от нов нападател. Вместо това в отбора бяха привлечени Рикардо Калафиори и Микел Мерино, които са защитник и халф, въпреки че шеговито бих добавил как Мерино по-късно разкри своя потенциал на нападател. Не, че тези футболисти не са необходими на отбора, но всички очакваха привличането на атакуващ футболист, още повече, че с отбора се разделиха Емил Смит Роу и Еди Нкетия, което сякаш даваше заявка за привличането на нов изпълнител за офанзивния вал на отбора. В крайна сметка трансферният прозорец приключи без привличането на нападател, а в последния момент като компромисен вариант беше прибегнато до привличането на никому ненужния вече Рахим Стърлинг от…..познайте откъде? От Челси, разбира се! В сезон 2024/2025, когато всички очаквания бяха Арсенал да са основен претендент за титлата, отборът разполагаше с един единствен чист нападател, страдащ от постоянни контузии в лицето на Габриел Жезус и Кай Хаверц, който изпълняваше тази функция някак принудително, при положение, че се тиражираше мнението как той не е привлечен в Арсенал за върха на атаката. След неговата контузия и последвалата такава на Габриел Мартинели, през зимния трансферен прозорец всички отново очакваха, че „артилеристите“ вече ще имат така бленувания нов нападател. В този период в Арсенал бяха останали без спортен директор, след раздялата с Еду и очакваният трансфер така и не се случи, което оправдано отново засили разочарованието сред феновете. Образно казано ножът вече толкова беше опрял до кокала и напрежението до такава степен се усещаше във въздуха, че очакванията за силно трансферно лято бяха неизбежни. Така първо дойде новината за назначаването на новия спортен директор Андреа Берта и рекордното до момента за клуба трансферно лято на 2025 г. с привличането на общо осем нови футболисти в отбора. Photos by GiveMeSport Напрежение не липсваше, защото очакваното привличане на необходимия нападател така и не се случваше, трансферният прозорец вече се беше преполовил, а междувременно бяха привлечени Кепа Аризабалага, Мартин Зубименди и Кристиан Ньоргорд, като освен също дългоочаквания Зубименди, останалите по-скоро бяха варианти за добиване на широчина в състава. Чашата на търпение сред феновете вече преля, когато слуховете за привличането на Нони Мадуеке се превърнаха в реалност. Трансфер някак появил се съвсем неочаквано отникъде, изглеждащ напълно ненужен и то срещу 55 милиона евро, не от кого да е, а отново от Челси. Едва ли някой беше очаквал такава бурна реакция, но на следващата сутрин районът около стадиона на Арсенал осъмна с надписи „Arteta Out” върху стените с рисунки на настоящите футболисти, дори беше организирана подписка срещу реализирането на този трансфер. Все пак дългоочакваното привличане на нападател се случи след достойната за сапунен сериал драма в преговорите със Спортинг Лисабон за реализатор номер едно в Европа за миналия сезон Виктор Гьокереш. Едно момче, натоварено с много очаквания, все пак беше категоричен в избора си на отбор до последно, може би благодарение на което този трансфер се превърна в реалност. Преди него Арсенал привлече още едно подкрепление в защитата на отбора в лицето на младия испанец от Валенсия Кристиан Москера. Може би най-сладкият трансфер се случи в заключителната седмица на трансферния прозорец, когато съвсем неочаквано беше обявен Еберечи Езе, току под носа на съседите от Тотнъм, които вече подготвяха документите за неговото привличане. За мнозина беше разочароващо бездействието на Арсенал към трансфер на Езе и изглеждаше сякаш от клуба вече се бяха отказали от него, докато всички знаеха фенската принадлежност на футболиста от Кристъл Палас и не можеха да си представят как ще отиде в местния съперник Тотнъм. Photos by Arsenal Fanatics News За добри трансфери могат да се определят и подписването на нови договори на ключови футболисти като Габриел Магаляеш, Уилям Салиба и младите таланти Итън Нуанери и Майлс Луис Скели. След като вече всички си мислеха, че това е всичко, че и предостатъчно, дойде привличането под наем на еквадорския бранител Пиеро Инкапие от Байер Леверкузен. Сега остава само да им пожелаем да са здрави, без сериозни контузии и да се впишат подобаващо в отбора. В следващата част на рубриката, ще си припомним кои футболисти и как напуснаха клуба след идването на Артета и няма да го пожалим, като напомним и за неуспешните трансфери през този период. А сега ни остава да очакваме следващото предизвикателство на "Стамфорд Бридж", което или ще изстреля Арсенал още по-високо или ще намали разликата с опонентите им. Ние, разбира се, се надяваме на първото! COYG и до скоро!

Утрешната вечер в Северен Лондон ще бъде специална. Арсенал се изправя в двубой от програмата на Шампионска лига срещу Байерн Мюнхен или иначе казано най-неудобния си съперник в Европа. Според мнозина този мач не е от голямо значение, предвид факта, че няма да повлияе в класирането им в елиминационната фаза на турнира, но Микел Артета едва ли мисли така! В момента и двата отбора са във върхова форма и заедно с Интер са единствените с пълен актив от точки в европейските си мачове, като след изиграни четири мача си разделят първото място в общото класиране. Любопитното е, че „артилеристите“ все още нямат допуснат гол в турнира. Позицията на двата отбора придава особено голям заряд на двубоя в опит да се докажат кой е най-добрият в Европа към днешна дата. Арсенал се наложи категорично над местния си съперник Тотнъм в неделното дерби на Северен Лондон, а Байерн Мюнхен продължиха победния си поход в Бундеслигата, където до момента от 11 изиграни мача, имат 10 победи и 1 равенство. Напрежението пред лондончани е една идея по-голямо, предвид предстоящото им поредно Лондонско дерби идната неделя като гост на втория в класирането в Премиер лийг Челси, както и възможността да се докажат пред футболния свят срещу най-сериозното си предизвикателство до момента през сезона. В градското дерби на Северен Лондон Арсенал доказа, че освен на терена, може да е качествен и на трибуните! Едно е ясно, в Арсенал ще искат да се наложат над Байерн в опит за своеобразен реванш за всички неприятни за отбора резултати срещу този съперник и точно сега „артилеристите“ имат качеството, вярата и всички футболни аргументи да го направят. За лондончани се очаква готови за игра да бъдат Виктор Гьокереш и Мартин Йодегор, като с травми продължават да бъдат Габриел Магаляеш, Кай Хаверц и Габриел Жезус. За баварците големият отсъстващ ще бъде Луис Диас, който е наказан за безрасъдно допуснатия червен картон в предния мач при победата над ПСЖ, именно с два гола на колумбиеца. Контузени в отбора освен Ямал Мусиала, са левият бранител Алфонсо Дейвис и бившия футболист на Арсенал Серж Набри. С какъв състав ще излезе Артета и дали ще ротира играчите си, остава загадка. След като испанецът вече има равностойни изпълнители за почти всяка позиция на терена, вече епидемията от контузии не се усеща толкова осезаемо, но при положение, че много от хората с травми се завръщат, е любопитно как ще бъде подходено към този мач и ще се даде ли почивка на някои от титулярите, които участваха в двубоя с Тотнъм. Не по-малко интересно е как ще подходи и Винсен Компани, предвид знанието му за солидността в отбора на Арсенал, които принудиха дори Арне Слот и Пеп Гуардиола да подходят предпазливо срещу тях. Съревнованието с Байерн може да даде отговор на въпроса колко високо може да стигне Арсенал? С ясното съзнание, че същинската битка в Шампионската лига предстои през пролетта и тогава е от изключителна важност моментната форма на отборите, една победа срещу Байерн Мюнхен ще даде сериозна заявка в претенциите за върха на Европа и ще изпрати стряскащо послание към останалите отбори колко неприятен съперник е всъщност Арсенал в момента за всички останали. Ние остава да пожелаем успех на момчетата на терена да излязат от двубоя със самочувствието на победители, да се съхранят от нови травми и да продължават да ни радват с представянето си по футболните терени. COYG!!! Българските фенове могат да наблюдават срещата пряко по bTV Action и организирано с други съмишленици в бар "Академията Дианабат" в София, "Златната Овца" във Варна, "Клуб 7" във Велико Търново, бар "Петното на Роршах" в Пловдив, "Пивоварната" в Бургас, бистро "Колодрум" в Стара Загора, собственото място за фенове на Арсенал "КлубЪ" в Шумен, "Алиби" в Русе, бистро "Енерджи" във Враца, както и в Добрич, Плевен, Благоевград и другите градове при направена организация на местно ниво.

The Carabou Cup – what is it good for? Absolutely nothing? The top nine league cup winners Team Wins R/up Years Years R/up Liverpool 10 4 1981, 1982, 1983, 1984, 1995, 2001, 2003, 2012, 2022, 2024 1978, 1987, 2005, 2016 Manchester City 8 1 1970, 1976, 2014, 2016, 2018, 2019, 2020, 2021 1974 Manchester United 6 4 1992, 2006, 2009, 2010, 2017, 2023 1983, 1991, 1994, 2003 Chelsea 5 5 1965, 1998, 2005, 2007, 2015 1972, 2008, 2019, 2022, 2024 Aston Villa 5 4 1961, 1975, 1977, 1994, 1996 1963, 1971, 2010, 2020 Tottenham Hotspur 4 5 1971, 1973, 1999, 2008 1982, 2002, 2009, 2015, 2021 Nottingham Forest 4 2 1978, 1979, 1989, 1990 1980, 1992 Leicester City 3 2 1964, 1997, 2000 1965, 1999 Arsenal 2 6 1987, 1993 1968, 1969, 1988, 2007, 2011, 2018 All hail King George If it wasn’t for George Graham we wouldn’t even have the two miserable League Cups we have in 1987 and 1993. And if it wasn’t for the Heysel stadium tragedy which meant English clubs were barred from European competition maybe George would have had his priorities elsewhere. It might be just the one. Coca Cola Cup? Why not, George? Do you know we are ninth in the table of league cup winners? Tottenham are above us on four. And everyone knows what Tottenham are. They won it twice before us and twice after that. What does that make us? Shitter than shit? City win it as a warm up Pep, the standard to which Mikel is compared gets a win there most seasons. City have picked up six since 2014 and Pep has five since then. City have eight in total. They can win the league and league cup, why can’t we? Pep likes a League Cup Liverpool won it twice under Klopp so he cared about it. And Liverpool won it four times in their glory years in the 80’s. Chelsea won it three times under Abramovich so he also saw value in it. Ferguson won it four times in his glory years. Arsene could never win it and maybe Mikel will be the same. It is good to be beaten so we concentrate on the League and CL? I have shown that teams can win the league cup and the title even if not necessarily in the same year but in the same time frame. It is no barrier to success. Yet I have heard every year that we go out since Arsene’s time that it is best we were beaten so we can concentrate on the league or the Champions League. How come the other big teams don’t think the same? Alex Ferguson also liked the League Cup Because the league cup gives the squad games so they can come on and do a job if necessary and that has certainly been a weakness in the latter Wenger years and the recent Arteta ones. The squad gets beaten. Which means it is not good enough. Guardiola set his stall out for 2 strong teams right from the start and City had the financial nous to get it for him ( I wonder legally?) Pep brings on players and you wonder are they better than the guys he takes off. The squad players shine in the cups? We have not really been able to do that under Arteta. Eleven players get flogged unmercifully every week because he needs to win. But now? We have gone to a team in North London and won without Martin Odegaard and Declan Rice, two of our very best. I feel we have two teams now although our second choice goalkeeper is now unproven without Ramsdale. Still a keeper’s job in a Carabou cup may not be too strenuous. Raya could stay to give them maturity. Jorginho, Zinchenko, Jesus, and others need full games badly. We could probably put out a second string that a midtable team would like to have. Martin Odegaard - we do need a back-up playmaker I still feel that we are vulnerable to injuries as we cannot really do without key players too long. If the squad players step up in the league and FA cups it will give us all far more confidence. I would love to see them destroying teams so that we say let’s play them instead. Where are we at this season? So what have we learned so far this season? I think one thing is that Martinelli should start as he wears out the full back and Trossard can come in and score whereas Trossard doesn’t leave the full back almost dead on his feet if he starts. He plays a different game but he can be bundled off the ball a bit too easily. Trossard sub for me but a starter in the cups. He has an eye for goal and the ability to do the unpredicted. A good player to have. Could Bolton be our first step towards a long-awaited Carabou Cup? Timber looks class. He seems the right mix of pure talent and competitiveness to be a winner. Calafiori also will improve the team. I feel he will get many chances although defenders don’t get subbed so often. Merino seems to be one that has improved with age. Partey has done well but he doesn’t seem to have the legs for 90 minutes. If Merino takes over I feel that will be a step up. Danger with Odegaard? Odegaard may be the problem unless, say, Nwaneri steps up. Smith Rowe could come in and do a job in the past but he is now performing great for Fulham so we hope Nwaneri could be the guy. Heaven and Skelly will surely get their chance against Bolton and we need them to shine. They must be on the bench for a reason. I would like to see Arteta have a definite team for the Carabou Cup and to go on and win it with them. Yes, play them in the final. All the top teams except Wenger’s have got plenty of titles alongside it. We need this boy to be a teenage sensation Go on, Mikel, show us what the youngsters and a few veterans are made of and win it for us. And follow it up with the title or the Champions League as well for good measure. We won’t complain.

Арсенал гостува на Тотнъм Хотспър в дербито от 4-ти кръг на Висшата лига. В момента "артилеристите" заемат 6-то място със 7 точки на сметката си, докато "шпорите" се намират на 13-та позиция с 4-точков актив. Арсенал е в търсене на трета поредна победа като гост на вечния си враг след 0:2 и 2:3. При всички положения първото за сезона дерби на Северен Лондон, който винаги е бил червен, вещае минути на неспирна битка на терена. Ето и по-важното преди мача: Кога: 16:00ч. българско време; Стадион: Тотнъм Хотспър, Лондон; Телевизия: Диема Спорт 2; Рефер на двубоя: Джаред Джилет; Новините в Арсенал: Дербито пропускат Такехиро Томиясу, Кийрън Тиърни, Микел Мерино, Деклан Райс и капитана Мартин Йодегор. Английския национал няма да бъде на разположение поради червен картон, докато останалите изброени са с травми. Най-близо до своето завръщане от контузените е Мартин Йодегор. Очакванията са Габриел Жезус да се завърне в отбора този следобед, а под въпрос до последно е Рикардо Калафиори. Всички останали състезатели в отбора са на разположение за селекция. Микел Артета преди мача: "Чувствам се наистина щастлив за новия ми договор. Това просто показва хармонията между мен и всички в треньорския щаб. Това е едно страхотно пътуване за всички нас в търсене на нови цели. Амбициите ни са големи и желаем да ги превърнем в реалност. Да работим заедно в този клуб е просто върховно усещане. Сами по себе си мачовете с Тотнъм винаги са били неразделна част от фолклора на привържениците. Желанието ни за този мач бе да играем в нашите цветове, но за съжаление някои решения не зависят от нас. В крайна сметка, без значение кой екип носим, ние трябва да бъдем съсредоточени във всяко действие. Нужно е да сме хладнокръвни и безапелационни. Тотнъм е опасен противник, така че сме напълно наясно на какво са способни техните играчи. Ние обаче също разполагаме с извънредно много качество в редиците си. Чакат ни вълнуващи минути и битка до края. Отиваме за победа." Игра с прогнози във форума на ASCB:

Do we have two teams and do we now have strength in depth like Manchester City or not? Team who started against Wolves David Raya O. Zinchenko Gabriel Magalhães W. Saliba B. White D. Rice T. Partey M. Ødegaard (c), Gabriel Martinelli K. Havertz Bukayo Saka The alternatives A. Ramsdale K.Tierney R. Calafiori J. Timber T. Tomiyasu J. Kiwior Jorginho M. Merino F. Vieira E. Nwaneri L. Trossard E. Nketiah R. Nelson Gabriel Jesus Raya Raya has cemented his place Above I have listed the team chosen against Wolves as a possible first team, although with obvious question marks over some positions. I will go through these against the best of the rest. Raya is Arteta’s man and I feel most fans are happy with that. But Ramsdale (if he stays)is a good substitute and I do not believe, with a good run in the side, that we would be weakened if he was playing. Strong at goalkeeping. White, Saliba, Gabriel, Zinchenko Calafiori has to come in? The defence is where there is now serious competition. Calafiori was surely not bought to be on the bench so that means Zinchenko to swap places? Can he take Gabriel’s place instead? I feel that the Saliba/Gabriel partnership is written in stone now so it would take an injury for it to be shaken up. White, Calafiori, Timber, Kiwior and Tomiyasu can all play central and full back so that leaves Zinchenko and Tierney as full back options. 9 for 4 positions seem to be strong and only Tierney has big question marks over whether he can complete a season. I suspect that Timber and Calafiori are the biggest contenders for a first choice position but Ben White’s understanding with Saka makes him hard to shift. Calafiori to replace Zinchenko then is my belief. Strong at defence. Partey, Rice and Odegaard next. Declan Rice will be hard to replace Rice and Odegaard are nailed on but Partey’s position seems open. Merino, if he comes, surely will take that spot. Jorginho always does well and would be first choice at most teams. Nwaneri seems to have pushed himself into the first team squad at 17 but he would need Rice to go back as he is an attacking midfielder. I suspect he is there for a reason and may well be the first academy player in a while to nail down a place. Still very young, though. Fabio Vieira and Zinchenko could do a job but neither are as good as the first choice. Havertz also does a good job in midfield. I feel we have reasonable strength in midfield but Rice and Odegaard are better than the rest and either or both getting injured could derail our title chances. Midfield not quite so strong in depth. Martinellli, Havertz, Saka Kai Havertz - is he the striker that we have needed? Attack is the area where we have the most concerns. Havertz up top seems to be working despite the 60 million being down the drain :). Jesus probably is not quite superstar level. Saka and Martinelli (if he has rediscovered his mojo) are possibly the 2 best wingers in world football. Trossard is an excellent backup. Nelson also puts in a reliable shift when called upon but that seems rare nowadays. For Nketiah it is the same. Attack seems vulnerable to something going wrong. Six are certain I think we can say that we have 6 players written down from the start: Raya, Saliba, Gabriel, Rice, Odegaard and Saka. Calafiori and Timber may well prove to be the equal of Saliba/ Gabriel. But Rice, Odegaard and Saka do not have alternatives in my opinion. Three subs were used against Wolves, Timber for Zinchenko who was struggling a bit, Trossard for Saka who had got a yellow card, and Jesus for Rice who wasn’t as good as normal. The final two came on late when we were 2-0 up. Arteta doesn’t seem to like subs whereas Guardiola often uses all five. I feel that is a weakness, that Arteta doesn’t really trust certain players. Players come on after 80 minutes which makes it very difficult to have an impact. Jurrien Timber looks like a player you cannot leave out We were lucky with injuries last season. The previous year we were unlucky. I reckon that what is above raises question marks about our depth if something goes wrong. A top notch striker, winger and midfielder would be useful. But they would have to get game time. The fringe players last year got very little. For example, Reiss Nelson had 14 sub appearances in the league but I doubt if he got 90 minutes in total. Nketiah similar. Emile Smith Rowe also. Without game time players cannot improve and feel comfortable in the team. More players need starts and games I have listed 25 players and obviously some of the academy guys from pre-season are trying to push for a spot but I reckon no more than 15 players will get regular starts. Last year only 15 got 10 or more. If Arteta continues with late or little subbing then how will the fringe players get match-wise? You may hardly get the ball in a few minutes. Saka is irreplaceable I feel I firmly believe that we can only have a strong squad by rotation, by longer subbing, and by players feeling trusted. We will get punished this season if Arteta follows the same pattern as last year. Unless we get lucky with injuries again and the 6 critical players listed above start almost every game. My conclusion is that our strength in depth is open to question. We certainly do not have a like-for-like reserve in many positions. We will also probably have many players with limited game time when we do need a game-changer. I believe that Arteta needs to change his ways. I doubt if he will. We might pay for that.

The real top six? In every full decade since I became an Arsenal supporter Arsenal have won the league except 2010 to 2019. I came onboard in 1969 and in 1971 we won the famous double. In 1989 we won at Anfield on the last day. In the 90’s we had 1991 and 1998 and in the new millennium we had 2002 and 2004. Since then nothing. But I am very hopeful for this decade to correct this blight. Surely this is the best set of players since Arsene Wenger’s heyday? Martin Odegaard: Our Captain Supreme However, If we don’t start winning trophies again we could go out of the top three English teams as Man City and Chelsea are coming up behind us. In this table of most successful English teams here 15 most successful English clubs in football history by major trophies won (givemesport.com). They exclude certain trophies because of their limited reach such as the Charity Shield and World Championships. Arsenal are 3rd with 30 trophies. Man City, if as expected, win the league and the FA cup will have 28. Chelsea are on 25. Surprisingly, Aston Villa are next on 20, but they will surely not catch us in my lifetime even if Unai Emery performs miracles. But, if we don’t start winning trophies soon, City will surely overhaul us, possibly by next year. Ian Wright right again Of course, City are facing charges going back to 2009 so they could lose all their modern trophies which means they go out of the top six and the Spuds come in. Arsenal drop down the top six? I will diverge for a moment to talk about the top two, Liverpool on 46 and Man Utd on 43. I cannot see them being caught possibly ever, although that top two could change positions quite easily. But we are the vulnerable ones. If Chelsea can get back to the Abramovich glory days they could also catch us in a few years. 18 of their major trophies have been won since 2000, an astonishing haul. We could go down to 5th place if we don’t start winning. Are there really more trophies in this team? And that is the real top six: Liverpool, Manchester United, Arsenal, Manchester City, Chelsea and Aston Villa. They include the final top four of this season 2023/24. Chelsea scrambled into 6th so 5 of the real top six are in the top six. City and Chelsea are the cuckoos, though. Incredible wealth and clever football policies have brought them a majority of the 21st century trophies. City, I should point out, have won 18 trophies over this time and possibly this month that will go up to 19. At least we can’t fall further What does it all mean for Arsenal and its support base if we go down to 5th? I should point out that 5th is our bottom position for a long time as Spurs are 7th on 17 trophies and Everton 8th on 15. They and Villa are not coming near us anytime soon. So we will remain 5th, if that happens and not lower. Still, it will have an impact on our standing in world football. And on our support. Can Emery hold Villa together? Chelsea and City fans are mostly new, young people attracted by the success and claiming bragging rights over the still current top three of Liverpool, Man Utd and Arsenal. Existing fans rarely change so the demographic changes over time if you don’t win. The current top three have probably lost some new support to the upstarts and if Liverpool go backwards after Klopp that will get worse. Who will make the top four next season? It is becoming hard to see where the contenders are going to come from next season. City and Arsenal look solid but the rest? Villa have imploded at the end but I guess Unai Emery will have them ready. There is no better expert at juggling European football so I would expect them to handle the Champions League well. But can they be contenders or even retain their Champions League spot? Man Utd look a shambles at the moment and they must move quickly to get back to the top to retain their position. To me, looking at their squad, they need too many new players to quickly turn things around. A new Slot machine or Poch marked Pensioners? With Liverpool it is almost impossible to say. It is rare for a new manager to take over from an iconic one and do well but Liverpool have form in this regard. Bill Shankly resigned and Bob Paisley took over to make Liverpool possibly the greatest English team of all time. But Arne Slot? Can he take the jump up in class and the huge pressure that comes with managing European royalty? We shall see but I would not be optimistic. I have a feeling that big personalities, which even Klopp struggled to keep in line, will prove too much for Slot. He will need a clearout like Arteta did but will he be given the chance? I doubt it. Somehow I see a short run for him. Howe can Eddie do it? Chelsea may improve but I am not convinced that Pochettino has really got the mojo he had at Spurs. They had a pretty good end to the season and without Champions League may be able to capitalise on the teams that have. Such a big squad means that handling the lesser European trophies is easier for him. Newcastle sell up and Spurs have Ange’st? Newcastle have also run into financial problems and may have to sell some players. Eddie Howe is good but his team have been very inconsistent. They need to improve a lot to contend and if Isak and Guimaraes goes it is hard to see how (forgive the pun). Spurs fans think Postecoglou is the crazy one Tottenham walked themselves into a lot of bother at the end. The supporters threw away a chance of Champions League just to do over the Arsenal causing Ange Postecoglou to have a meltdown. I cannot say this any stronger, every team is trying to get any little margin in their favour, from dark arts, improved training and diet, set piece setups, statistical analysis, mindgames, but crucially, getting the fans behind them to give that little extra push when they need a hard fought win. Is it possible that Son, normally so clinical in one on ones, as I understand it the best in the Premiership, was subconsciously thrown off by the vibe from the crowd to lose? It was certainly not consciously as Son is an excellent professional. There is now a rift and if such a superb manager as Postecoglou goes, whither Spurs? I think he will have offers. Can they get rid of Daniel Levy and get a chairman who wants to win? Doesn’t seem likely. And the winner is? Last year I tipped Villa to make the top four along with Arsenal, City and Man Utd. Utd fell apart but I didn’t do badly. Arsenal could have struggled with Champions League as Newcastle and Man Utd did. And so next season? It is hard to see beyond City and Arsenal again. I cannot see a team beyond the eight I have mentioned making top four and I feel that the next six will battle it out for the bottom two spots. I have absolutely no confidence in any choice but I am going to plump for Chelsea and Villa. We always are So, Arsenal, finally, then City, Chelsea and Villa. Regular readers know that my predictions have been good so far, getting many things right or at least close to right. However, this next season is very hard to call. So many teams have problems that anything can happen. But maybe we can capitalise on that. Good old Arsenal, we’re proud to say that name.