Search the Community

Where can we finish 2026? The final 8 Everton (H) Bournemouth (H) Man City (A) Newcastle (H) Fulham (H) West Ham (A) Burnley (H) Palace (A) I once again have Dave Hardy by my side as we find a way to look into the future for what could be a great season. Dave Hardy’s predictions are in blue. So, what can we say for certain? If we win all we will get 91 points, our best ever. Better than the 90 of the Invincibles. Also if we do that we will win with a guaranteed 2 matches to spare but probably more like three. Which makes winning our last 3 probably harder as we might be on holiday in our mind. Will Arteta be desperate, though, if beating the Invincibles is possible, to win all just as Wenger pushed his guys not to get beat long after the title was won? I think yes, and Gabriel Heinze will be screaming at everyone to treat every match as critical, as well. I think he has added a killer mentality to Arsenal which Arteta, as his strong buddy, regards as that extra push to get us over every line. Has this proven winner Gabriel Heinze been brought in to get us over the line? So can we win all 8? Everton at home we will know very soon. We have a good record against them and Arteta knows David Moyes inside out. I feel 2-1 will be the scoreline but a bit easier than that score indicates. Dave Hardy says we start this final marathon with Arteta's former team. Even with Moyes at the touchline, they've been quite inconsistent, plus we do have quite a decent record against them at home, so I reckon we'll keep it that way. 3-1 for Dave and 70 points for both. So 70 points which I feel will get us Champions League and our first Wenger trophy of the season. Buddy number one David Moyes does us a favour I don’t know whether it is strange or not but probably the three managers that Arteta is closest to are our next three. The aforementioned David Moyes who Arteta was captain for at Everton, Andoni Iraola was alongside him as a youth footballer in the Basque country and they have remained close ever since, and of course, the famous Pep Guardiola with which he is strongly entwined. An advantage or disadvantage? We will find out soon enough. Bournemouth, again at home, is surely one we cannot afford to lose. They have only 9 wins all season but a massive 13 draws, by far the highest of any team. A potential banana skin, then? A draw could put City a potential 2 points behind us and reawaken their hopes and make us nervous. I would take a 1-0 to make George Graham happy. Buddy number two Iraola also does us a favour After the international break, and probably quarter finals in the FA Cup and the Champions League, we host Bournemouth. Last season they've managed to turn the game around and do the double on us, but this season their form is a bit different, so I'll go with a steady 2:0 win here. 73 points each And then the biggie, the match of the season, A Man City away which has been inconsistent for two seasons in a row. Still, at home they have only lost once all season to Liverpool and a draw may well be the best we get. I would take 2-2 and keep our title hopes strong. Something of a favour from last buddy Pep Probably the big one for this season. Two years ago we were in pretty much the same situation, and we've thought that a point here will be a good result. It almost was, but that damn Aston Villa had different plans for us. Back to the main point, I still don't think that we can go and win every single game all the way to the end, but I have a sense that the Carabao final against City, will be a vital turning point for us. 74 points each Newcastle at home and they regularly give us hard matches. Eddie Howe packs the defence and uses the speed of his forwards to to get breakaways. If he gets lucky he could win. But his away from is dreadful, they are way behind us on points, and there can be no excuses, we must win. I say 3-0 as they have an uncharacteristic bad day against us. After City, we've got another bout with Newcastle. Last season a Declan Rice belter was enough to seal us the final 3 points of the season, so I reckon that we can beat them once more. Plus historically, they have just a single league win over us at the N5 ever since we moved there. 77 points each We then head into 3 out of 4 London derbies the first of which is against Fulham at home, which is a sort of Arsenal lite with several ex players there. They have been good at home, and taken some nice scalps and Marco Silva must look on with envy at another young manager who has far bigger resources than he has. They are not so good away but I feel that this could be a draw and a wobble and 2-2. A London Derby is always a 50/50 game, and Fulham are quite a decent team this season, even though they are far off the European places. At this point with only 3 games left after that (and with the possibility of City's game in hand being played), this game comes as the first match point in our quest for the title. Dave goes 2-0 to us. 78 points for me and 80 points for Dave West Ham away next but here I feel more confident. They are worse at home than away and I think a nice win here at 4-1 puts us back on track. Another London Derby, with a huge stake for both teams. On one side we have the Hammers who are fighting to stay in the Premier League and on the other are the mighty Arsenal cruising on the way for a first league title since 2004. Over the past two seasons, The London Stadium has been a very generous place for us, as we scored 11 times in those two games. So I think that it'll be another free scoring game, and another 3 points to The Arsenal. 3-1 to Arsenal 81 points for me and 83 points for Dave Burnley at home in our final home match and I just can’t see them getting anything from us. I think they will finish bottom as Wolves will put in a great fight to stay up. I feel 3-0 will give us 84 points. That may even give us the title and cue huge celebrations at the Emirates. The last home game of the season, could potentially mean that we can celebrate the first league title at the Emirates. By the time this game comes, Burnley would most likely be relegated with nothing else but their honour to play for. So I expect a fabulous performance from us, and a rampant win before we can drown in beers and tears of joy. 4-0 for Dave 84 points for me and 86 for Dave And finally Palace away and presumably Oliver Glasner’s last match. They have had nothing much to play for, for a lot of this season and we also may have nothing to play for but I think if we get the first goal we will win. I say 2-1 to us and we win the title with 87 points Will Glasner be dreaming of this team by then? For the final matchday of the 2025/26 season, we have a London Derby with Palace. I can only hope that by that time everything will be decided, as I'm not ready for a repeat of the 23/24 season and that Everton game at the end. Since Ebe Eze won us the 3 points at the Emirates, it would be written in the stars for him to do it once more at his old ground. Also 2-1 for Dave to us, so that leaves us 87 points for me and 89 points for Dave. Us bottlers will enjoy our beers We win the league and the bottlers all lose. 4 teams have been better than us since the new century, Man City, Chelsea, Man Utd and Liverpool but somehow we are the only ones called bottlers. We will enjoy all our bottles and our draughts and our cans. Up the Arsenal!

В днешната последна част на поредицата, посветена на синдрома "Arteta Out", ще си припомним последните два сезона на Арсенал под ръководството на Микел Артета. Приятно четене! Някои хора биха казали, че Артета и неговият Арсенал са избрали много лош момент да се надпреварват с Манчестър Сити в сезон, в който „гражданите“ спечелиха всичко, каквото можеха да спечелят и завоюваха исторически за клуба требъл, след като най-накрая добавиха към витрината си дългоочакваната купа от Шампионската лига. Въпреки това инатът, упоритостта и жаждата за успехи на Артета не стихваха и това си пролича още с летните трансфери през 2023 г., след привличането най-вече на Деклан Райс, в допълнение с Юриен Тимбър, Кай Хаверц и Давид Рая. За съжаление сезонът за Юриен Тимбър не започна никак добре, след като се контузи още в официалния си дебют на старта на сезона и пропусна всички мачове до края. Това най-вероятно обърка и първоначалните тактически планове на отбора. Арсенал започна колебливо сезон 2023/2024 и още в началото се препъна срещу градските си съперници от Фулъм и Тотнъм, като и с двата отбора завърши при резултат 2:2 на свой терен. Странното е, че в първите три мача от сезона Артета реши да започне без Габриел Магаляеш в титулярния състав и това някак като че ли разваляше баланса в отбрана. След като върна Магаляеш в стартовия състав, испанецът направи и още една промяна, като след четири мача в първенството смени Рамсдейл с Рая на вратарския пост. Предстоеше мач срещу Манчестър Сити в Лондон, в който за първи път изразително си пролича залитането на Артета към дефанзивния и по-сигурен футбол с къси хоризонтални разигравания по терена. Двубоят всъщност се превърна в шахматно тактическо надиграване и този път Артета излезе победител, а единственият гол беше умело изработен в четириходова комбинация от влезналите като смени футболисти. Този успех предизвика злобните коментари на тръгващите си гостуващи фенове от стадиона, които питаха на висок глас: „За какво ви е тази победа, като правите Тотнъм лидер в класирането“. Този сезон се превърна в състезание между три отбора, като в борбата за първото място се включи и Ливърпул. След колебливи игри лидерството се променяше почти във всеки кръг и с наближаването на заключителната фаза на сезона напрежението се покачваше. През декември, преди мачовете по Коледа от „Boxing day”, Арсенал водеше в класирането с точка пред Ливърпул и пет пред Манчестър Сити. Последваха равенство на „Анфийлд“ и отново препъни камък в лицето на лондонски съперници. Загуба у дома от Уест Хям и на винаги негостоприемния „Крейвън Котидж“ след обрат от Фулъм. Така Артета загуби набързо преднината пред останалите, както и доверието в най-взискателните фенове, които отново започната да надават вой за неговата оставка. Арсенал се отдалечи на пет точки от временния лидер Ливърпул, но през новата година последва зашеметяваща серия от десет победи и едно нулево равенство на терена на Манчестър Сити, с голова разлика 38:4 и победа над прекия конкурент Ливърпул с 3:1. Така „артилеристите“ си върнаха лидерската позиция до злополучния 33 кръг, когато едва 5 кръга преди края на сезона допуснаха домакинско поражение с 0:2 от Астън Вила, в ден, в който Ливърпул претърпя загуба на свой терен от Кристъл Палас. В този ден Ливърпул и Арсенал направиха съвместен подарък и своеобразен шпалир, като едновременно освободиха пътя на Манчестър Сити към рекордната четвърта поредна титла. След претърпяното поражение лондончани бяха безупречни в оставащите си пет мача до края на сезона, но и Манчестър Сити не сгрешиха след предоставения им шанс и записаха девет поредни победи. Така Арсенал остана в битката за титлата до последния кръг и завърши на две точки от „гражданите“ в сезон, който статистически беше по-успешен от предходния с 89 точки, постигнати 28 победи, 5 равенства и 5 загуби, отбелязани 91 гола и допуснати 29, срещу 84 точки през миналия сезон, 26 победи, 6 равенства и 6 загуби, отбелязани 88 гола и допуснати 43, но усещането за разочарование сякаш беше по-голямо. Неуспехът като провал Мнозина смятаха, че сезон 2024/2025 вече ще бъде сезонът на Арсенал, но уви дори и не искаме да си припомняме за него. След проваления опит за привличане на нападател още преди сезонът да е започнал, започнаха и серията от проблеми с контузии на основни играчи. В различни периоди от отбора отсъстваха капитанът Мартин Йодегор и т. нар. starboy, определян за звездата на отбора Букайо Сака. След няколко грешни стъпки на Арсенал и Манчестър Сити, Ливърпул натрупа комфортна преднина, която успя да запази през целия сезон. И когато изглеждаше, че „артилеристите“ няма да отстъпят лесно преследването на лидерската позиция, дойдоха и следващата серия от травми на Габриел Жезус и на останалите единствени представители за върха на атаката Кай Хаверц и Габриел Мартинели. Това наложи пренареждане на позиции и преквалифицирането на Микел Мерино в ролята на централен нападател, в която се оказа, че се представя никак нелошо. Стилът на проповядвания от Артета футбол ставаше още по-предпазлив и неатрактивен, тактически Арсенал залагаше все повече на ролята на статичните положения в мачовете, което никак не се нравеше на част от феновете. За капак в този неприятен за тях сезон „артилеристите“ загубиха общо 21 точки в 10 мача, в които водеха в резултата, превърнало се в негативен рекорд за клуба. Може би единственото хубаво нещо, освен достигането до полуфинал в Шампионска лига през този сезон, е налагането в отбора на младите таланти Итън Нуанери и Майлс Луис-Скели. Тук стигаме отново до момента на разочарование, в който всеки неуспех на отбора се превръща в личен провал на Артета. Безмилостно атакуван за липсата на трофеи вече шести сезон с клуба, очакванията към него се повишават с всяка изминала година. Може би много от критикуващите забравят момента, че трофеите не са даденост, футболните турнири са състезания, в които няколко отбора се надиграват кой от тях е по-добър и по-устойчив в дългия път към върха. В тези надпревари винаги има само един победител и няма как винаги да е този, който най-много ни се иска. Да бъдеш шампион изисква много време и усилия и кандидатите винаги са няколко, които също отделят време и полагат усилия в безмилостна конкуренция. Все още неразбиращите могат да изслушат набралото популярност интервю на звездата на Милуоки Бъкс в NBA Янис Адетокумбо след отпадането на неговия отбор през миналия сезон, в което дава логично обяснение на въпрос от журналист провал ли е това, което до голяма степен кореспондира и с представянето и пораждащите се настроения към Артета. А скандиранията „Arteta Out” се превърнаха в синдром, защото колкото по-рядко Арсенал губи, толкова по-шумни стават те, когато това се случи. Видяхме това след загубения полуфинал в Шампионска лига, видяхме го след поредното второ място в класирането на Висшата лига, видяхме го след привличането на Нони Мадуеке, дори още преди да е тренирал с отбора, а го видяхме и след изравнителния гол за Съндърланд, равенството срещу Челси с човек повече на терена и загубата от Астън Вила с гол с последното докосване до топката на терена. Въпреки победите в последните два мача от Висшата лига този сезон, недоволството към Артета не стихва заради неубедителната игра на отбора, скромните победи с едва гол разлика и крехката преднина от две точки на първото място в класирането. Ще го виждаме и още при всяка удобна възможност, но се надяваме, че все по-рядко ще има поводи за това. Може би сега отново трябва да си зададем въпроса: когато създадеш очаквания и върнеш отбора в борбата за първото място, провалил ли си се, можеш ли повече от това или трябва да го оставиш на някой по-добър от теб да го довърши? Едно е сигурно и то е, че предстои да разберем! А още по-интересно и показателно за добрата работа на Артета е, че във Висшата лига статичните положения отново са на мода. След като Арсенал бяха яростно критикувани, че вкарват повечето си голове от статични положения, сега головете след центрирания от ъглови удари и фалове, както и дългите тъчове в наказателното поле, се превърнаха в редовна практика за почти всеки клуб от лигата. Практика, наложена от Артета и заимствана от другите като добре работеща. Накрая ще завършим поредицата с думите на Деклан Райс в негово интервю, в което казва за Артета: „Не го съдете сега. Съдете го, когато е спечелил всичко….“. Надяваме се всички ние феновете на Арсенал да имаме тази увереност, както очаквания, а още по-важното е момчетата на терена да я имат повече от всички останали, защото най-важното е да не забравяме, че Арсенал не е просто отбор, той е семейство!

В този епизод от поредицата за синдрома "Arteta Out" ще си припомним един приятен сезон с не толкова приятен завършек. Целите пред Микел Артета за сезон 2022/2023 вече безспорно бяха да класира Арсенал в Шампионска лига за първи път от седем сезона извън турнира. Испанецът успя да подсили отбора на някои от позициите, за които имаше нужда с привличането на Габриел Жезус и Олександър Зинченко. След като вече беше изградил основа от футболисти, които са негов избор в състав Аарън Рамсдейл, Бен Уайт, Габриел Магаляеш, Уилям Салиба, Олександър Зинченко, Гранит Джака, Томас Партей, Мартин Йодегор, Букайо Сака, Габриел Мартинели и Габриел Жезус, Арсенал изигра може би най-добрия сезон под ръководството на Артета. Отборът играеше атрактивен и резултатен футбол, амбициран за успехи и жаден за победи, съставен основно от млади момчета, с което влязоха в статистиката като най-младия отбор във Висшата лига през този сезон. Отборът вече имаше нов капитан в лицето на наложилия се в клуба Мартин Йодегор, а Уилям Салиба най-после получи своя шанс за изява още от самия старт на сезона и даде началото на уникалната симбиоза, превърнала се в може би най-стабилната двойка централни защитници в световен мащаб, заедно с Габриел Магаляеш. За Салиба кариерата в Арсенал започна впечатляващо, след като беше избран за играч на мача още в дебюта си. В едва втория си мач си отбеляза злополучен автогол при домакинството на Лестър, който предизвика изумителна реакция на подкрепа по трибуните, защото след допуснатия гол Салиба беше надъхван и аплодиран при всяко свое докосване до топката. Французинът се реваншира подобаващо още в следващия двубой срещу Борнемут, като наниза забележително попадение от границата на наказателното поле, провокирало невярваща реакция в съотборниците му. Може би мнозина от вас все още помнят изражението на Зинченко, който падна на колене, хващайки се за главата след фамозния гол. Сезонът се развиваше чудесно и за Габриел Жезус, който реализира две попадения още във втория си мач, докато не се контузи на Световното първенство в участие с националния отбор на Бразилия и отсъства от терените в продължение на три месеца. Това не попречи на доброто представяне на Арсенал, който нижеше победа след победа в първенството и личеше, че Артета сякаш е напипал правилната формула за успех през сезона. След продължаващото добро представяне и откъсването на първото място, изведнъж Арсенал се превърна в претендент за титлата. Нещо, което и в клуба и сред привържениците беше позабравено като усещане. С това се завърна и тръпката да бъдеш част от борбата за трофеи и удоволствието сред феновете да се наслаждават на играта на отбора. Целият сезон изглеждаше като една красива приказка, но за съжаление, без щастлив край. „Артилеристите“ поставят рекорд от 248 дни на първо място във Висшата лига или от 3-ти до 33-ти кръг. Любопитното е, че втори са Нюкясъл с 212 мача през сезон 1995/1996, след което са отново Арсенал със 189 дни през сезон 2002/2003, година преди сезона на „Непобедимите“. Преди това са Манчестър Юнайтед през сезон 1997/1998 със 187 дни за една от най-сладките и първа за Арсен Венгер титла на Арсенал. Началото на сезон 2022/2023 започна ударно с 5 поредни победи, злощастна и незаслужена загуба на „Олд Трафорд“, след което поредица от 13 мача без загуба, от които 11 победи и 2 равни мача. Арсенал дори успя да победи Ливърпул за първи път от 6 сблъсъка помежду им, като изключим една победа след изпълнение на дузпи за купата на лигата. Всичко вървеше добре докато „артилеристите“ не срещнаха Манчестър Сити, предшествано от тежко гостуване на „Гудисън Парк“ и първа загуба от пет месеца, последвана от разочароващо равенство срещу Брентфорд у дома. Последвалата загуба от „гражданите“ не успя да разколебае устрема на младия отбор на Арсенал, които направиха следваща поредица от седем поредни победи, докато не дойде гостуването на „Анфийлд“ през април. Момчетата на Артета поведоха с два гола след силно първо полувреме и сякаш не си повярваха, че могат да спечелят. Двубоят завърши при резултата 2:2, както завърши гостуването и на Уест Хям седмица по-късно, отново след пропилян аванс от два гола и пропусната дузпа при резултат 1:2, след която две минути по-късно Джаред Боуен отбелязва за 2:2. Всичко това беше последвано от домакинско разочарование срещу Саутхямптън след измъчено 3:3 и развяването на белия флаг на терена на Манчестър Сити. Всичките тези разочароващи резултати бяха предвождани от контузията на правещия уникален сезон Уилям Салиба, което сложи край на мечтите за така бленуваната от „артилеристите“ титла. В другите турнири Арсенал не постигна нищо запомнящо се, след ранни отпадания в домашните купи и в първия кръг от елиминационната фаза на Лига Европа след дузпи от Спортинг Лисабон. Най-голямата загуба в този мач всъщност се оказа контузията на Салиба, което до голяма степен коства и борбата за титлата в Англия. Като цяло за феновете сезон 2022/2023 не беше приет като провал, но въпреки че според мнозина Арсенал надскочи развитието си, очакванията се вдигнаха до такава степен, че отборът вече беше спряган за претендент за титлата през следващия сезон. В следващия епизод ще разгледаме накратко представянето на отбора през последните два сезона и най-после ще сложим край на превърналата се в толкова дълга поредица. Дотогава се надяваме нашите момчета да ни зарадват след гостуването си в новия дом на Евертън, където ситуацията не е благоприятна, предвид четиримата отсъстващи основни футболисти в халфовата линия на "карамелите". За контузиите в Арсенал няма да споменаваме нищо, защото те станаха неизменна част от почти всеки мач на клуба, но със сигурност ни очаква напрегнат сблъсък в негостоприемната синя част на град Ливърпул. Пожелаваме им успех, за да ни е приятна съботната вечер и неделния ден!

В разгара на завърналите се съмнения в качествата на Микел Артета и способността му да изведе Арсенал до значим трофей, ще ви представим следващата част от посветената на синдрома "Arteta Out" поредица, в която ще си припомним кои футболисти си тръгнаха от отбора след идването на испанеца и ще обърнем внимание на неуспешните трансфери от началото на неговото назначаване до момента. Голямата чистка Една от първите дългосрочни цели на Артета беше да подбере необходимите му изпълнители, които да отговарят на неговите изисквания за морал, достойнство и футболни умения. Първата жертва на тези промени се оказа една от т. нар. звезди на отбора Месут Йозил, който изигра няколко мача под ръководството на испанеца и след принудителната пауза така и не се завърна в игра, тръгвайки си заедно с ограниченията за COVID-19 епидемията. До края на сезона германският национал беше изваден от отбора по дисциплинарни причини и си тръгна тихомълком след като разтрогна договора си с клуба в средата на следващия сезон през януари 2021 г. Тогава като свободни агенти клуба напуснаха и Шкодран Мустафи и Сократис Папастатопулос. През лятото на същата година като свободни агенти си тръгнаха още и двамата бразилци, привлечени от Челси, Давид Луиз и Уилиан, Дани Себайос се завърна след края на наема си в Реал Мадрид, а кадърът от школата Джоузеф Уилок беше преотстъпен на Нюкясъл срещу нелоша трансферна сума от близо 30 млн. евро. Междувременно през лятото на 2020 г. от отбора бяха трансферирани Хенрих Мхитариан и Емилиано Мартинес, който направи силен завършек на изминалия сезон, след като замени контузения Бернд Лено и си тръгна, защото в клуба не можеха да му гарантират титулярно място в отбора. През януари 2022 г. като свободни агенти напуснаха Сеад Колашинац и Калъм Чеймбърс, а бившият капитан и голмайстор на отбора Пиер Емерик Обамеянг беше принуден да разтрогне договора си с клуба, след като също беше изваден от състава по дисциплинарни причини през декември 2021 г. А като си припомним как всички очаквахме с нетърпение да подпише нов договор с Арсенал през лятото на 2020 г. След което обаче рязко разочарова с представянето си. Всички тези действия бяха категорично послание, че в клуба няма да се правят компромиси за лични своеволия и неспазване на наложената дисциплина, независимо за кого. Photo by Bleacher Report През лятото на същата 2022 г. ,което бележеше края на втория пълен сезон на Микел Артета в Арсенал с първия реален прогрес на отбора и завръщането му в европейските клубни турнири, бяха освободени още ненужни за градения от испанеца състав играчи. Като свободни агенти си тръгнаха още Александър Лаказет и Ектор Белерин, а след серия от наеми бяха завършени трансферите на Константинос Мавропанос, Матео Гендузи и Лукас Торейра, както и на… забележете! Даниел Балард в Съндърланд! Говори ли ви нещо това име сега след последния мач на Арсенал срещу Съндърланд? След налагането на Аарън Рамсдейл на титулярното място под рамката на вратата беше ясно, че времето на Бернд Лено в Арсенал е вече приключило и той беше преотстъпен на Фулъм за скромна сума от няма и 4 млн. евро. В края на сезон 2022/2023 и последвалия летен трансферен прозорец като свободни агенти напуснаха едно момче от школата на клуба Ейнсли Мейтленд-Найлс, който така и не успя да се наложи в отбора след изиграни немалко мачове, и може би най-спорният трансфер в Арсенал на Никола Пепе, който така и никога не блесна, но все пак Артета търсеше повече качество на терена. През този трансферен прозорец си тръгнаха още неуспели да се докажат като Пабло Мари и Мат Търнър, а най-тежка беше раздялата със стожера в халфовата линия и истински лидер Гранит Джака. Отборът напусна също Роб Холдинг и обещаващият талант Фоларин Балогън, чийто трансфер предизвика недоволство, при положение, че в Арсенал се нуждаеха от чист нападател. Въпреки едва десетте си мача за първия отбор „артилеристите“ прибраха в касата 30 млн. евро от Монако по тази сделка. През следващия сезон и трансферното лято на 2024 г. като свободни агенти си тръгнаха Седрик Соареш и Мохамед Елнени, а поредният талантлив нападател Мика Бирет беше трансфериран в Щурм Грац, както и недоказалия се за първия отбор Чарли Патино, преотстъпен на Депортиво Ла Коруня. Най-болезнено беше напускането в посока Фулъм на още едно момче от школата - Емил Смит Роу, което успя да спечели любовта на феновете през последните сезони преди чести травми да го изваждаха редовно от игра и да му попречат да се утвърди в титулярния състав на „артилеристите“. Едва преживели това, за привържениците следваха още две тежки раздели с Еди Нкетия и винаги усмихнатия любимец на публиката Аарън Рамсдейл, който беше изместен от вратарския пост от Давид Рая, след едва два сезона в клуба. През последното лято на 2025 г. от отбора като свободни агенти си заминаха Жоржиньо, Киърън Тиърни и Томас Партей, който не поднови договора си, а впоследствие срещу него беше започнато разследване за посегателства над жени. Такехиро Томиясу разтрогна договора си с клуба, след като беше измъчван от непрестанни травми, а недоказалите се в отбора Маркиньос, Нуно Тавареш и Алберт Самби Локонга бяха окончателно продадени след няколко сезона отдаване под наем. На фона на всичките трансферни прозорци до момента Арсенал определено изпитват проблем при изпращането на своите ненужни футболисти в други отбори и поредното доказателство за това е напускането на много играчи като свободни агенти, осъществени трансфери за минимални суми и често отдаване под наем. Все пак на новия спортен директор му се носи славата на добър продавач, но понеже през първия му трансферен прозорец беше прекалено зает да купува, остава да разберем как ще се справи с продажбите през следващия. Проба-грешка Първите трансфери, които Арсенал прави през януари 2020 г., едва месец след назначението на Артета, са привличането под наем на Седрик Соарес от Саутхямптън и Пабло Мари от Фламенго, които лятото на 2020 г. биват взети за постоянно съответно със свободен трансфер и за 6 млн. евро. Тогава като свободен агент към отбора се присъединява и бразилеца Уилиан от Челси, който е упорито налаган в първите няколко мача на клуба през новия сезон на десния фланг, но без особено добри резултати. След това бразилеца е изпробван и на други позиции, които отново не дават добри резултати, докато не бъде оставен трайно на резервната скамейка с продължаващи слаби включвания при влизанията си от пейката и стигането до бърза раздяла с него през следващото трансферно лято. През същия трансферен прозорец е привлечен и обещаващият млад вратар Рунар Алекс Рунарсон от френския Дижон, който записва общо 6 мача и едва 15 минути във Висшата лига, след което следва поредица от отдавания под наем и освобождаването му като свободен агент. През лятото на 2021 г. към отбора се присъединяват Нуно Тавареш от Бенфика и Алберт Самби Локонга от Андерлехт. След неубедително представяне португалецът започва да бъде изпращан под наем в други отбори още от следващия сезон, а белгийският състезател не успя да се наложи в Арсенал в цели два последователни сезона, следваха периоди на наеми в други клубове и реализирани трансфери едва през последното лято на 2025 г. Може би най-голямото разочарование на трансферния пазар се оказа Фабио Виера, който беше привлечен като обещаващ халф от Порто срещу 35 млн. евро. през лятото на 2022 г. Португалецът се оказа прекалено неустойчив физически за играта във Висшата лига и след два неубедителни сезона така и не намери място в титулярния състав на отбора и вече втори сезон е изпратен да играе под наем първо в родния си Порто и след това в Хамбургер. Същото лято от Сао Пауло беше трансфериран младият бразилец Маркиньос, който записа гол и асистенция в първия си мач като титуляр за отбора в турнира Лига Европа, след това не успа да се наложи в първия отбор, за който има записани минути в едва шест мача. Има изиграни пет мача в отбора до 21 години, след което още през януари 2023 г. е преотстъпен под наем и след поредица от наеми в няколко различни отбора в крайна сметка е продаден на бразилския Крузейро едва през последното трансферно лято на 2025 г. Във вероятно най-слабия трансферен прозорец откакто Артета е наставник на Арсенал се превърна лятото на 2024 г. И то точно може би в най-важния момент, когато трябваше да бъде направена последната крачка за пълното окомплектоване на състава и привличането на офанзивен футболист. Вместо това в последния ден на трансферния прозорец в отбора се озова Рахим Стърлинг под наем от Челси. За изиграните 28 мача във всички турнири, предимно като резерва, приносът му е едва колкото на Маркиньос в неговите шест мача за отбора, като единствено направените асистенции са с четири повече от бразилеца. Така това трансферно лято за мнозина ще си остане пропусната възможност за Арсенал да бъдат конкурентни в битката за титлата през сезон 2024/2025, спечелена изненадващо от Ливърпул още в първия сезон на новия им наставник Арне Слот. Вероятно именно заради тази пропусната възможност клуба се раздели с бившия си спортен директор Едуaрдо Гаспар. И така на фона на сполучливите трансфери, изглежда неуспешните не са чак толкова много, освен може би нереализираните такива в точния момент, а феновете са все по-безмилостни за грешните решения. И все пак нима има безгрешни хора или треньори? Да припомним ли отново изказването на собствениците при назначаването на Артета? Да, едно е ясно със сигурност и то е, че в развитието съществуват грешни решения и ще продължава да ги има, но се надяваме с времето да бъдат все по-малко и да не се оказват решаващи за крайния резултат.

В днешното издание на рубриката, посветена на синдрома "Arteta Out", ще си припомним ключовите трансфери за отбора от постъпването на Микел Артета в отбора досега, които се превърнаха в основата за стабилността и доброто представяне на Арсенал в момента. Приятно четене! Трансферите в отбора на Арсенал изглеждат внимателно премерени и остават впечатление, че се подбират футболисти с профил за позиции и манталитет, от които Артета е преценил, че има нужда. Освен, че се търсят поливалентни играчи, които с лекота могат да съвместяват няколко позиции, се цели укрепването на точно определени зони. Още през първия летен трансферен прозорец на 2020 г. Арсенал правят може би най-успешния си трансфер към днешна дата, като привличат възпятия от феновете „King of Brazil“ или младия бразилски централен защитник от френския Лил, Габриел Магаляеш. Излишно е да споменаваме каква роля има той днес в клуба, а интересен факт е, че отбелязва гол още в дебюта си в първия мач от новия сезон срещу Фулъм. През този трансферен прозорец беше привлечен и доказан стълб в халфовата линия, а именно Томас Партей от Атлетико Мадрид. За жалост честите му контузии го вадеха за дълги периоди от игра, с което не успя да помогне много в подобряването на представянето на отбора. Поредното бижу, което артилеристите успяват да привлекат е креативния полузащитник Мартин Йодегор, който е привлечен под наем от Реал Мадрид през зимния трансферен прозорец и след като се вписва перфектно в състава на Арсенал, се присъединява за постоянно през лятото на 2021 г. за скандалните 35 млн. евро. Предвид какво се случи с норвежеца в Арсенал, който дирижира играта на отбора и по-късно е избран и за капитан, сумата за неговото привличане си е равносилна на кражба. През този втори за водения от Артета отбор летен трансферен прозорец продължи подсилването на защитната зона с успешни трансфери като на Бен Уайт от Брайтън, Аарън Рамсдейл от Шефил Юнайтед и никому неизвестния японец Такехиро Томиасу от Болоня. Разбира се, последните два трансфера предизвикват вълна от недоволство, като Рамсдейл дори получава лични заплахи, тъй като му се носи слава, че в който отбор отиде, той изпада. Всичко това бързо утихва със солидното представяне и на двамата на терена, а историята на вратаря е толкова трогателна, че бързо печели симпатиите на много от привържениците с това как цялото му семейство са фенове на Арсенал. Photos by afcnewsroom.com През лятото на 2022 г. „артилеристите“ привличат превърналите се в ненужни в Манчестър Сити Габриел Жезус и Олександър Зинченко, които успяват да дадат нужното на отбора до такава степен, че едва не спечелват титлата, а в лагера на „гражданите“ вече забраняват да се извършват трансфери на играчи в конкурентни отбори. Все пак Артета вече е работил с тях в Манчестър Сити и добре знае как да използва техните качества (като си помисля, че си представях същото и за Стърлинг, но това е една друга тема, която не заслужава особено внимание). След силния старт на сезона, Арсенал имаха необходимост от подсилване, за да продължат доброто си представяне. Така в отбора през януарския трансферен прозорец на 2023 г. се присъединява Леандро Тросар, след дълга трансферна сага с Михайло Мудрик, който в последния момент е трансфериран в отбора на Челси срещу крупна сума. И тук е момента да отбележим, че както казват мъдрите хора: „Явно така е трябвало да стане!“, защото Тросар и до ден днешен вкарва решаващи голове за Арсенал, а някой помни ли какво се случи с Мудрик? Други два трансфера през зимата, които се превърнаха в успешни, са на Якуб Кивиор от италианския клуб Специя и……Жоржиньо от Челси, разбира се. Това отново беше посрещнато от феновете с: „Какво по дяволите!“, но с опита си Жоржиньо успяваше да внесе нужното спокойствие, когато влизаше в игра. По важното е, че лично за мен италианецът с бразилски корени от изключително неприятен, се превърна в дори симпатичен, особено след онзи гол в добавеното време на „Вила Парк“. С престоя си в Арсенал вярвам, че и на други хора е повлиял така повратно за настроението им към него. За Якуб Кивиор е ясно, че никой не очакваше нищо от него, при положение, че е взет за резерва, но когато се налагаше да влиза в игра от пейката, имаше много колебливи изяви. Много хора (сред които признавам включително и аз) бяха на мнение, че това момче не е дорасло за отбора, докато не се наложи да замени контузения Габриел Магаляеш в решителни мачове от заключителната фаза на сезон 2024/2025, както и в четвъртфинални и полуфинални двубои от Шампионската лига, в които се представи безупречно. Трансферният прозорец през лятото на 2023 г. остава впечатление, че амбициите на отбора стават все по-големи, каквото търсят да бъде и представянето им на терена. Естествено дежурният трансфер от Челси отново хвърли в недоумение привържениците на Арсенал и доведе до поредната вълна от недоволство, след като бяха дадени 75 млн. евро за Кай Хаверц, който не се слави с велики футболни умения. Все пак след това последва привличането на двама от най-стабилните изпълнители на терена в лицето на Юриен Тимбър и рекордната дълго желана покупка на Деклан Райс, която до момента оправдава всеки един цент, даден за него. Този трансфер беше жизнено необходим на отбора, особено след напускането на Гранит Джака в посока Байер Леверкузен. Странно за мнозина беше привличането под наем на Давид Рая от Брентфорд, при положение, че Аарън Рамсдейл не само се наложи на вратарския пост, но и спечели симпатиите на феновете. Това действие за пореден път доказа правилния ход на Артета, който искаше да стабилизира играта в наказателното поле, като вярваше, че Рая ще внесе нужното спокойствие и увереност това да се случи. Следващото лято на 2024 г. се превърна в по-скоро разочароващо на трансферния пазар, най-вече защото все повече се говореше и си личеше нуждата на Арсенал от нов нападател. Вместо това в отбора бяха привлечени Рикардо Калафиори и Микел Мерино, които са защитник и халф, въпреки че шеговито бих добавил как Мерино по-късно разкри своя потенциал на нападател. Не, че тези футболисти не са необходими на отбора, но всички очакваха привличането на атакуващ футболист, още повече, че с отбора се разделиха Емил Смит Роу и Еди Нкетия, което сякаш даваше заявка за привличането на нов изпълнител за офанзивния вал на отбора. В крайна сметка трансферният прозорец приключи без привличането на нападател, а в последния момент като компромисен вариант беше прибегнато до привличането на никому ненужния вече Рахим Стърлинг от…..познайте откъде? От Челси, разбира се! В сезон 2024/2025, когато всички очаквания бяха Арсенал да са основен претендент за титлата, отборът разполагаше с един единствен чист нападател, страдащ от постоянни контузии в лицето на Габриел Жезус и Кай Хаверц, който изпълняваше тази функция някак принудително, при положение, че се тиражираше мнението как той не е привлечен в Арсенал за върха на атаката. След неговата контузия и последвалата такава на Габриел Мартинели, през зимния трансферен прозорец всички отново очакваха, че „артилеристите“ вече ще имат така бленувания нов нападател. В този период в Арсенал бяха останали без спортен директор, след раздялата с Еду и очакваният трансфер така и не се случи, което оправдано отново засили разочарованието сред феновете. Образно казано ножът вече толкова беше опрял до кокала и напрежението до такава степен се усещаше във въздуха, че очакванията за силно трансферно лято бяха неизбежни. Така първо дойде новината за назначаването на новия спортен директор Андреа Берта и рекордното до момента за клуба трансферно лято на 2025 г. с привличането на общо осем нови футболисти в отбора. Photos by GiveMeSport Напрежение не липсваше, защото очакваното привличане на необходимия нападател така и не се случваше, трансферният прозорец вече се беше преполовил, а междувременно бяха привлечени Кепа Аризабалага, Мартин Зубименди и Кристиан Ньоргорд, като освен също дългоочаквания Зубименди, останалите по-скоро бяха варианти за добиване на широчина в състава. Чашата на търпение сред феновете вече преля, когато слуховете за привличането на Нони Мадуеке се превърнаха в реалност. Трансфер някак появил се съвсем неочаквано отникъде, изглеждащ напълно ненужен и то срещу 55 милиона евро, не от кого да е, а отново от Челси. Едва ли някой беше очаквал такава бурна реакция, но на следващата сутрин районът около стадиона на Арсенал осъмна с надписи „Arteta Out” върху стените с рисунки на настоящите футболисти, дори беше организирана подписка срещу реализирането на този трансфер. Все пак дългоочакваното привличане на нападател се случи след достойната за сапунен сериал драма в преговорите със Спортинг Лисабон за реализатор номер едно в Европа за миналия сезон Виктор Гьокереш. Едно момче, натоварено с много очаквания, все пак беше категоричен в избора си на отбор до последно, може би благодарение на което този трансфер се превърна в реалност. Преди него Арсенал привлече още едно подкрепление в защитата на отбора в лицето на младия испанец от Валенсия Кристиан Москера. Може би най-сладкият трансфер се случи в заключителната седмица на трансферния прозорец, когато съвсем неочаквано беше обявен Еберечи Езе, току под носа на съседите от Тотнъм, които вече подготвяха документите за неговото привличане. За мнозина беше разочароващо бездействието на Арсенал към трансфер на Езе и изглеждаше сякаш от клуба вече се бяха отказали от него, докато всички знаеха фенската принадлежност на футболиста от Кристъл Палас и не можеха да си представят как ще отиде в местния съперник Тотнъм. Photos by Arsenal Fanatics News За добри трансфери могат да се определят и подписването на нови договори на ключови футболисти като Габриел Магаляеш, Уилям Салиба и младите таланти Итън Нуанери и Майлс Луис Скели. След като вече всички си мислеха, че това е всичко, че и предостатъчно, дойде привличането под наем на еквадорския бранител Пиеро Инкапие от Байер Леверкузен. Сега остава само да им пожелаем да са здрави, без сериозни контузии и да се впишат подобаващо в отбора. В следващата част на рубриката, ще си припомним кои футболисти и как напуснаха клуба след идването на Артета и няма да го пожалим, като напомним и за неуспешните трансфери през този период. А сега ни остава да очакваме следващото предизвикателство на "Стамфорд Бридж", което или ще изстреля Арсенал още по-високо или ще намали разликата с опонентите им. Ние, разбира се, се надяваме на първото! COYG и до скоро!

В третата част на рубриката за синдрома "Arteta Out" ще обърнем внимание на какво промени Артета в Арсенал. Приятно четене! Когато си зададем въпроса: „Какво направи Артета в Арсенал?“, може би най-логичният отговор е, че създаде очаквания. До такава степен създаде очаквания, че вече второто място във Висшата лига не е достатъчно, завръщането в Шампионска лига също не е достатъчно, достигането до полуфинал в Шампионска лига за едва трети път в историята на клуба е равносилно на провал, защото не е финал, не е купа, няма спечелени титли, а феновете искат успехи, които се измерват с трофеи. Испанецът вече е седма година начело на артилеристите и все още няма завоюван значим трофей с тях. Това поражда въпроси дали е способен да спечели голям трофей, дали не е прекалено предпазлив и страхлив в подхода си в решаващи за отбора моменти и т.н. Очакванията към отбора, които Артета успя да постигне, вече са твърде високи, а дали са по-големи от неговите възможности, предстои да разберем. По-важното е как постигна тези очаквания. Микел Артета изграждаше постепенно своя отбор, като едва през този сезон може категорично да заявим, че това е отборът, с изпълнителите, облика и визията, с която той иска да изглежда изцяло по негов избор. Много анализатори споделяха твърдението, че процесът на изграждане на отбора ще се извършва на няколко етапа и се заговори за пет годишния план на Артета. Този план включва най-общо казано пет етапа, от които първият е стабилизиране на отбора и изграждане на нова култура на клуба; вторият включва изграждане на структура, тактическа идентичност и солидна защита върху ядро от млади играчи, чрез налагане на позиционна игра, контролирано владеене на топката и дисциплинирано позициониране; третият етап е свързан с развиването на атакуващи модели с цел да направи отбора по динамичен и ефективен в атакуващ план; четвъртият етап включва отборът да бъде ангажиран постоянно в борбата за трофеи във всички възможни турнири и петият етап е постигане на устойчив успех и поддържане на постоянно високо конкурентно ниво на местно и на европейско равнище. И понеже вече стана въпрос за маниакалното вглеждане в детайлите, Микел Артета не промени само отбора, а и всичко около него, включително и важни детайли на трибуните. По негово настояване беше извършено пренареждане на местата за най-шумните фенове и сам се свързва с автора на песента „The Angel” Луис Дънфорд, за която иска неговото разрешение да озвучава стадиона преди всеки мач, с което припевът на песента с вече любимият рефрен “North London Forever” се превърна в химн на отбора и се възпява от феновете на стадиона преди началото на всеки мач. Така Артета създаде изцяло нова фенска култура на трибуните, което реално успява да върне духа и идентичността на The Arsenal, който сякаш беше останал на легендарния стар стадион на отбора „Хайбъри“. Но испанецът не спира дотук. За настоящия сезон по негово настояване е премахнато покритието над тунела, откъдето излизат играчите, като по този начин се цели да се подобри връзката между играчите и публиката още при излизането на терена. Отново по негово настояване са премахнати екраните във фоайетата на стадиона с цел да задържи публиката на трибуните на полувремената и да се създаде надъхваща за отбора атмосфера. Photos by Lower North Bank Тази новосъздадена атмосфера успешно се предаде и в съблекалнята и на тренировъчната база, където всеки от футболистите не пропуска да отбележи, че усещането, което изпитва там е като за дом и семейство. Не случайно всеки новопривлечен футболист е посрещан с думите: „Welcome to family”. Всичко това дава отражение и върху трансферната политика на клуба, откъдето допреди това едвам убеждаваха играчите, които си бяха набелязали да дойдат в Арсенал, а сега се стига до момент, когато доказани играчи сами проявяват желание да се присъединят към семейството. Едно от първите неща, което испанецът направи, е да реабилитира Гранит Джака, като го връща в отбора, въпреки негативните настроения на феновете към него. Самият Джака разказва как Артета го е убедил да остане в отбора с думите, че това е правилното място за него, когато вече е бил събрал багажа си и е имал предложение за договор с друг отбор. Бившият капитан на Арсенал споделя усещането си, че всяка дума, която тогава му е казана в първия разговор помежду им, е била правилна и под негово ръководство е успял да го промени като човек и в живота и на терена. Не случайно Джака успява да върне доверието и на феновете към себе си, които скандират неговото име и го изпращат с адмирации в края на сезон 2022/2023 преди да си тръгне от клуба. А за самия Артета много източници покрай отбора започват да говорят за уникалните му психологически качества и колко добър т. нар. player development е. За неговите треньорски качества говори и Тио Уолкът, който споделя в едно интервю, че още като съотборници е забелязвал потенциала на Артета и от цялата съблекалня е бил сигурен, че именно той би могъл да продължи кариерата си като футболен наставник. В следващата част на анализа ще припомним всички успешни трансфери през последните шест сезона и влиянието им в развитието на отбора, а дотогава пожелаваме успех на Арсенал в предизвикателството да се справят в градското дерби срещу Тотнъм на Томас Франк, който все още няма допусната загуба като гост от началото на сезона!

В този епизод на рубриката "Синдромът "Arteta Out"" ще си припомним може би първия повратен момент в кариерата на Микел Артета, когато оставането му в отбора беше поставено под сериозна въпросителна, ще се върнем също така да си припомним какви млади таланти наследи и ще надзърнем към втория му сезон в Арсенал. Коледното чудо В най-критичния момент на незапомнена серия от загуби и равенства, когато всички вече правеха прогнози кой ще е поредният нов треньор на Арсенал, предвид факта, че на „артилеристите“ им предстоеше да се изправят срещу Челси, отборът имаше нужда от Коледно чудо, което да помогне на Артета да остане начело. Арсенал спечели с 3:1, като повече впечатление направи не самата победа, а категоричния начин, по който беше постигната, защото „артилеристите“ буквално попиляха градските си съперници, напук на всички очаквания. За този мач екипът на Артета реши да подходи изненадващо различно с подмяната на ключови изпълнители на терена и включването в стартовия състав на младите момчета от школата на клуба Емил Смит Роу и Букайо Сака, превърнали се впоследствие в любимци на публиката. За Смит Роу този двубой е и първият негов официален старт в мач от Висшата лига, като се има предвид, че до този момент рядко попадаше и в разширения състав на артилеристите. Букайо Сака вече се беше наложил в титулярния състав на отбора, но използван предимно като ляво крило, а в първите си мачове за отбора и като ляв бек. Новото в състава за този мач е, че за първи път стартира на дясното крило….и то какъв старт само! Отляво мястото беше заето от завърналия се от дългосрочна контузия Габриел Мартинели, с което атакуващата линия на отбора се подмени изцяло с общо шест промени в стартовия състав. На скамейката бяха оставени разочароващите Уилиан, Обамеянг и Никола Пепе, а младите момчета се отплатиха подобаващо за предоставения им шанс с гол на Сака и асистенция на направилия истински летящ старт Емил Смит Роу, който след това се превръща в неизменен титуляр, а отборът се пробужда и прави серия от победи. Головете на Лаказет, Джака и Сака вдъхновиха публиката, като сред трибуните стана популярен рефрена: “Boom Xhaka, Saka, Laka!” от небезизвестната песен от 90-те. Credit by 433 football Наследството от неошлайфани диаманти Микел Артета наследи от Унай Емери няколко неошлайфани диаманта. Това са закупеният за скромната сума от 7 млн. евро никому неизвестен дотогава младеж Габриел Мартинели от бразилския клуб Итуано, момчетата от школата Букайо Сака и Емил Смит Роу и френският талантлив млад защитник от Сент Етиен Уилям Салиба. Всъщност, като изключим Емил Смит Роу, който беше продаден миналото лято, останалите трима са единствените, които не само останаха в сегашния отбор на Артета, а и се превърнаха в основни фигури в него. Сака, Смит Роу и Мартинели бяха постепенно наложени в отбора, докато за Уилям Салиба надеждите на феновете да го видят с екипа на Арсенал все повече намаляваха, след прекаран полусезон в Арсенал без нито минута игрово време и изпращането му за пореден наем във френския отбор Ница, след сезон под наем в бившия му клуб Сент Етиен. Артета гласува доверие на Букайо Сака още от първите си мачове, но залага на него като ляв бек, поради липса на алтернатива на този фланг след последователни контузии на Киърън Тиърни и Сеад Колашинац. Тогава получават шансове и други три момчета от школата – Рийс Нелсън, Джоузеф Уилок и Еди Нкетия, които така и не успяха да се утвърдят в отбора. Всичките тези момчета от академията започват да получават шансове и при Унай Емери, докато последните трима имат игрови минути още по времето на Арсен Венгер. При Артета Букайо Сака и Еди Нкетия започват да имат все по-сериозна роля в отбора, като Сака бива изместен постепенно от левия бек в халфовата зона и лявото крило, докато не намери досегашната си позиция на дясно крило и не разгърне пълния си потенциал там. Еди Нкетия на свой ред записва първия си старт в титулярния състав на отбора именно при Артета. Credit by SPORTbible Очаквай неочакваното В първия пълен сезон на Артета, изпълнен с възходи и падения, все пак Арсенал успяват да завършат на осмо място в първенството за втора поредна година. Този сезон е по-успешен от предходния в Европа, след като артилеристите успяват да достигнат до полуфиналите в Лига Европа. Въпреки това осмото място за втора последователна година във вътрешното първенство е поредното разочарование за феновете, а липсата на успехи и в другите турнири означава, че Арсенал през следващия сезон няма да участват в европейските клубни турнири за първи път от незапомнени времена. Този път новият сезон 2021/2022 за момчетата на Микел Артета започна катастрофално с три поредни загуби, последно място в класирането с голова разлика 0:9 и съвсем оправдани нови повсеместни съмнения и възгласи за оставката на младия наставник. В този период се появиха нарицателни като „помощника“ и „физкултурника“, които бяха най-културните определения по негов адрес и твърдението, че Арсенал не е училище и опитно зайче, върху което да се упражнява, както и че отборът този сезон едва ли не ще се бори за оцеляване. Една от истините за кошмарното начало на новия сезон е, че точно преди старта на шампионата много от основните футболисти дават положителни проби за COVID-19, което не им позволява да вземат участие в мачовете. Това е едно от задължителните изисквания по това време, а хубавото в случая е, че публиката отново се завръща по стадионите. Разбира се, след завръщането в игра на основните футболисти, представянето на отбора се стабилизира и влиза в серия от три поредни победи и общо осем мача без загуба. През този сезон Арсенал все още не успява да бъде конкурентен на най-силните отбори в лигата, като редовно отстъпва без сериозна съпротива на Манчестър Сити и Ливърпул. Единственото силно представяне, което си заслужава внимание, е в първия ден от новата година в домакински сблъсък срещу Манчестър Сити, в който артилеристите правят впечатление с добрата си борбена игра, повеждат в резултата с гол на Сака, но след почивката гол от дузпа, червен картон и късно попадение в добавеното време обръщат развоя на срещата. След продължаващи победни поредици, редувани от откъслечни загуби, в заключителната фаза на сезона Арсенал окупират четвъртото място в класирането, което дава право на участие в Шампионска лига. Това надминава очакванията към отбора, тъй като целите пред Артета преди началото на сезона са да върне артилеристите в европейските турнири, визирайки класиране за Лига Европа и между пето и шесто място в класирането. Всичко хубаво си има и своя край, когато през април настъпва поредната серия от три загуби. Това се случва преди настъпването на поредното чудо, този път Великденско, отново срещу добрите стари съседи от Челси, но този път на „Стамфорд Бридж“ с 2:4. За съжаление това не е достатъчно и Арсенал губи безславно борбата за четвъртото място в пряк двубой от местния си съперник Тотнъм. В следващия епизод ще обърнем внимание на ренесанса, който Артета сътвори в Арсенал. А дотогава ще стискаме палци Габриел Магаляеш да се възстанови напълно за дербито с Тотнъм в неделя! Благодарим ви за вниманието и до скоро!

The new Spanish influence at Arsenal For the first few years of Arteta’s management, the Spanish influence was minimal. No Spanish players and little in the backroom staff. This is unusual and I wrote about it here. But if I suspected that he was unique amongst managers in not preferring to be surrounded by his countrymen, then I have been proven wrong. Now Arsenal is a Spanish side. Or is it? Turning to Spain means turning to greatness? Let’s take a look. Let’s start with Arteta. Only his early days were in Spanish football. All his top flight football career and management coaching has been outside of Spain. He is a Basque native so even he might argue that he is not really Spanish although the separationist movement has gone quiet in recent years. Still, I think we can say he is Spanish. Inaka Cava Paron leads the most Spanish section, goalkeeping The main goalkeeping coach is Spanish, Inaki Cana Pavon, and our main and back up goalkeepers are Spanish, David Raya and Kepa Arrizabalaga so I think we can safely say that minding the net is a Spanish affair. In defence it is a bit different as there are none at the moment, although Cristhian Mosquera may change that if he comes. Will one presumably back up defender make for a Spanish defence? I don’t think so but if he nails down a place we can say that there is a Spanish spine at the back. But not yet. Not even in midfield? Midfield? Well, it gets a bit more like it as Zubimendi and Merino are both Spanish. It is hard to say whether one or both will become regulars. Could we say that if they both do, it is evidence of Spanish bias as Rice and Odegaard and indeed Havertz have been critical in recent times? Ethan Nwaneri will push hard for his place as will the Dane Christian Norgaard, our new arrival obviously desperate to play, the competition is fierce for limited spots and if both Spanish players become first choice then we could argue for a Spanish bias unless they play so well that they are undroppable. Zubimendi- about to become great? And in the forward lines there are no Spanish players and with Gyokeres and Manueke seemingly likely there seems little possibility of a Spanish attack appearing any time soon. So, when it comes to players only Raya is assured of his place and his replacement is also Spanish so only goalkeeping is definitely Spanish. For the rest, it remains to be seen if they can become Arsenal legends. The Academy is mostly English I looked in the Academy and there are no Spanish players there either. So no revolution there although it is complicated by Brexit and the difficulty with signing EU or other players. Only 4 Academy players are not UK although Alexai Rojas, the Columbian goalie who speaks Spanish is the only one that could indicate a Spanish element. David Raya is our best ever Spanish goalkeeper We cannot argue that Arteta has tried to make Arsenal team based on the players at the moment but what about the coaching staff? Gabriel Heinze who has just joined speaks Spanish but is Argentinian. Well versed in Spanish ways, though. Miguel Molina the assistant coach has been with Arteta since 2020 and Andrea Berta the football director has spent a huge amount of time in Spanish football. And that is it. 3 Spanish and 2 Spanish speakers among the coaching staff (including Arteta) so a strong influence but not so much that it could be described as very Spanish. A bit Spanish, is that all? There we have it. Yes, there is an increasing Spanish flavour to Arsenal but a long way from Arsenal being a Spanish club. Under Wenger, the French influence was unmistakable. Anelka, Vieira, Henry, Pires, Petit, Wiltord, Giroud, Sagna, Clichy and Koscielny will always be remembered. Will Raya, Merino and Zubimendi also join them as Spanish greats? Arteta does need them to perform at their best, stay in the team and produce top class displays. Raya is well on the way but Saliba is surely at least on a par with him for the French contingent under Arteta? Santi Cazorla the wonderful magician Cazorla and Fabregas join with Arteta and others for our Spanish greats, all under Wenger. It seems our Arsene had a love for Spanish players too. Those three names would be above any of our current Spanish players at the moment. 5 Champions League in a row? Of course, one factor that must be mentioned is that Spanish clubs have been the most successful in football history. Emulating the Spanish is a fine aspiration. Spanish players are also among the most successful and they generally provide the backbone of the top Spanish sides, notably Real Madrid and Barcelona. In that sense it is perhaps surprising that Arteta has not increased the Spanish representation sooner. I suspect he works on the basis of who he trusts, who he respects, and crucially, who he can work with. Nationality doesn’t really come into it. Cesc Fabregas was probably our greatest Spanish player Maybe it should, though? What do you think? Is increasing the Spanish influence going to be good for Arsenal? One would like to think so. Raya has done well, Merino has sparkled sporadically, so can Zubimendi and Mosquera be the Arteta spark which brings the top trophies? And Arsenal be regarded as the best that Spain can get? It is, as is everything with Arteta, open to debate and no clear answers at the moment. But a run like Real Madrid of the fifties (look it up, youngsters)would have us all purring and proclaiming Arteta as the greatest manager of all time and not just the greatest Arsenal manager of all time. We can all dream.

Have we got the right person? We are about to find out if the recruitment of Andrea Berta is going to work. Who is he and what makes him qualified to work at a top football team? The latter is easy to answer, he worked for 12 years at Atletico Madrid who would certainly be comparable to Arsenal in terms of trophies won and football standing. Their ground is bigger than the Emirates although watch this space, the Emirates may be about to get bigger. While there, Berta was regarded as one of the best recruiters in Europe with Antoine Griezmann, Jan Oblak, Rodri, and João Félix among his most notable captures. He is notable for finding superstars before they become superstars and that will certainly suit Arsenal who never like buying expensive talent. A player of the calibre of Griezemann would be perfect The crucial aspect to Berta is that he is not a football man. He is a businessman and financial expert who moved into football because of a love for it. He understands money as he is a former bank manager. This is critical as it is vey difficult for a football man to understand these complex issues. Footballers get everything done for them and can concentrate on football but then how do they make the transition to being a dealmaker without the training necessary to succeed at the huge financial world of the modern footballer? The agents, the financial experts, the sharks, even the conmen who inhabit the rarified world of football finance need a thorough education in how that world works if they are to succeed. I believe Berta is proof that a footballer will struggle to learn enough to become a director of football. There is a huge amount of elements to coordinate What do they have to do? They have to oversee the team of scouts, and assessors who go with their laptops to matches to compile statistics on their targets. The football scouts assess the physical attributes and the IT guys press buttons every time a player does anything, make a run, receive or give a pass, score a goal, make a tackle and so on. A picture is built up of what a player is capable of. That can be used to compare players to the players already at Arsenal. Of course if it is a different league, allowances must be made for that. The football director must be capable of organizing and liaising with the worldwide team who perform these functions. They must be good with people. Rodri was another big success Then they must be able to be capable of creating and building networks with the armies of agents, advisors, families, legal and financial experts who surround players and become a wall to overcome if a player is to sign. If anyone of these become opposed to a move it can be hard to make a deal happen. Football has moved on dramatically from the days when managers handled everything. Everyone must trust in their abilities The other area is to be trusted by the clubs and their owners and financial people so that they can trust the director of football to make the correct moves so that a deal can be struck. A knowledge of a particular clubs financial status regarding fair play rules means they can structure a deal to suit their finances in the future. Persuading the Kroenkes to part with hundreds of millions is a big part of Berta's job But critically, they must work well with the army of staff within a large club such as Arsenal. The owners must trust them as they will be advising the owners to fork out hundreds of millions for players. They must also endeavour to get the maximum from sales of players. The next most important person is the manager. In this case Mikel Arteta. Now, it has long been my contention that Edu’s move came about because of the failure to identify and bring to Arsenal a top striker. I suspect that Edu and Arteta did not agree on who that footballer could be, or if they did, that Edu could not make a deal work to land the player. I could be wrong but we have now brought in a financial expert, not a football one and I suspect that is significant. A football decision has to be the final one Surely Arteta has to be the final arbiter? He would know what he wants and there are not many talents out there for a team who aspires to be the best in the world, and winning the Premier League or Champions League puts you in that bracket. You need the best players in all positions, and a Bendtner or a Nketiah were not such. I am sure Arteta knows who he would like and who he would like Berta to get. Jan Oblak is another world class capture Berta speaks Spanish and I believe is, despite being Italian, a part of the increasingly Spanish personnel which Arteta has been building at Arsenal. As Spanish teams are the masters of European football, this is no bad thing. But can he work with Arteta? Well, he was successful with Diego Simeone, who is known as one of the toughest managers in football. Arteta does not have the hard image of the Argentinian but has he an inner steel? His treatment of certain star players and possibly Edu, suggests that he insists that they deliver or they go. The football man and the money man On the face of it, Berta and Arteta are a match made in heaven. A guy with a proven record in getting deals over the line alongside a guy who needs the right sort of players. As always, since I have been an Arsenal supporter, we keep hearing of deals but so many never happen. Maradona and Platini were among the laughable ones in the past. As I am writing, we don’t seem to have bought any significant player yet, and even Zubimendi seems to have stalled. We will find out soon enough if Berta is the man for us. The question is, if he isn’t, then who? Joao Felix is another wonderful player for Berta I truly believe that it is asking an awful lot of a former player, in the modern scenario, to have the financial acumen, knowledge, networks and ability of a trained financial professional to be capable of making deals at the top level. It is people such as Berta who will fulfill such roles. It will be up to the football people, in this case, Arteta and his team, to ensure that the right targets are identified, and it will be their job to persuade them of the football rightness of the move and the director’s job to work with all the different elements, the clubs, the agents, the families, etc. to bring everything to a successful conclusion. Such deals are a small handful a season, involving big names, and there are also the lesser deals which can often be just as important. If it doesn’t work, then what? Then, once the deal has been concluded, the player must perform on the pitch. All that work must have a successful outcome. Who then is to blame if it doesn’t? The manager and their staff or the football director? The reality is that most deals must work out or the sack is inevitable for both sides. But the manager does have a reserve stream of players from the Academy to bring through, the football director does not. If the transfers are the problem, surely it is the director of football who is most vulnerable? Arteta's must be the final decision I feel we badly need Berta to work out. If a guy with 12 years experience at a similar club cannot land us the players we need then where can we find such a person? Andrea Berta may well prove to be the most significant buy we have made since Wenger’s time. And I fear for us if he is not.

But I don’t want him to go As regular readers will know, I am a supporter of Mikel Arteta. I do not want him to leave and retain belief that he can bring us to the next level. That does not preclude me from being critical at times. In fact, his style is the opposite of what I like to see in a manager. The constant gesticulations from the sidelines, the excessive exhortations to the players to play the way he is telling them, the complete reliance on tactics and the slow build-up that rarely varies. Plus our predictability which means we find it hard to break down teams and add to that the constant cards he gets along with the petulant behaviour he models for the players leading them to get sent off for testiness as well. Maybe I should be the manager, eh? I have little idea whether my concerns are shared among the fanbase as I reckon that for too many fans winning is all that matters. If we win, tickets are very hard to get, if we lose they are a lot easier. But I will go through the areas that irritate me and for sure I believe that these are weaknesses, but are they capable of stopping us getting to the next level? If it's not Arteta screaming at the players , it's Nicolas Jover The persistent animation on the sidelines is one of the biggest for me. I have always hated being micro-managed and if I was a top footballer I would not abide a manager telling me where to move, what to do, and constantly criticizing me. Looking over at the manager to see what he wants must be a huge distraction, plus it must also make players nervous that the manager is shouting at them. Unai Emery was the same at Arsenal – and his other teams , and it annoyed the hell out of me. I have to accept they are top managers but they are not top of the range at the moment. Wenger was also, eventually, very animated on the sidelines but he never liked telling players what to do, believing in their ability. The players are overcoached? The problem with Arteta’s approach is that top players cannot be told what to do. Can you imagine trying to tell Pele how to play, Maradona, Cruyff, Best, Beckenbauer, Ronaldo, Messi, Zidane, etc? To me, that means that Arteta only wants those players who can be told. That means we will not get the true greats, even if they come to Arsenal, because he will want to coach their greatness out of them. Ozil, who was never regarded as difficult at his previous clubs, became a casualty , as did Aubameyang, who was difficult. Maybe Arteta would have tried to tell Maradona how to play football? Emery was famous for saying that at PSG, Neymar was in charge not him but was that because Neymar believed in his own ability and decision making prowess on the pitch? It was one of the few places that Unai Emery struggled. I think Arteta might have the same problem if he leaves for a Real Madrid or a Barcelona. How will he cope with established superstars? Here's an idea -The managerial staff should be role models Arteta has surrounded himself with all sorts of assistants and the two most familiar to fans are Albert Stuivenberg, his assistant manager, and Nicolas Jover, the set-piece coach. They get involved on the pitch heatedly as well and have been subject to referee sanctions also. In my opinion a manager or a coach should never get a card because the players need them to be role models. We have lost too many players to red cards over the years. Arterta regularly picks up cards. He should never do so again. The players would definitely benefit. Albert Stuivenberg - also a regular on the side of the pitch Arsenal are predictable. Lately even the set-piece goals have dried up as teams figure us out. We have lots of possession and many half or quarter chances but a bad goals to chance ratio. Is that all down to not having a recognized striker? I don’t think so, even when we had recognised strikers they weren’t scoring freely. Arteta and his coaches are always shouting instructions from the sidelines forcing the players to get into shape when perhaps a quick long ball, spotted by a smart player, is the best option. Are players children or they cannot use their own football brain? Do tactics really win games or is it the ability of the players? The thought process of a midfielder A definite problem that Arteta has is that he thinks like a midfielder. Get the ball and keep it until it can be distributed to a colleague is the logic of a midfielder. Get the ball and try and score is the logic of a forward manager. Ask Alex Ferguson or Brian Clough, both strikers, they always wanted the team to score. Wenger was a bit of an anomaly as a midfielder as he always wanted his team to score and wasn’t too great at closing out a match. Arteta has our boys switching to defence mode every time we score. Instead of demolishing teams we allow them to come back at us. Jack Charlton (centrehalf) as a defensive manager just wanted the ball booted up the pitch at every opportunity. He wanted his teams to defend at all times even his attackers. His football vision was that of a striker Yes, when our team gel, get into a good passing rhythm, flicking the ball around with great movement we can look good, and we score some nice goals. But to get to the next level we need to be less predictable. I, for one, would love to see Arteta stay calm on the sidelines, trust in his players, get them to have conviction in their instincts, and have a freer style. He struggles with superstars? Lastly, though, it is man management. A top team will sign the top players. We don’t usually. And I would be afraid that Arteta will struggle with such players. His current top players have mostly been with him young and they respect him. If we buy an established superstar will that be a problem not an asset? Perhaps Neymar didn't want Emery to tell him how to play? These are my criticisms. As I have said, I believe in Arteta and I want him to stay. But I also believe he has his weaknesses and they are as I have outlined above. He must work to improve himself. He has to work on both his strengths and his weaknesses and get better at both. I have never mentioned in this column before that I have taught at higher level for many years in training managers for the Institute of Leadership and Management, the world’s leader in such training, and the great ones never stop learning, never stop improving, and a large part of that is being able to honestly assess your strengths and weaknesses. He must reflect honestly about himself This is Mikel’s first such job. He has done very well. Can he become a world great? I believe he must now, in this close season, take stock of who he is, assess how he can make the next steps, improve himself, and transfer those skills to the team. I feel a crucial part of that will be to let go of the habit of trying to control everything on the pitch, and instead give the players the trust and the knowledge before they enter the pitch and restrain himself to minor tweaks that doesn’t make them nervous when they are trying to build up fluency. It is what I have said to many top managers and bosses over the years. You have to train and trust your teams and give them the freedom to do it. You cannot do it for them. Unai Emery couldn't take the next step at PSG - can Arteta take it at Arsenal? Is there anyone to advise Mikel? To get him now, at this crucial juncture in his career, to make the higher step of taking an in-depth look at what he has learned so far, and what he needs to learn to get to the top. I hope he has, because I feel he may well have come to his peak and will get no further. Change is needed and it is in him that it is required. Otherwise he will always be good, but not great.

Could Mikel Arteta do an Alex Ferguson and become one of the greatest managers of all time? I have looked in their time at Manchester United and Arsenal to see if there are any gleanings to be made in their respective careers. One big difference is that Ferguson was very successful at Aberdeen before being lured to United and Arteta was a rookie. A boyish Mikel Arteta at Rangers But first let’s look at them as players and, surprisingly, they both had two seasons at Rangers. Ferguson, as a forward, scored 25 times in 41 games (Rangers regularly trounced smaller teams) and Arteta had 68 games and 14 goals as a midfielder. Pretty even, I would reckon. Arteta won the Scottish league and league cup with Rangers and Ferguson won nothing in a fallow time for Rangers. Celtic were riding high under Jock Stein at that time. Arteta wins as a player Arteta won 5 trophies as a player whereas Ferguson only ever won 2 Scottish second division titles. Arteta played for Arsenal, PSG, Everton, Real Sociedad, and started out at Barcelona, although he never played for the senior side. Aside from Ferguson’s 2 years at Rangers, he only ever played for small sides. Arteta played 427 times with 62 goals and Ferguson played 317 times and scored 171 goals. It is fair to say that Arteta had the far better playing career. Of course, that doesn’t mean that that gives any advantage to Arteta as a manager. And a young Alex Ferguson at Rangers Many top managers were not great players but Ferguson was a good goalscorer and probably should have been recognized more for his talent. Denis Law , Alan Gilzean, Bobby Lennox, and other greats stood in his way for Scotland. It happens, your time coincides with great players in your position. And the same happened to Arteta with Spain. Do I really need to list the incredible Spanish midfielders that stood in Arteta’s way? Just in case you know nothing about football – Iniesta, Xavi, Alonso, David Silva, Busquets, even our own Cesc Fabregas and others made sure Arteta couldn’t squeeze out one cap despite being a regular in the youth sides. Early Arteta management vs Ferguson But ok, we really want to talk about management. And here I see many similarities. Ferguson was noted for dumping players and Arteta has done the same, getting rid of Arsenal’s star names early on. Wenger, by contrast, had little trouble with players. Arteta beats Chelsea in his first year to win the FA Cup Let’s look at Ferguson’s first year at Utd in 1986/7. He came in mid-season in November and they finished 11th. Arteta came in December 2019/20 and they finished 8th but he did beat Chelsea in the FA Cup to record his first trophy and still only real one. So, one nil to Mikel. In 1987/88 Ferguson came second and Utd were looking good. Arteta in 2020/21 still only got 8th and the Charity Shield but this one goes to Ferguson. 1-1 after 2 seasons. In 1988/89, Ferguson struggled to build on 2nd and ended up 11th. Arteta in 2021/22 finished 5th. No question it is Arteta’s year. 2-1 to Arteta. Ferguson’s miracle year In 1989/90, Ferguson has his worst league season. They finish 13th and all season the fans are screaming at him to go. But they win the FA Cup! Ferguson has given Utd their first trophy since 1985’s FA Cup. It saves his job. Arteta though brings his team in 2022/23 right up the table and only for key injuries at the end, they probably would have had their first league title since the Invincibles. I am going to give that marginally to Arteta as 13th in the league is poor. 3-1 to Arteta. Alex Ferguson saves his job at Wembley in 1990 Finally, 1990/91 and Man Utd win the European Cup-Winners Cup. They also make the League Cup final. Only 6th in the league, though. Arteta has his best season so far in 2023/4, pushing Man City all the way to the last game but still finishing 2nd. 89 points is Arsenal’s second best ever season, only beaten by the Invincibles 90. I don’t believe I am being unfair in giving this also to Arteta making it 4-1 to Arteta. Arteta has always been up I feel that, by Arteta always showing improvement, whereas Ferguson went up and down, the first few seasons are advantage Arteta. There were similarities in the opponents. Ferguson had the incredible Liverpool team to contend with and also George Graham’s Arsenal who won many trophies around this time. Arteta also had Jurgen Klopp’s Liverpool and the fantastic Manchester City team of Pep Guardiola to try and get in front of. So, can Arteta kick on and eclipse Ferguson? Ferguson had the advantage that Man Utd were always the richest club in England but Arteta may have a different advantage. The Kroenke’s seem to have a nous for sporting finance. They create success wherever they go. They try to invest wisely. This sense of when and how to spend money could make a big difference in competing with Man City and the mega rich Premier League teams. It is not how much you spend as how you spend it that matters. The Kroenke’s haven’t gone too far wrong thus far. How tough is dominance going to be? The young players we have, plus what seems to be emerging from the academy, could push Arteta to the top and stay there. City, without Guardiola, and with their money worries, may decline. But still, Liverpool, Man Utd, Chelsea, Aston Villa, Newcastle and maybe even the Spuds should still provide a tough challenge for dominance. Arteta before his first match at Arsenal Ferguson was a top manager before Man Utd. He toppled the 2 kings of Scotland, Celtic and Rangers and won European trophies with Aberdeen. With Utd he went on an extraordinary run that culminated in him winning more trophies than any other manager. He deserves his place among the greats. Arteta out, like Ferguson out? Arteta, like Ferguson in his early years, has his detractors. To my mind, that criticism is undeserved. Ferguson had plenty of money to spend and brought in lots of top players only to see the team still struggle to win. Arteta’s buying seems far better with very few duds emerging. Arsenal are not the richest team in the Premier League and may never be in Arteta’s time. Alex Ferguson in his first season at United Ferguson had fans screaming at him to go, and the newspapers marvelling at why he wasn’t sacked. Arteta, has had his criticism also but he doesn’t need a miracle to stay on. The FA Cup, in a bad year for Ferguson, was his miracle. The Utd board must thank the footballing gods every day that they never panicked. The great years took a long time in coming, but come they did. Is our greatest time coming? We are looking at Arteta and we don’t know, just as the Utd board didn’t, whether Ferguson could deliver. I believe a gut instinct told them this was their man. I have the same gut instinct about Arteta. He will come good in a spectacular way if given the chance, even with a bad season or two. Supposing we finish somewhere near where we are now in the league, should it be bye bye Mikel? Does he need a trophy to save him? Look again at the Ferguson finishes delineated in his first seasons. We may be on the cusp of our greatest ever era and I believe we should not throw it away even if this season and next go wrong. Keeping the faith with Arteta may well be the smartest thing we have ever done.

Edu gone – Arteta out,out,out? So Gaspar Edu is gone, on to a project encompassing many teams and possibly new ones in the future. He is ambitious, he is young enough, and I am certain his network, which is so crucial to such a role, encompasses the entire planet. Bizarrely to me, many fans are shouting good riddance already, I suspect because recent results have been below what we were expecting. Arsenal’s fans are incredibly entitled and I have written about this many times. We now expect to win every game and certainly Newcastle and Liverpool fans should have cried all the way home because we are so much better than them . Edu - a potentially great legacy destroyed Some fans seem happy Edu is gone and they are calling for Arteta out as well. Some Arsenal fans live in a parallel universe where reality is that Arsenal must win every game and the manager must go if that doesn’t happen. I live in a different reality. I have seen us spend many seasons midtable or worse. In the ‘60’s when I started we had no trophies. In the ‘70’s we had 4. In the ‘80’s 2. In the 90’s we had 6. In the 2000’s we had 5 and finally in the 2010’s we had 3. We have 1 since but we have many years to go yet before the decade is out. Does Evangelos Marinakis have a huge club up his sleeve? My point is simple. We are not Bayern Munich, or Real Madrid or Barcelona, or PSG, or Juventus, or even Celtic or Rangers. These teams have dominated their countries at various times. Their fans are the true entitled ones. There are four major trophies to aim at every year. The PL, FA Cup, League Cup and a European one if we qualify. That makes 40 in a decade. Our best is 6 since I have been a fan. That works out at 15% for our best decade and 0% our worst. It means that most seasons we have got nothing quite often. We are not entitled to success, and we need top people in charge to get it. Money, money, money? I feel Edu was top and that’s why he was headhunted. Was it money or ambition? I would reckon ambition but against that is Nottingham Forest, Olympiacos and Rio Ave? Really? Evangelos Marinakis, the Greek owner is reputed to be looking to buy a top European team but who? One of the elite mentioned in the previous chapter? It would have to be, surely, but buying a big club generally takes years of maneuverings and increasing your shareholding. Have they got one lined up? I cannot believe that any of the above three are going to eclipse Arsenal no matter how long Edu lives. Edu Robin Hood, robbing from the rich Greeks to give to the poor - himself Since Marinakis took over Forest in 2017 he has had 10 managers. Arsenal, in it’s entire history has had 20 managers. So that is a clue to why Edu has gone. Logically, money, and a huge amount of it is the attraction. Even if he gets fired he pockets lots of money and nobody really blames the football director. He will get another top job for sure. But also logically, he must have been offered a crazy amount of money, money that Arsenal weren’t willing to pay. More than Arteta, for example? Meaning that Arteta, and probably all coaching staff would have to get a raise. The Kroenke’s must have figured that Edu was not worth the salary that Marinakis was willing to pay so did not get involved in a bidding war. A wide series of talents needed For sure, he had to go straight away. Such a person could not have a foot in two camps. It is such a specialized job, you need eyes in every country for emerging talent, you need to keep abreast of all tactical elements that are evolving, you need the trust of agents worldwide, you need a gravitas so that when Edu comes calling, even top players listen, and you need a global network to run the football empire that is a modern top team. This, undoubtedly, Edu has. And probably there are few with his specialized knowledge of these areas, particularly when it comes to the greatest exporter of footballers worldwide, Brazil. Will Edu drown in the Trent beside Notts Forest City Ground? My conclusion is that unless there is a truly big club on Edu and Marinakis’s horizon, then talk of ambition being the driver is facetious. And you will never see any of the three current clubs among the elite of world football in my estimation. Forest’s capacity is around 30,000 and regarding investment, the current top clubs in England are awash with money, and neither Olympiacos nor Rio Ave can possibly become true top dogs. It really only leaves money as the driver and that surprises me. Edu seemed to be a real Gooner, and he has been totally involved in the move upwards. Bring the Maestro back Arsene Wenger didn’t want such a position to be created but Arteta warmly embraced the notion of as much help as possible. The Kroenke’s have a record of bringing in specialists to support in every department. They work on margins and even a 0.2% margin in our favour is to be welcomed. Arsene would be the greatest football director ever We will need then, a man who knows football inside out, a man respected everywhere he goes, a man who has a huge network of football people, who knows about even obscure players in obscure countries. Step forward the aforementioned Arsene Wenger! There could be no-one better. He has a great record of bringing in players and making them great. He hasn’t had too many disasters in transfers and he knows Arsenal better than any person alive. Arteta adores the man, and if Arsene Wenger is on the phone to any putative player, then they will listen. He even did a deal one time on an airport tarmac. Mikel, this is your task, bring him back! Bring him back. He will not leave us for money. I am sure the Arabs have offered him zillions but he is committed to helping Fifa evolve football worldwide. I believe he would love to come back to his true love, work with Arteta to MAGA(Make Arsenal Great Again) or even MATGEFT (Make Arsenal The Greatest Ever Football Team). BRING HIM BACK! Ps. Despite everything I wish Edu all the best. I hope he becomes a big success and he has made the right choice. He served Arsenal well and I am sure he will serve his new masters well.

Арсенал гостува на Тотнъм Хотспър в дербито от 4-ти кръг на Висшата лига. В момента "артилеристите" заемат 6-то място със 7 точки на сметката си, докато "шпорите" се намират на 13-та позиция с 4-точков актив. Арсенал е в търсене на трета поредна победа като гост на вечния си враг след 0:2 и 2:3. При всички положения първото за сезона дерби на Северен Лондон, който винаги е бил червен, вещае минути на неспирна битка на терена. Ето и по-важното преди мача: Кога: 16:00ч. българско време; Стадион: Тотнъм Хотспър, Лондон; Телевизия: Диема Спорт 2; Рефер на двубоя: Джаред Джилет; Новините в Арсенал: Дербито пропускат Такехиро Томиясу, Кийрън Тиърни, Микел Мерино, Деклан Райс и капитана Мартин Йодегор. Английския национал няма да бъде на разположение поради червен картон, докато останалите изброени са с травми. Най-близо до своето завръщане от контузените е Мартин Йодегор. Очакванията са Габриел Жезус да се завърне в отбора този следобед, а под въпрос до последно е Рикардо Калафиори. Всички останали състезатели в отбора са на разположение за селекция. Микел Артета преди мача: "Чувствам се наистина щастлив за новия ми договор. Това просто показва хармонията между мен и всички в треньорския щаб. Това е едно страхотно пътуване за всички нас в търсене на нови цели. Амбициите ни са големи и желаем да ги превърнем в реалност. Да работим заедно в този клуб е просто върховно усещане. Сами по себе си мачовете с Тотнъм винаги са били неразделна част от фолклора на привържениците. Желанието ни за този мач бе да играем в нашите цветове, но за съжаление някои решения не зависят от нас. В крайна сметка, без значение кой екип носим, ние трябва да бъдем съсредоточени във всяко действие. Нужно е да сме хладнокръвни и безапелационни. Тотнъм е опасен противник, така че сме напълно наясно на какво са способни техните играчи. Ние обаче също разполагаме с извънредно много качество в редиците си. Чакат ни вълнуващи минути и битка до края. Отиваме за победа." Игра с прогнози във форума на ASCB:

A Spanish DNA and what role has the Academy? We have a Spanish manager, a Brazilian director of football, a French set-piece expert and a German Academy manager. Plus we have American owners. I am not sure how much of our current DNA is English but surely the most crucial element is the Spanish one? And our biggest rivals also have their most crucial element a Spanish one. Are you happy, Pep Guardiola? I have often returned to the theme of how English Arsenal are and it is contradictory. Virtually all the Academy are English bar 2 and yet the full team has only three regulars, Saka, Rice and White. 2 or three others will get games but are unlikely to become regulars this season. We had a huge clearout this season with some 28 players going, mostly from the underage squads. Lots of these were English. Brexit obviously plays a part in the logic but it seems that selling the players is the biggest draw. The Academy, then, is a money-making machine? Wherefore art thou, England? We have six UK players in the first team squad (assuming Nketiah goes, and not counting Academy) with Ramsdale, Nelson and maybe Tierney also possibles for an exit. This is well under what is normal in top teams in the other top European leagues. Most could field a team from their own country (although not necessarily first choice). Definitely most would have more than 3 first choice. And Arsenal are not the worst in this regard at the top of the Premier league. Man City didn’t start one UK player on Saturday against Ipswich. Spurs had 2. Man Utd had 3. Chelsea had 3. Wenger and Emery liked bringing in youngsters Not long ago, Willock, Saka, Smith Rowe, Nelson, Nketiah, Maitland Niles, Balogun and others came in within a few years of each other. Wenger and Unai Emery liked bringing on youngsters. I am not so sure the same is with Arteta. I feel that he believes the old football saying: “You never win anything with kids”. No Academy player has come through with him so far and nailed down a top spot. Set to continue? Looks like it to me. Generate money not a place in the first team? Which means that the Academy needs to be a money machine, capable of generating sales of 10m plus per player to give us money to spend on established pros. Up to £34 million for Smith Rowe, up to £30 million for Nketiah, around £20 million for Balogun and so on gives us a return on the Academy. But under Arteta and Edu, not a road to the first team yet. Are you happy, Mikel Arteta? The average age of the squad has gone up now with most over 25. Only Martinelli, Saka and Timber were under that in Saturday’s game against Villa. We now have a seasoned team, many of whom have won big trophies and are established superstars. Even Arteta now is more in the middle for age for managers as five are now younger than him. Seems like only yesterday he was the youngest manager in the division. The Spanish are Supreme What we do have is a Spanish manager and they are the best. How can I say that? 3 of the CL sides are managed by a Spaniard, Pep, Emery and our boy. The three English managers are nowhere, Howe, Dyche, and O’Neil. Nor the three UK ones. That probably won’t change this season. Eddie Howe and Sean Dyche - a hard year? It seems to me that we have all the elements in place. A top Spanish manager, experienced pros who have won big trophies, 2 players for every position although I covered my reservations about this here last week. We also have players coming through the Academy who can fetch money or maybe even snatch a squad or first choice position. We have one of the biggest stadiums, we have smart business people owners whose main interest is sport, and we have a worldwide fanbase. We seem to have a united team and backroom staff. We have top class training facilities. A gigantic negative It is hard to think of a negative. Maybe our colour as red seems to have slipped down the ranking since 2000. There have been 11 red teams winning the Premier League, Man Utd 8, Arsenal 2 and Liverpool 1, to 14 blues, Man City 8, Chelsea 5 and Leicester 1. But we are left with one big negative, I reckon. Pep Guardiola just seems to up his team when necessary. They truly have strength in depth as top players seem to leave most seasons yet they keep on winning. No player seems truly indispensable. Saka, Odegaard, Rice, Saliba, and Raya look necessary for us. Possibly Gabriel as well. I believe we now have to flip-flop with Pep. Whatever he does, we have to do better. Anything you can do, I can do better 2 seasons ago he got 89 points so we knew we had to match that. We did but he got 91 points. This season we have to beat 91 but will he also then beat that? If we get 95 will he get 96? There is huge pressure on us as there is on him but he seems to get his players into a winning zone when necessary. They always do enough. Klopp, at the end, had a defeated look Our template has to be Klopp and Liverpool. In 2018/19 Man City took everything Liverpool threw at them and won by one point 98 to 97. The following year Klopp was merciless, he kept winning all the time, not giving Pep any chink of light until eventually City sank defeated, on 81 to Klopp’s 99. We must do the same. We must be ruthless, we must be mean, we must kick away all the lesser teams every week until Pep says, ok, boys, we will concentrate on the cups. The problem is that effort seemed to finish Klopp off, Liverpool never seemed to be that brutal machine again, as Pep upped his game from that point to win four in a row. Klopp was defeated by his mighty effort. Is the young lion better than the old one? So can we ask Arteta to take on Guardiola, not just for one season but year after year? Would he burn out like Klopp did in his mighty effort? We know Guardiola is ready for the fight nonstop. This season could be when we find out if Mikel Arteta can go one better then Jurgen Klopp, if he steps up to win and doesn’t have that hunted, haunted demeanour which Jurgen Klopp had in his last years as Liverpool boss. Guardiola was like a supreme predator, who lost one battle, but then destroyed his opponent. Can the old lion Pep be sent off with his head down? Can a smiling, babyfaced Spaniard be the king of the jungle and send Guardiola into retirement? I believe we will have all the indicators in place after this season, even if Arteta doesn’t manage to wrest the title from the lion. I will be watching Pep’s face, and I will know if he cannot stomach another fierce battle. That will be key, not giving Pep any joy until the very end. Arteta has to make it tough, no sleep, no rest, just pressure that never stops until Guardiola is squealing enough, whether I win or lose, I cannot go through this again. Pep did it to Klopp, now Arteta must do it to him.

Тази вечер Арсенал излиза в първото си гостуване за сезона. Срещата е част от 2-ри кръг на Висшата лига и в нея момчетата на Микел Артета ще търсят отмъщение срещу Унай Емери и Астън Вила. През изминалата кампания ''виланите'' нанесоха две поражения на ''артилеристите'', едното от които бе съвсем в края. Със сигурност този мач не се очертава да е едва ли не един от лесните, но миналия сезон Арсенал записа цели 42 точки във визитите си и допусна едва 13 попадения във вратата си далеч от дома. При всички положения щаба на Лондончани ще се постарае подобно постижение не само да бъде запазено и сега, но и дори да бъде надминато. Иначе ''точпиите'' посрещнаха кръга от 2-та позиция, след като на старта на сезона победиха Уулвс със 2:0 в английската столица. Бирмингамци пък заемаха 5-то място, като също спечелиха откриващият си мач - победа срещу Уест Хям като гост с 2:1. Тази вечер Арсенал има сметки за уреждане и изглежда готов! Още подробности преди мача: Кога: 19:30ч българско време; Стадион: Вила Парк, Бирмингам; Телевизия: Диема Спорт 2; Рефер на двубоя: Майкъл Оливър; Новините в Арсенал: Очаква се срещата да бъде пропусната от Кийрън Тиърни и Такехиро Томиясу, които са с травми съответно мускулна такава и на коляното. Под въпрос остава Фабио Виейра, който според информацията е пред завръщане в Порто под наем до края на сезона. По всичко изглежда, че всички останали състезатели в лагера на ''топчиите''са на разположение за селекция, в това число и Юриън Тимбър. Фото кредит: Арсенал Микел Артета преди мача: ''При всички положения това ще бъде един от най-трудните ни мачове през сезона. Напълно наясно сме с това и се постарахме да се подготвим максимално добре за това, което ни предстои. Наясно сме с това какво трябва да направим. Това, което искаме, е просто да спечелим мача и нищо повече. Да, наясно сме и със самата опасност, която може да дойде от противника. Те умеят да доминират в доста аспекти от играта. Ние обаче също, така че ни очаква зрелищен мач, сигурен съм в това. Изпълнени сме с вяра в своите възможности. Отиваме там, за да си тръгнем като победители. Това е.'' Фото кредит: Арсенал Игра с прогнози във форума на ASCB:

Football is dead Honestly, the 2024 Euros was the worst football tournament I have ever watched. Negative play, frightened players, lots of extra times and penalties, but most of all, I kept falling asleep every night. I kept hoping anyone would score so that it was over and not another thirty minutes of dirge. I didn’t care whether it was the team I was up for, just someone to score to put an end to my misery. Arteta is the king of the new football To be honest, that is the way football is going. Now, the objective is to squeeze the life out of the opponent, give them no chances to score, and get one or two yourself. And Arteta is the master of the new football. His statistics show that Arsenal concede the fewest chances and XG goals. You have seen the stats, I am not going to go over them again. Dead ball equals dead football? Dead balls are now key and Arsenal are the masters of them too. Outwit your opponents enough times at these and you will get some goals. Every player at every set piece goes on a different run, making it harder for the defence to mark them. The players must follow Arteta’s instructions to the letter. By getting all players to do different runs he brings the unpredictability that the old style great players would do. It also means that there is a good chance one will be in the right place at the right time to score. Does Uefa President Aleksander Ceferin care that the football is boring? I suspect that that was Kieran Tierney’s weakness, in Arteta’s eye. He would sometimes make his own decisions, take on players, or run where he wasn’t told to. That and his penchant for injuries, meant he was no longer required. If I understand correctly, reading between the lines of an interview Tierney gave, that is what Arteta wanted from him, to do as he is told. We don’t want you, Pele And it makes sense in one way. If all players follow a plan, they will know how to find each other, they will be running into dangerous positions that their colleagues know about, and they can do it without thinking. It does mean that the old style, unpredictable geniuses, would have no place in the modern game. Pele, Maradona, George Best, Hristo Stoichkov and others would always want the freedom to sniff out a chance and score a goal their way. Maybe a pass is the most logical option but that instinct to score, to beat your opponent, to have the crowd mesmerised by your aplomb, is what made those players great. You couldn't stop watching Maradona One can see it with Ronaldo at Portugal. He wants all play to come through him but that stops the other top players in the squad from showing what they can do. They weren’t good at the Euros. He doesn’t have the ability he had in his prime, but his aura stops the manager from telling him what to do. It means Portugal cannot play the modern way where all players have their roles and must carry them out, and instead have to try to find their king. It’s all over but we don’t know it? Marcelo Bielsa has come out publicly to say that football is dead. Players are overcoached and everything is predictable. You stop the opponent playing, and squeeze their options so they can’t score, and keep the ball until a scoring chance comes for you. Is Marcelo Bielsa right? "I am convinced that football is in decline," he said. "It is becoming less attractive because what made it the world's greatest game is disappearing." Bielsa is, of course famous for believing in attacking football. At Leeds, when he had top players in the Championship, they bamboozled their way into the Premier League by thrilling football that allowed players to make mistakes as long as they attacked their opponents. They scored lots and conceded lots. Defend teams onto submission, not attack His problem came in his second season in the Premier League. Leeds started losing heavily and they got rid of him in February. He refused to change his ways, to make up for the fact that some teams simply had better players than he had, and kept trying to steamroller teams into submission. He paid the price. "This sport is unique; when it becomes too predictable, it loses its charm," "As fewer footballers worth watching emerge and the game becomes less enjoyable, artificially inflating viewer numbers will eventually falter." These two quotes from him are worth heeding. I agree. The concentration on not losing, on chasing every possible margin in your favour, is bad for the game longterm. We need players we want to watch. Players who dribble past several opponents at a time but often then losing the ball is becoming increasingly rare because they are not allowed try it. Find your player is the requirement. They make the runs, you know where those runs are, and you give them the ball. A nervous Arsenal One twos, give and go, keeping the ball, going backwards, going forwards again, hoping for a mistake or a dead ball. That is modern football. Above all not making a mistake. That was the Euros but also the Champions League for Arsenal was like that. We played nervously, no matter who the opponent was. I wanted us to grab them by the throat, score goals and send them home crying. And the Premier league? Against Sheffield United we demolished them. Against Chelsea we were far better than them in the first half but it took the second half to score the goals that sent their fans home crying. After the first half, Chelsea still had a good chance if they started to play well. The game against Liverpool, as well was a good one for us. Liverpool got nothing, All stats were in our favour. Why not all the time? But in so many other matches I just wished we would turn it on. We had the better players in most matches, including Bayern in my opinion, but we didn’t unleash our attacking players. Instead it was boring, predictable, tippy-tappy football that went nowhere. Boring extra time matches seemed the norm Arteta quite rightly wants to win. He knows that there are teams out there willing to spend more money than Arsenal. He believes that the way to win is first not to concede goals. He has found a way to make his team the second best over the past two seasons. He will believe that a slight margin in his favour will bring him titles. That will not involve flair players doing their own thing. We, as fans, will have to live with a small number of games per season where we win by thrilling football. I doubt if Infantino cares about the direction football is heading Can we accept that? We won’t have a choice. And we probably won’t have a choice either at international championships either. The football will stink but when will it drive the fans away?

Arteta the rookie. I couldn’t find any rookie managers among the Premier League managers last season, except Arteta. It is a risk no-one seems to want to take. Particularly someone who comes from outside as Arteta did. Yes, he had Arsenal DNA but often the only way a rookie gets a chance is if they are at the club as a player or coach and they try them as interim managers. That rarely works out, though. Liverpool being an exception as Bob Paisley, their most successful manager, was appointed when Bill Shankly resigned and Paisley was first-team coach. They also employed Kenny Dalglish as player-manager who did very well, and Roy Evans who did ok. Would you hire this young boy? But, in general, top teams don’t appoint rookies. Arsenal, in the past, had great success with rookies, George Allison, Bertie Mee, and Tom Whittaker spring to mind but Pat Rice and Freddie Ljungberg are examples of promoting from within that didn’t work out. It is an enormous risk that owners don’t wish to contemplate. The Kroenkes were key Arteta essentially took over from Unai Emery who failed to win over the fans. But for sure he was a top manager and continues to prove that. His weakness seems to be also Arteta’s, dealing with egotistical superstars, but it seems most likely that if he had been given his chance, he would have turned things around, probably by getting rid of the big egos. Stan and Josh - the dynamic duo? But I feel it was the Kroenkes who made the difference. When Arteta came for his first interview, it seems he impressed them, and they felt they could work with him to create something special. But even they couldn’t stretch to a rookie. They weren’t popular at Arsenal and Emery was a proven candidate. I believe they had this nagging feeling that they had got it wrong, this young man with the ideas, the knowledge, the Arsenal DNA, and above all the feeling that this was the guy, which made them feel like I sometimes have when I bought something expensive – I bought the wrong brand or model. So Emery’s collapse to Chelsea in the Europa League final gave them a chance to correct their mistake and bring in Arteta, their man. A big mess at other teams I have had misgivings over the Kroenkes but I think I was wrong. They know sport, and they know big business as it relates to sport, something that most big businessmen don’t. Look at the current mess at Chelsea, Man Utd and Everton, all with lots of trophies in their showrooms. The Kroenkes have been loyal to Arteta and have provided him with what he needs to bring the club back to the top. Josh seems to be there most of the time and from everything I know, he trusts Arteta’s decisions. Farhad Moshiri didn't have a clue at Everton Getting rid of our captain and superstar Aubameyang and moving on Ozil were hard calls and yes, exposed a weakness in Arteta. Ozil, in particular, was not known to be difficult to deal with. But it allowed Arteta to do things his way, with young players ready to listen and improve. The seasoned pros brought in since have not been a problem. Jorginho, Havertz, Trossard, Raya, Rice and others have bought into the Arteta way and the camp seems happy. The plan is working Of course, now, one cannot really refer to Arteta as a rookie. He has garnered a respect throughout football as a top manager which means even top pros will listen to him. Two tight second place finishes in a row against the behemoths of Man City, plus a quarterfinal in the Champions League means he has proven himself. There are only a small handful of jobs in football bigger than Arsenal so he has shot himself to the top at a top club in his first attempt. It has been a bumpy ride so far, with periods of Arteta out ringing around the Emirates, even this season. But the Kroenkes have always remained steadfast. They have a plan and Arteta is a huge part of that plan. I believe that they are using their knowledge to help by bringing in the right people, and keeping Arteta at the club is crucial to their plan. Roman Abramovich didn't like Mourinho's bus driving skills The most successful owner in recent times has been Roman Abramovich but he let Mourinho go when surely what he should have done is create a dynasty with him that could have lasted a long time. Abramovich’s problem was that he didn’t like Mourinho’s football. Parking the bus annoyed him. At all costs, win? This does not seem to be a problem at Arsenal. The football is exciting, swift, and full of deft touches. Progress keeps getting made. However, Arsenal do need to make the next step. Win things. Arteta has grown as a manager and the players have grown as players. Honestly, how many Arsenal fans would swop any of the present team for someone else? And yet, new players will be brought in. The challenge is to get them to fit in quickly and to be sure they are better than what we have. City do it every season and make that aspect look easy. It isn’t. Arteta will be expected to do it. And Edu and the Kroenkes will play a massive part in identifying and being willing to pay for these players. Klopp was burnt out? Win we must, though. Klopp did not win that many trophies at Liverpool but enough to cement his legend as he chased a Man City whose resources seem endless. Now it is Arteta’s turn and he must at least equal Klopp. One league title and one Champions League were his highlights but it seems like Klopp burned himself out in that chase. The Kroenkes know what they are doing? This is where the Kroenkes can really make a difference. Support Arteta as he takes on Goliath. Take away any burdens they can. Honestly, if Arteta does burn out like Klopp, then who is out there? Not many candidates when one club is hoovering up all the trophies. The Kroenkes took on a rookie manager. If it had gone wrong, I am not sure they would have survived. But they got it right. The rookie manager lost the support of some top players. They got that right when they supported him. The rookie manager had many fans screaming Arteta out. They got that right when they said, no, he is in. The pundits were shrieking that Arsenal were bottlers, doing a Totteringham at the finish, but beating the Spuds and Man Utd away and Chelsea at home on the way to winning the last six matches shows that the Kroenkes got that right as well. Gary Neville - Arsenal are bottlers The Kroenke’s got it right in choosing a rookie, something that no top English side has done for a long time, particularly as they were unpopular, and they could have gone for a top name, a Conte or a Mourinho. Maybe it is time to revise our opinion of our Americans. Maybe they do know a little about running a football club after all. Recognising talent is surely a great asset? And recognising unproven talent has proven even better. I hope, but also believe, that great days are coming.

A post-season assessment of Arteta - a good season not a great season Arteta has silenced all the critics, has he? Not exactly, he hasn’t silenced himself, Edu, Josh Kroenke, and many of the players and staff at the Arsenal. He has definitely silenced the fans, some of whom, unbelievably, were shouting Arteta out on social media when we hit a bad patch in the middle of the season. But if you listen to Arteta, Odegaard, Declan Rice and others you know they are not quite happy because they want better. Winning the league and the Champions League is the priority from now on. Fulham, not the Spuds, cost us the league One draw turned into a win would have made us champions, with Fulham early on an obvious culprit. 26th August 2023 will be burned into their minds. It emphasises that for every game they have to be ready to fight. The other draws were against established top sides. We had five losses and five draws with Fulham our big punishers. We lost five points against them. We could have been celebrating at the Emirates on the last day knowing City were confined to the dustbin. They, not the Spuds, cost us the league, although they also got a draw against us, but you do expect to drop some points to the top end of the table. Can he get his transfers right? Regular readers will know that I have also criticised Arteta throughout my time here but I have always supported him. I criticised his struggles with big names here and I will come back to that later but he has come through that test so far. I would be nervous if he got an Mbappe or a Neymar but he certainly handled the Declan Rice and Havertz situation really well. One plus for Arteta. But it must continue with our new signings due this summer. Kai Havertz scores again - Arteta got him right I also criticised his team falling apart for the last ten games here but he managed 25 points which is a respectable score and much better than his previous best. We had a lot of tough matches to negotiate and we got an excellent point from City away, but probably were a little vulnerable against Villa after defeat by Bayern. Two pluses for Arteta. Again it must continue, though. A manager is judged solely on their recent results. Is he able to rotate? He did achieve a remarkable level of consistency and succeeded in getting a record number of Arsenal wins and a score of points that would have won most Premier Leagues so far. He took on a resurgent Liverpool and Spurs who were both top of the league for a period, and a dynamic Aston Villa, but left them well behind. Arteta - losses and draws to be turned into wins However, there is a question mark here as we had few injuries and he didn’t rotate the squad much, and often only made changes late in games. Saka, in particular, took a lot of punishment. He did have Martinelli who seemed to suffer from lack of game time but he could have given Saka a rest and switched Martinelli as he did against Everton. He caused a lot of problems in that game. But we can make that a minus, I feel. Guardiola rotated like crazy and won the league. We may not be so lucky with injuries next year. Let’s look again at man-management Where Arteta has excelled from day one was his appeal to work with the fans, to create a strong atmosphere at games home and away. I was at Old Trafford and at times we out sang the Mancs. The fans have been great and Arteta deserves all praise for the way he includes the fans in everything. A big plus to Arteta. Getting the fans singing has been Arteta's great achievement So I am going to return to player management as I said I would but first a little backwards look to talk about Aubameyang, which was Arteta’s strongest test of player management. Aubameyang obviously thought he was far more important than a rookie manager and Arteta struggled to deal with him, plus Ozil, Lacazette and Guendouzi also spring to mind. Aubameyang the arse But let’s take a look at Aubameyang as we still haven’t truly replaced him. Supposing he wasn’t such an arse but rather a serious professional, he could still be here. He went in February 2022 with 92 goals and there have been two more seasons since then. In those two and a half seasons if he scored 50 goals he would now have 142 goals for us, 3rd in the all time list and in front of Van Persie on 132. He would have had better players to provide assists and could have got even more making Ian Wright’s 179 a target. Messi and Ronaldo are still playing so so could he, say for another 2 years for us. He is 34 years old, quite a bit younger than those two. Two more seasons from now and Wright could have been relegated to 3rd. That's an arsehole you see, Pierre I don’t think there is anyone who doubts Aubameyang’s ability, he was superb at his best. If we had the best him for the past 2 years we could have made up the small amounts of points needed and we could now be double champions. Take a look in the mirror, Pierre Emerick, and you will see an arse who deprived himself of two league titles, of chasing Ian Wright’s record, and of becoming an Arsenal legend. You will see an arse who is playing for a mediocre French team who only won 13 of their 34 league games. And especially you will see an arse who, because of your huge ego, decided you would push a rookie manager rather than give your all as an ambitious professional. You lost and you are looking at a loser. Pity is that you made us all lose. None of us care about you now. We lose our young players? There is one area I am concerned about and that is the peripheral players, Possibly Martinelli, plus Smith Rowe, Nketiah, Nelson, Ramsdale, etc., and the young players bubbling through. To win, to me it seems that Arteta believes we need a strong, experienced squad. How can he keep all the players happy? Young players don’t remain young forever. They need to play before they get old. I suggested here that up to 15 players could go and how will that affect the culture? Steve Round went after disagreeing with Arteta about this very point and specifically Ramsdale. Arteta has worked hard to create a culture of togetherness but unsatisfied young players not getting games will make them unhappy. Could Martinelli go? A disaster This is his challenge, one that he didn’t have so much this year. We will probably have 3 or more new players to keep happy as well. We hope that he has learned. That recruitment will take into account temperament and that we don’t sign an arse like Aubameyang. We are all hoping for an improvement in August but Arteta is facing another new challenge, one of expectation. Can he deliver? So far, he has always found a way. Long may that continue! Ramsdale vs Raya Ramsdale- should be number one? Ps. I have been reading a lot of statistics that say they prove that Raya is better than Ramsdale. How about these for the opposite? We came second last year 5 points behind City. And second again this year 2 points behind City. They had Haaland and De Bruyne out a bit this season. We had a team more mature by being a year older. We had Rice and Havertz, a big improvement. We had few injuries. Last year when Saliba went we lost points. So Ramsdale got us second with a weaker team. And points were easier to get this season as the bottom teams got very few. Raya - truly top class? There is one area where Ramsdale is clearly better and that is shot-stopping. He can pull off an amazing save. He is bigger and stronger than Raya which makes him harder to bully. He rises up the fans better than Raya which gives us a 12th player. And he is always smiling when he is playing. That makes me happier. He will probably go and it will be a mistake. I reckon, despite the stats, Raya is just short of being a true top goalkeeper and I really hope we don’t find that out next year. I hope I am wrong.

Are Spurs fans stupid? I remember around 7 years ago being in West Ham’s London Stadium for a boring 0-0 draw in December. I was in the home end so had to stay quiet. Lucky that nothing was happening on the pitch so I had no reason to make noise anyway. The London Stadium - suitable for running away? Arsenal were the better side in that we made more half chances and dominated possession but West Ham were, every so often, breaking through and could have scored but they played very defensively so the chances came to nothing. But what struck me was that they just retreated into their defensive shell totally for most of the second half as a draw seemed likely. The fans were screaming at the players to pass backwards, not forwards. I was astonished because Arsenal were not playing well, West Ham could maybe have won by pushing forward but instead the fans badly wanted that point. Lay down and die West Ham were struggling near the relegation spots at the time but Arsenal finished 7th that season. It was only mid-December and nowhere near the last few games where playing for a draw might maybe make sense. Not such a tough team that you should lay down and die against. I have never heard Arsenal fans want their team not to win a match no matter who the opposition is and it reverberated starkly with me. But that seems to be the reality with teams that don’t win things. They are often happy with a draw. Do they really want to get rid of this guy? Now, this is a long lead into Spurs fans seemingly singing Blue Moon on the way back from Burnley and, more surprisingly, to me, turning on Ange Postecoglou for wanting his team to win no matter what. Objectively, beating Man City is good for Spurs long-term and in the short term, could easily get them the Champions League this season. Villa are playing Crystal Palace away who are winning everything at the moment, which, coinciding with Villa’s dip in form, could easily mean a loss. Spurs are playing rock bottom and relegated Sheffield United. Put as plainly as I can, beating Man City gives them Champions League most likely. Your target needs to be the best Put me in their position and I would choose Champions League all day long. To be fair, I have never really bought into the big Spurs rivalry. For most of the time I have been an Arsenal supporter, Spurs were second best and it is only in the latter half of Arsene Wenger’s time that they got on top. But still Wenger won trophies and they more or less didn’t. And they have never been our target because they have never been the best team in the land for my whole time as an Arsenal fan. Spurs fans ambitions may not match their stadium Ange Postecoglou wants Spurs to be the best team in the country. It is the only thing he sees as a manager. He has always aimed at the best and often succeeded as well. There is no other logic in sport. You look at the best and say, if I can paraphrase Liam Neeson, “I have a particular set of skills, I will find you and I will kill you”. Arteta feels the same. He knows who the target is, it is the same as Postecoglou’s – Man City. Arsenal knock the big boys off their perch Arsenal have had Leeds, Liverpool, Man Utd, Chelsea and now City as the acclaimed targets to overcome in my time. Tottenham have had the exact same teams. We have managed to give Leeds, Liverpool and Man Utd bloody noses but Chelsea and City have so far eluded us. If City win this year they will be our targets next season. It is as simple as that. And they will be Postecoglou’s as well, if he is still there. Daniel Levy - his mediocrity is the reason Spurs cannot really challenge? And that brings me to trying to answer the question posed in the headline – Are Spurs fans stupid? They have a manager who has succeeded wherever he has gone. He has them playing attractive football despite their top player leaving. He knows that the only currency a top manager can trade in is wins. He could still get them to Champions League despite the late wobble in form. He was aiming to win the league this year, I am convinced of that, not finishing in the CL spots. I am pretty certain he knows no other way. A team to match his ambition? I am also aware that earlier this season I posted a blog here which estimated that all 20 managers could be gone by around August this year. Postecoglou was rated Likelihood of being fired at 0% the likelihood of leaving 10%. I would put the second figure higher at the moment as many big teams with Postecoglou’s ambitions are looking for a manager. Could Ange slot into Arne Slot's spot? He is a Liverpool fan, what’s the chances of a surprise move if Arne Slot doesn’t work out? He will have offers, make no mistake. His courage in saying that it is not real Spurs fans wanting them to lose may be wrong. Maybe they really would put Arsenal losing over the Champions League. Could they be a majority? If they are they have been deluded by their years of not winning trophies. Beaten down so much that getting in front of a midtable team which Arsenal had degenerated into was considered a triumph? Like West Ham at the start of this blog, their ambitions have been stunted. A collision course with fans? Which means they are not stupid but rather shrivelled into accepting a non-sporting position, that your target is not to be the best, but rather hope that your objective is mediocre enough that you can finish in front of them. If Arsenal are the joint targets next season by being champions (City would still be the benchmark) then that will be Postecoglou’s aim, beat them. But if Spurs fans really want to throw away a Champions League spot then he is on a collision course with them which could coincide with him accepting an offer from a bigger club. And that, to me, is stupid. They have finally got a winning manager who plays attractive football after sterile displays from Mourinho and Conte. And they will toss him aside? How about these two being the new Wenger/Ferguson? Honestly, I hope that scenario is wrong. I would prefer to knock Spurs off their perch just as we did Leeds, Liverpool and Manchester United. How would people feel about a true Arsenal/ Spurs rivalry to match the Arsenal/Manchester United one? With Arteta/ Postecoglou as Wenger/ Ferguson? Rather than the egregious rivalry between Man City and Arsenal which is lopsided, and always has this edge of City’s financial misdemeanours bringing them down, and not genuine football endeavour? Spurs 1st Arsenal 2nd? Yikes! I would not object to that competition, of Spurs being our strongest rivals, of that extra edge pushing us harder every time? Then beating them would be meaningful, parading the bus around North London knowing that it was the Spuds who were second would be sweeter, surely? And vice versa for them. That is the level Spurs need for a true rivalry. It has not happened ever, and if they don’t change their mindset, it never will. Harry Redknapp - give him a call, Mr Levy And so my conclusion is that they are not stupid, just that they have accepted that the top table is not theirs to occupy, they cannot win the league so hoping they can finish above Arsenal is the height of their ambition. They now have a manager who could alter that mindset but I have a feeling he will not be around long enough to change it. But hey, Mr Levy, Harry Redknapp is still around.