Search the Community

Микел Артета е назначен за наставник на Арсенал при много турбулентни времена за отбора. След колебливи игри и поредица от загуби испанецът заварва отбора на 11 място в класирането в края на месец декември 2019 г., с разбит морал и ниско самочувствие в съблекалнята, капитан Пиер-Емерик Обамеянг и бивш капитан, поставен в изгнание от предишния треньор след реакция срещу възгласите на феновете при смяната му в домакинския мач срещу Кристъл Палас. Това дава началото на серия от три поредни домакински равенства срещу отбори от втората половина на таблицата и две загуби като гост, последвали раздялата с Унай Емери поради раздори и загуба на доверие в играчите към него. „Тrust the process” Новината за поемането на отбора от Артета е приета с искрица надежда от феновете и много съмнения и недоверие към човек, който няма опит като първи треньор в нито един отбор досега. Не случайно в едно от първите публични изказвания на собствениците беше ясно заявено, че Артета, клубът и играчите тепърва ще се развиват заедно, ще правят грешки и ще трупат опит, за което е необходимо търпение, защото процесът на изграждане едва сега започва, откъдето идва и култовата фраза „Тrust the process”, станала пословична за доверието към Артета и неговия екип. Credit by Devoted Gooner Разбира се, началото на треньорската му кариера в Арсенал започва колебливо със старт във Висшата лига с равенство на Южния бряг срещу Борнемут, загуба от Челси у дома, първа победа срещу не кого да е, а Манчестър Юнайтед, поредица от четири последователни равенства, съпроводена с изненадващо ранно отпадане от турнира за Лига Европа още в първия кръг на елиминационната фаза от гръцкия Олимпиакос. За капак, в средата на март се стигна и до прекъсване на всички турнири заради разрастващата се пандемия от COVID-19. След три месеца пълна изолация футболът по стадионите отново се завръща, но от съображения за сигурност без публика по трибуните. Така сезонът се доиграва през летните месеци юни и юли в нестандартно за клубните футболни първенства време от годината. За добро или за лошо след принудителната пауза Артета успява да намери успешна формула за победна серия на Арсенал в завършека на сезона и печели купата на Футболната асоциация (FA cup), която се превръща в рекордна 14-та за клуба и е постигната след сладки победи над Манчестър Сити на полуфинала и над Челси на финала. Специално победата над „гражданите“ е първата от дълга поредица без успех над този отбор в общо седем мача за три години във всички турнири. Credit by Arsenal Този успех задържa търпението към Артета и за началото на сезон 2020/2021, който започва обещаващо с победа над шампиона Ливърпул за Къмюнити шийлд и две победи на старта на първенството. Всичко върви добре до средата на месец ноември, когато Арсенал влиза в ужасяваща серия от седем мача без победа, от които пет загуби, в това число три на свой терен от отбори, като Астън Вила, Уулвърхямптън и Бърнли или общо четири поредни поражения на свой терен, като включим и загубата от Лестър преди победата като гост над Манчестър Юнайтед. Така тази поредица всъщност е предвождана от още две загуби, които бяха позабравени след сладката победа на „Олд Трафорд“ за замазване на очите преди лошата серия да продължи. Тимът се срива до непривичното 15-то място в класирането и през този период дори и най-върлите почитатели на Артета започнаха да се замислят дали той е най-правилният човек за отбора. Ефектът на бързите очаквания Основният проблем в забързаното ежедневие на съвременния технологичен свят е, че хората, особено от младото поколение, очакват всичко да се случва на момента, търсят бързи резултати и приемат всичко за даденост, но животът не е устроен по този начин и ChatGPT съвсем не може да ти даде универсална рецепта как да бъдеш щастлив, да повишиш стандарта си на живот, да забогатееш изведнъж или как Арсенал или който и да е друг отбор да стане шампион. Това е ефектът на бързите очаквания и нестихващото желание да сменяш треньори докато не постигнеш незабавни резултати. Тук е моментът да се запитаме - какво всъщност искаме отборът да постигне? Бързи резултати с краткотраен ефект или бавно и методично развитие из основи, което да доведе до дългосрочни резултати. Защото Артета е именно такъв тип, който се вглежда в най-малкия детайл до степен на маниакалност и се стреми да усъвършенства механизма парче по парче, докато всички елементи не заработят в синхрон, допълващи се един друг в едно цяло. Недоволството като начин на живот Другите привърженици на идеята „Arteta Out” са или много емоционални и сприхави, с прекалено нисък праг на търпимост, или хора, за които недоволството е начин на живот, или просто такива, които по някакви причини, или дори липсата им, не харесват Артета и нямат никакво доверие в него. Разбира се, има и такива, които вече са трайно разочаровани от неуспехите на отбора и нямат вяра в неговото развитие като цяло. Какво ли им е било на феновете през 80-те, макар и малцина да помнят тези времена, за които все пак Ник Хорнби се е постарал да остави следа за идните поколения в своята книга „Треска за футбол“. За повечето от тези фенове, каквото и да се случи, не е добре. Винаги се намира причина за недоволство, хубавите моменти се възприемат за съвсем естествено стечение на обстоятелствата или добър късмет. Тези хора са особено активни в социалните мрежи при лоши резултати, докато при добри такива, го приемат за временно явление при добро стечение на обстоятелствата. Но преди да продължим с дисекцията на колебливите настроения към наставника на Арсенал, ще си припомним хронологично неговите постижения и респективно липсата на такива за клуба, което ще се случи в следващия епизод на рубриката. Благодарим ви за вниманието и до скоро!