Search the Community

В днешното издание на рубриката, посветена на синдрома "Arteta Out", ще си припомним ключовите трансфери за отбора от постъпването на Микел Артета в отбора досега, които се превърнаха в основата за стабилността и доброто представяне на Арсенал в момента. Приятно четене! Трансферите в отбора на Арсенал изглеждат внимателно премерени и остават впечатление, че се подбират футболисти с профил за позиции и манталитет, от които Артета е преценил, че има нужда. Освен, че се търсят поливалентни играчи, които с лекота могат да съвместяват няколко позиции, се цели укрепването на точно определени зони. Още през първия летен трансферен прозорец на 2020 г. Арсенал правят може би най-успешния си трансфер към днешна дата, като привличат възпятия от феновете „King of Brazil“ или младия бразилски централен защитник от френския Лил, Габриел Магаляеш. Излишно е да споменаваме каква роля има той днес в клуба, а интересен факт е, че отбелязва гол още в дебюта си в първия мач от новия сезон срещу Фулъм. През този трансферен прозорец беше привлечен и доказан стълб в халфовата линия, а именно Томас Партей от Атлетико Мадрид. За жалост честите му контузии го вадеха за дълги периоди от игра, с което не успя да помогне много в подобряването на представянето на отбора. Поредното бижу, което артилеристите успяват да привлекат е креативния полузащитник Мартин Йодегор, който е привлечен под наем от Реал Мадрид през зимния трансферен прозорец и след като се вписва перфектно в състава на Арсенал, се присъединява за постоянно през лятото на 2021 г. за скандалните 35 млн. евро. Предвид какво се случи с норвежеца в Арсенал, който дирижира играта на отбора и по-късно е избран и за капитан, сумата за неговото привличане си е равносилна на кражба. През този втори за водения от Артета отбор летен трансферен прозорец продължи подсилването на защитната зона с успешни трансфери като на Бен Уайт от Брайтън, Аарън Рамсдейл от Шефил Юнайтед и никому неизвестния японец Такехиро Томиасу от Болоня. Разбира се, последните два трансфера предизвикват вълна от недоволство, като Рамсдейл дори получава лични заплахи, тъй като му се носи слава, че в който отбор отиде, той изпада. Всичко това бързо утихва със солидното представяне и на двамата на терена, а историята на вратаря е толкова трогателна, че бързо печели симпатиите на много от привържениците с това как цялото му семейство са фенове на Арсенал. Photos by afcnewsroom.com През лятото на 2022 г. „артилеристите“ привличат превърналите се в ненужни в Манчестър Сити Габриел Жезус и Олександър Зинченко, които успяват да дадат нужното на отбора до такава степен, че едва не спечелват титлата, а в лагера на „гражданите“ вече забраняват да се извършват трансфери на играчи в конкурентни отбори. Все пак Артета вече е работил с тях в Манчестър Сити и добре знае как да използва техните качества (като си помисля, че си представях същото и за Стърлинг, но това е една друга тема, която не заслужава особено внимание). След силния старт на сезона, Арсенал имаха необходимост от подсилване, за да продължат доброто си представяне. Така в отбора през януарския трансферен прозорец на 2023 г. се присъединява Леандро Тросар, след дълга трансферна сага с Михайло Мудрик, който в последния момент е трансфериран в отбора на Челси срещу крупна сума. И тук е момента да отбележим, че както казват мъдрите хора: „Явно така е трябвало да стане!“, защото Тросар и до ден днешен вкарва решаващи голове за Арсенал, а някой помни ли какво се случи с Мудрик? Други два трансфера през зимата, които се превърнаха в успешни, са на Якуб Кивиор от италианския клуб Специя и……Жоржиньо от Челси, разбира се. Това отново беше посрещнато от феновете с: „Какво по дяволите!“, но с опита си Жоржиньо успяваше да внесе нужното спокойствие, когато влизаше в игра. По важното е, че лично за мен италианецът с бразилски корени от изключително неприятен, се превърна в дори симпатичен, особено след онзи гол в добавеното време на „Вила Парк“. С престоя си в Арсенал вярвам, че и на други хора е повлиял така повратно за настроението им към него. За Якуб Кивиор е ясно, че никой не очакваше нищо от него, при положение, че е взет за резерва, но когато се налагаше да влиза в игра от пейката, имаше много колебливи изяви. Много хора (сред които признавам включително и аз) бяха на мнение, че това момче не е дорасло за отбора, докато не се наложи да замени контузения Габриел Магаляеш в решителни мачове от заключителната фаза на сезон 2024/2025, както и в четвъртфинални и полуфинални двубои от Шампионската лига, в които се представи безупречно. Трансферният прозорец през лятото на 2023 г. остава впечатление, че амбициите на отбора стават все по-големи, каквото търсят да бъде и представянето им на терена. Естествено дежурният трансфер от Челси отново хвърли в недоумение привържениците на Арсенал и доведе до поредната вълна от недоволство, след като бяха дадени 75 млн. евро за Кай Хаверц, който не се слави с велики футболни умения. Все пак след това последва привличането на двама от най-стабилните изпълнители на терена в лицето на Юриен Тимбър и рекордната дълго желана покупка на Деклан Райс, която до момента оправдава всеки един цент, даден за него. Този трансфер беше жизнено необходим на отбора, особено след напускането на Гранит Джака в посока Байер Леверкузен. Странно за мнозина беше привличането под наем на Давид Рая от Брентфорд, при положение, че Аарън Рамсдейл не само се наложи на вратарския пост, но и спечели симпатиите на феновете. Това действие за пореден път доказа правилния ход на Артета, който искаше да стабилизира играта в наказателното поле, като вярваше, че Рая ще внесе нужното спокойствие и увереност това да се случи. Следващото лято на 2024 г. се превърна в по-скоро разочароващо на трансферния пазар, най-вече защото все повече се говореше и си личеше нуждата на Арсенал от нов нападател. Вместо това в отбора бяха привлечени Рикардо Калафиори и Микел Мерино, които са защитник и халф, въпреки че шеговито бих добавил как Мерино по-късно разкри своя потенциал на нападател. Не, че тези футболисти не са необходими на отбора, но всички очакваха привличането на атакуващ футболист, още повече, че с отбора се разделиха Емил Смит Роу и Еди Нкетия, което сякаш даваше заявка за привличането на нов изпълнител за офанзивния вал на отбора. В крайна сметка трансферният прозорец приключи без привличането на нападател, а в последния момент като компромисен вариант беше прибегнато до привличането на никому ненужния вече Рахим Стърлинг от…..познайте откъде? От Челси, разбира се! В сезон 2024/2025, когато всички очаквания бяха Арсенал да са основен претендент за титлата, отборът разполагаше с един единствен чист нападател, страдащ от постоянни контузии в лицето на Габриел Жезус и Кай Хаверц, който изпълняваше тази функция някак принудително, при положение, че се тиражираше мнението как той не е привлечен в Арсенал за върха на атаката. След неговата контузия и последвалата такава на Габриел Мартинели, през зимния трансферен прозорец всички отново очакваха, че „артилеристите“ вече ще имат така бленувания нов нападател. В този период в Арсенал бяха останали без спортен директор, след раздялата с Еду и очакваният трансфер така и не се случи, което оправдано отново засили разочарованието сред феновете. Образно казано ножът вече толкова беше опрял до кокала и напрежението до такава степен се усещаше във въздуха, че очакванията за силно трансферно лято бяха неизбежни. Така първо дойде новината за назначаването на новия спортен директор Андреа Берта и рекордното до момента за клуба трансферно лято на 2025 г. с привличането на общо осем нови футболисти в отбора. Photos by GiveMeSport Напрежение не липсваше, защото очакваното привличане на необходимия нападател така и не се случваше, трансферният прозорец вече се беше преполовил, а междувременно бяха привлечени Кепа Аризабалага, Мартин Зубименди и Кристиан Ньоргорд, като освен също дългоочаквания Зубименди, останалите по-скоро бяха варианти за добиване на широчина в състава. Чашата на търпение сред феновете вече преля, когато слуховете за привличането на Нони Мадуеке се превърнаха в реалност. Трансфер някак появил се съвсем неочаквано отникъде, изглеждащ напълно ненужен и то срещу 55 милиона евро, не от кого да е, а отново от Челси. Едва ли някой беше очаквал такава бурна реакция, но на следващата сутрин районът около стадиона на Арсенал осъмна с надписи „Arteta Out” върху стените с рисунки на настоящите футболисти, дори беше организирана подписка срещу реализирането на този трансфер. Все пак дългоочакваното привличане на нападател се случи след достойната за сапунен сериал драма в преговорите със Спортинг Лисабон за реализатор номер едно в Европа за миналия сезон Виктор Гьокереш. Едно момче, натоварено с много очаквания, все пак беше категоричен в избора си на отбор до последно, може би благодарение на което този трансфер се превърна в реалност. Преди него Арсенал привлече още едно подкрепление в защитата на отбора в лицето на младия испанец от Валенсия Кристиан Москера. Може би най-сладкият трансфер се случи в заключителната седмица на трансферния прозорец, когато съвсем неочаквано беше обявен Еберечи Езе, току под носа на съседите от Тотнъм, които вече подготвяха документите за неговото привличане. За мнозина беше разочароващо бездействието на Арсенал към трансфер на Езе и изглеждаше сякаш от клуба вече се бяха отказали от него, докато всички знаеха фенската принадлежност на футболиста от Кристъл Палас и не можеха да си представят как ще отиде в местния съперник Тотнъм. Photos by Arsenal Fanatics News За добри трансфери могат да се определят и подписването на нови договори на ключови футболисти като Габриел Магаляеш, Уилям Салиба и младите таланти Итън Нуанери и Майлс Луис Скели. След като вече всички си мислеха, че това е всичко, че и предостатъчно, дойде привличането под наем на еквадорския бранител Пиеро Инкапие от Байер Леверкузен. Сега остава само да им пожелаем да са здрави, без сериозни контузии и да се впишат подобаващо в отбора. В следващата част на рубриката, ще си припомним кои футболисти и как напуснаха клуба след идването на Артета и няма да го пожалим, като напомним и за неуспешните трансфери през този период. А сега ни остава да очакваме следващото предизвикателство на "Стамфорд Бридж", което или ще изстреля Арсенал още по-високо или ще намали разликата с опонентите им. Ние, разбира се, се надяваме на първото! COYG и до скоро!

Have we accidentally stumbled upon a new tactic? Are Myles Lewis Skelly and Ethan Nwaneri already first team regulars? Neither are necessarily playing in their best positions and I am not sure what their best positions are. Seemingly Lewis Skelly is a midfielder and Nwaneri a 10 but is that the reality? Is Saka a full back? That’s where he broke through into the first team. I feel that the Merino situation has transfixed the fans. People are arguing that Calafiori should be our striker. Everything is in flux regarding positions but our team are near the top and a strong run now could even get us the title, but only with a Liverpool collapse that is unlikely to happen. Myles Lewis-Skelly. But where should he play? Two areas that we are happy with though are Myles and Ethan. They look superb. They could get fast tracked into the England side. They look certain to make a major contribution there. And yet in what position? And is it really necessary to have a fixed position? Supposing we had five six players that could play many positions, is that not a great asset? How could opposing managers figure out their tactics if they don’t know where our players are playing? Maybe that is the next tactical switch to come? We no longer use fixed positions but change them up several times during a match? A bit like Tyson Fury switching from southpaw to orthodox and back again during his fights. We switch and we win At the moment I feel that along with Mikel Merino, Lewis Skelly, Ethan Nwaneri, Jurrien Timber, Ricardo Calafiori, Kai Havertz and Declan Rice could play several positions from attack to defence. Could you imagine the chaos caused by four, five or six players switching during a game and switching back again repeatedly? The opposition would be mesmerized. Ethan Nwaneri - could he be the new Ian Wright? Can you imagine the commentators the first time this was tried? They would say what’s going on here, lots of players are out of position? Have Arsenal lost their minds and players are running wherever they want to. Arteta will have a heart attack. But it would be actually Arteta’s plan. One player being in an strange position happens all the time in football and normally someone tries to cover but what about as a deliberate policy? You would need players capable of playing several positions at a top level but I feel that is possible for certain players. Heart attacks for defenders Maybe tiki taka and the high press has had their day and something new needs to be tried? A truer version of total football that is dynamic, and capable of instant change. Havertz goes into the centre strikers position, then Merino, then Nwaneri, etc. Defenders would be wondering what to do, and who best to take what player. Kai Havertz - nobody knows what his best position is. What do you think? Could it work? I don’t see why not. It could give us access to that most crucial of margins, goals in our favour. Maybe this striker injury deficit has thrown up a new way of thinking about the game. We are looking at all our players in the strikers role, it seems but what about the rest? The only changes we sometimes see at the moment in football is sometimes teams switch wingers when they feel a fullback is giving a winger a hard time. But can you imagine many switches regularly throughout a game? Goalkeepers and defenders having heart attacks would become the norm. They might even get frustrated and lash out at our players and get sent off.. That would be a nice change with other teams getting the red cards. Same old Arsenal? Never Of course Arteta would be accused of cheating again as he is with the set pieces. Pundits-and I am looking at you two Carragher and Neville, would be saying this is not fair, we don’t know what positions Arsenal’s players are playing in, they keep changing them, it’s not fair. Mikel Merino - will he stay in the middle? But would us fans care if we kept winning? Of course not. I even have a name for this new tactic and it is the Switcheroo. The moans from all the non Arsenal fans would be deafening, same old Arsenal, always cheating. Ricardo Calafiori - the new Roberto Baggio? C’mon Mikel Arteta, listen to this Irishman, bring on the Switcheroo and let’s win all our games until the other teams catch up and start copying you. We might get a few years particularly if Per Mertesacker starts training all the Academy players in the Switcheroo. And hey, I don’t want any money for this but a nice club level season ticket for free would be nice.

Red cards – no, a red and white team David Seaman Lee Dixon Sol Campbell Tony Adams Ashley Cole Santi Cazorla Patrick Vieira Gilberto Silva Declan Rice Ian Wright Dennis Bertgkamp What’s unique about the players above? They have all been red-carded for the Arsenal since the Premier League began. I have tried to pick the best team from the list but it was hard. All our top defenders have been no strangers to red cards and it’s the same with our midfielders. I ended up with a 4 4 2 but I figured that Gilberto and Vieira would stay back and Rice and Cazorla further forward so more like a 4 2 2 2. Bergkamp and Wright up front. Forwards don’t get red-carded so much so I hadn't got a lot to choose from. Still, that is a top side. Leandro didn't make my great red-card team Trossard was a candidate as our latest but I couldn’t pick him above those two. In the Wenger era we picked up many red cards with our man Patrick being our king—eight red cards which is almost an average of one per season. Red cards were very common in the Wenger era and it probably cost us some trophies. They were big feisty players a bit like now. Let’s hope it doesn’t cost us many trophies this time. Arteta will stop the flow of red cards We have had 51 players red-carded since Sky invented football. And while Patrick Vieira had eight, Granit Xhaka had four in a slightly less timeframe, although one of his sendings off is probably the most famous of ours. Everyone remembers that one. And you can fuck off if you don’t. Good kick, Pep, you haven't lost it The way it is looking, we could have a bad year for sendings off. Arteta needs to move quickly to stem this flow. I believe he will, it is where he excels, looking at our flaws and correcting them. I am pretty certain that the second half of our season will be better in this regard. Rice, who picked up his first red, will discipline himself against further lapses. Partey and Gabriel still have reds in them, I feel, and Timber may join that bunch as he seems feisty. Pep Cantona gets no discipline Mr Pep surely could have been disciplined for an Eric Cantona attack on his car seat, and he probably imagined a ref sitting there as he let fly. That ref would not have got up. In fairness to Guardiola, he did not finger the ref for the Calafiori goal but his team for not having cover for Walker as he remonstrated with Mr Oliver. That is correct, you cannot expect a ref to wait as a player jogs back to his right position. Play had to restart, and in this case Oliver did nothing wrong. You can't give a red-card to a blue guy However, there was one incident at the end which the BBC panel of Alan Shearer and Shay Given thought was a big joke and that was Erling Haaland throwing the ball at Gabriel’s head as he rushed back to take the restart. I am sorry but deliberately throwing the ball at someone’s head is against the rules and a red card should have been the option. I am certain an Arsenal player would not have got away with that. It would have been letter of the law time again. A record year for red cards? We seem to have got an enormous amount of ambiguity this season in refereeing decisions and bookings and cards are on the increase. Seven yellows in Sunday’s match and one red in what was, despite its intensity, a fairly law abiding match, indicates that this could be a record year for cards. It is hard to see to what good effect. Arteta does need to ensure that we don’t get any more unnecessary ones. Ricardo Calafiori scored a simple tap-in... from 25 metres The match showed that we can win the league this year. City needed luck to scramble that late goal which didn’t seem likely given the amount of defenders lashing the ball over the net or wide for far out. Defenders can’t score from outside the box, Calafiori will confirm that for you. He knows it's impossible. Oh! Are we now better than City? We can only be happy though. We all feel that without Trossard’s indiscipline we would have won at the Etihad, something no team seems able to do. We have improved year on year. Martin and Merino are still to come and we might just get a target in January. Raya has proven me wrong The other area I feel I need to address is David Raya. I am a big fan of Ramsdale and still believe that he will get to the top. I had a similar belief in Martinez and he has proven himself. Arteta, Emery and Wenger were wrong and I was right. And I think Ramsdale will also prove to be truly top class. But David Raya surely must be in the reckoning for the top spot in Spain. Unai Simón is in his sights and Raya’s ability to calm down his defence, make multiple stops, lead the attacks and pluck crosses out of the air, definitely makes him a candidate for the best goalkeeper in the world. The Arsenal are back I also want to address playing Calafiori in Timber’s slot and Timber in Ben White’s position. I suspect it had to do with Savinho and the belief that Calafiori would be best to deal with him. He did that well but for the goal he was out of position as he was a few other times. Maybe that was Savinho’s doing but White is our best defensive full back in my opinion and the other area he excels in is linking with Saka. Saka had a quiet game and was taken off for White to bolster the defence. A good move, I feel as Saka needs to be protected. He will need that boy for many matches ahead and any time he can be rested is good. No,you fuck off, ref The team are good, this game proved that. We are still unbeaten. We got 7 points away from City, Villa and the Spuds, a run that we feared could be much worse. We do need to sort out the discipline, accept that certain referees are biased against us but not give any of them an excuse. We don’t want red-cards to spoil what could well be a great season. Mikel, do what is necessary, and bring a level of discipline unseen in football similar to the level of discipline in our playing ability. We know what we have to do and we do it. We support each other and we have made City need a red card to draw with us and even then, their fans went crazy that that was all they could achieve. I think we are Arsenal again. Time to send all the rest home crying. We are back. Let’s start with Bolton.